Една капчица срещу 30-годишно ходене по мъките

Даниела Николов
Класически хомеопат с 11-годишна практика, завършила
Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 847-290-1847

Мъж на 63 години, идва на първи преглед през март 1999 год. От един-два месеца се оплаква от дълбока болка в дясната орбита, която се влошава при изправяне от легнало или седнало положение. Има и смущения в зрението– вижда точки, мехурчета, мушички, замъглено зрение. От около 6 г. забелязал трепкане на дясното око и десния клепач. По-късно, по време на разговора ми каза, че много се страхува дали това не са симптоми на глаукома или рак. Откакто се помни се поти много. Нощем възглавницата и пижамата са мокри от пот. Преди около 30 г. е боледувал от страхова невроза. Това се случило след смъртта на роднина, негова леля. Често сънувал нощем, че капакът на ковчега се отваря и тя посяга към него. Започнал да потреперва и да подскача насън.

След проведеното алопатично (традиционно) лечение за язва и страхова невроза изпаднал в депресия и получил болка в стомаха.
Много обича сладко и мазно. След хомеопатичното лекарство A. 1M всички оплаквания на пациента изчезнаха, а роднините му споделиха, че особено добре се е повлияла дълбоката и отравяща живота му (разбира се и на роднините му) тревожност за здравето.
A. е голямо лекарство за страх от рак и тревожност за здравето. Този страх е силен и всепоглъщащ, поради което на пациентите често се предписват P., N. A., A. Имат страх или халюцинации за скелети или мъртъвци. На физическо ниво имат конвулсии, хорея, потрепвания. Главно лекарство за потрепване на очите и нистагъм (бързи, неволеви движения на очите встрани, нагоре и надолу или чрез въртене), за конвергентен страбизъм (кривогледство). То е едно от главните лекарства за бавноразвиващи се деца, които не могат да се научат да вървят, аутистични деца с конвулсии, епилепсия. Много често тяхната патология се развива след смърт на някой от близкото обкръжение. Имат силно изразен туберкулинов миазъм– това обясняваше обилното изпотяване и желанието за мазно у моя пациент.
Очевидно е, че още през 1971 г., след смъртта на неговата роднина, пациентът е изпаднал в състояние на A. Ако той беше получил лекарството още тогава, това би му спестило 30-годишно ходене по мъките – болници, санаториуми, лекарства…

Не чакайте! Какъвто и проблем да имате, колкото повече чакате, толкова повече вредите на себе си и усложнявате лечението. Потърсете помощ сега, защото колкото по-скорошно е оплакването, толкова по-бързо ще бъде излекувано!