Какво различава психотерапията от разговор с приятел, та да си струва цената? Консултация с д-р Юлиана Панова, клиничен психолог

от

Продължение от миналия брой

В миналия брой обясних защо вербално получената информация от клиента за неговия живот и проблеми не допринася значително за диагностичното впечатление на психотерапевта. Накратко, това се случва поради факта, че вербалния разказ е често несъзнателно (а в някои случаи и съзнателно) подвеждащ. Това се дължи на ограничения достъп на човека до някои нива на собствените му психични процеси.

Поради тази причина, когато случая е по-комплициран, както и когато е свързан и с някакви други институции (съд, застрахователни компании, болнично лечение, образователна система и пр.) се налага и по-обстойно психологично изследване. За тази цел освен клиничното интервю се използват и група от специализирани психологични тестове (подбрани според предполагания проблем). Клиничните тестове са създадени и изследвани от научни екипи на база знанието за психичните и психоневрологични процеси и тяхното проявление. Те нямат нищо общо по вид, форма и интерпретация с “тестове”, които се публикуват с развлекателна цел по вестници и списания. В клиничната практика се използват само тестове, които статистически са доказали високата си степен на надеждност и валидност при диагностика, поради което са приемани и като легитимно доказателство в съда.

Поради естеството на изследваната материя обаче, използването и интерпретирането на такива тестове е недостъпно за непрофесионалисти. В САЩ само доктори по клинична психология, които са получили за това нарочно и продължително обучение и след което са лицензирани да работят в тази сфера имат право да създават и използват подобни тестове и да поставят диагноза на тяхна база.

Какво се случва при терапия?

Казано с доста общи думи, добрия и квалифициран психотерапевт постоянно прилага различни специално създадени вербални и невербални техники, които в по-голямата си част остават нерегистрирани от пациента. Целта на терапевтичната интервенция е преструктуриране и усъвършенстване на психичната организация на пациента в посоката пожелана от самия него и приета от терапевта.

По време на психотерапевтичния процес непрекъснато текат и се променят паралелно два процеса – диагностика и терапия. Всеки индивид е психически уникален, поради което лечение “по учебник или ръководство” не може да е особено успешно. Симптомите на два индивида могат много да си приличат, но причините за тях съществено да се различават, поради което и подхода трябва да е максимално модифициран за определения пациент. Споделяне и налагане на собствения опит, разбиране или ценностна система като модел (каквото се случва при приятелски разговор), често може да има дори обратен ефект.

Психолога получава по-голям достъп до някои нива от психиката на пациента чрез използване на стил и вербални средства, известни и присъщи на определения индивид. Cкрити за пациента обикновено остават другите нива на клинична работа, като например как психолога се справя с подсъзнателните му съпротиви и как достига до невербалните му психични нива, които са обикновено в основата на симптоми и проблемно функциониране.

В този смисъл това, което пациента би следвало да вижда и чува от терапевта е разбираем и приемлив (дори и увлекателен) за него стил на комуникация. В процеса на терапия тази комуникация и степен на разбиране постепенно започва да се модифицира, разширява и усъвършенства, но трябва да остава винаги приемлива и разбираема за пациента. Ако терапевта ви не успее да направи това, а ви говори с много термини и професионален жаргон, стил и ниво твърде често недостъпни за вашето разбиране – сменете го! Очевидно той (тя) не е в състояние (или не желае) да слезе от нивото на собственото си професионално его, да се настрои на вашата вълна и да ви помогне.

Това е друга страна от изкуството на терапията – психолога трябва да има гъвкавостта, разбирането, желанието, а и съвсем не на последно място умението да излезе от собствената си персонална и професионална рамка с цел да разбере и въздейства лечебно на клиента. Той трябва да направи изключително сложната психологична материя “смилаема” за хора с различно образование, интелект и култура, както трябва да знае точно как да я “приготви” и “поднесе” според всеки конкретен случай. Целта е да направи пациента партньор в неговото изцеление, а не прост консуматор и обект на професионална манипулация.

За съжаление подобно опростяване на регистрираното от клиента ниво на комуникация си има две страни. Положителната е, че помага на пациента да се почувства уважаван, приеман и комфортно в присъствието на психолога и по този начин да свали “гарда”, което е изключително необходимо при диагностика и лечение. Отрицателната страна обаче е, че когато всичко изглежда лесно разбираемо за определен тип клиенти, те започват да се съмняват в реалната научна стойност на психотерапията и да задават въпроса «Какво различава психотерапията от разговор с приятел, та да си струва цената?» Добрата новина е, че ако са попаднали на добър професионалист и се задържат малко по-дълго от началната диагностична сесия, то много скоро сами ще си отговорят на този въпрос поради облекчение на симптомите, както и от настъпващите изменения в мисленето, преживяването и живота им като цяло.