ПСИХОТЕРАПИЯ ЛИ!? ТЕСТ за скептици Консултация с д-р Юлиана Панова, клиничен психолог

“Е какво, само ще си говорим ли? Просто ми дай нещо и ме оправи”; “Обидно ми е да плащам, за да си говоря с някой!”; “Аз най- добре си знам какво ми е и няма да плащам на някой да ми дава акъл”; “Психотерапията е за слабите и психарите”.

Този тип категорични изказвания могат да се чуят понякога от клиенти по време на първата диагностична сесия. Aко останат за лечение нагласата им бързо се променя. Много по- често обаче, подобни категорични мнения се чуват от хора, очевидно неподготвени за информирани изказвания в тази материя.

Не е нужно човек да е психолог, за да оцени, че подобна нагласа от типа “таково животно нема!” демонстрира само агресивна некомпетентност. А ако пък слушателя е и психолог, едно такова изказване се оказва с много добра диагностична стойност само по себе си. Съвсем естествено и нормално е дори най-интелигентния и ерудиран човек да не е компетентен или информиран във всяка сфера. Oсъзнаването и спокойното приемане на този факт и по отношение на себе си е добър индикатор за нормално и адаптивно функциониране. Симптоматично поведение е обаче, когато човек по неведоми пътища реши, че е компетентен в цяла чужда му научна (или професионална) сфера до степен да се чувства комфортно да прави категорични изказвания. Такава степен на категоричност не си позволяват дори изявени учени в собствените им области на компетентност. 

Иронията е в това, че подобна нагласа на категорично неверие е индикатор, че точно този човек би имал изключителна полза от психотерапия. Тя би му помогнала да разбере откъде идва патологичната му нужда да има контрол над всичко, както и да демонстрира винаги компетентност, дори и когато реално я няма. Също така терапията би му помогнала да се справи с причините по много по-функционален и работещ начин, както и да достигне реалния си потенциал.  Както описах в предишни статии, всяко свръхкомпенсаторно (крайно) поведение или изказване е манифестация на излязъл от контрол подсъзнателен психически механизъм за компенсация на противоположните тенденции, които носят значителен психически дискомфорт на човека. Или казано с по-прости думи, подобна псевдокомпетентна категоричност е израз на значителна несигурност, уязвимост, страх от неизвестното и от загуба на контрол, както и усещане за някаква непълноценност в по-широк житейски смисъл.

Иронията пък тук е, че такова свръхкомпесаторно поведение никога не постига подсъзнателната си цел, защото излага на показ точно липсата на така желаната компетентност и от там не се получава очаквания завишен респект от околните. Обикновено човека интуитивно усеща разминаването на намерението си с резултата, което не му помага реално да се справи със страховете си от провал и непълноценност. Резултата е порочен кръг за такъв човек, който се проявява сред околните с негъвкаво мислене и нереалистична склонност да очаква (и изисква) да бъде приеман винаги като компетентен и “прав” във всяка една област и социален кръг. От друга страна системното отричане на това, което е неизвестно за него му отнема възможността да придобие реална информираност и така да постигне желания контрол над средата и живота си. Взаимодействието с такъв човек обикновено е натоварващо за околните, поради трудността му да изслушва и приема чуждата позиция с уважение, ако тя не подкрепя собствената му, без значение колко са обективни аргументите и е информиран опонента му. 

Базисен принцип в психологията е, че докато човек не се опознае в дълбочина, започне да приема и обича самия себе си с всичките си слабости и пропуски, той не е в състояние да разбира, приема отворено, обича безусловно и толерира различието в околните.

Да се върнем към темата за психотерапията. В контекста на горе написаното е интересно да отбележа един известен на психолозите факт: В огромното си мнозинство тези, които доброволно търсят извънболнична психотерапия, са интелигентни, отворени за промяна и ново познание хора, но с изтощени ресурси за справяне или с необходимост от себеактуализация и реализиране на пълния си потенциал. Обратно на споменатите в началото предразсъдъци, повечето от нашите клиенти не само не са “слаби” или “психари”, а са личности с очевидно по- големи способности и капацитет за разбиране, приемане и толериране на даденостите в себе си и другите, отколкото описания по-горе тип личност.  Доказателство е, че клиентите ни имат смелостта да идентифицират и приемат наличие на проблем в себе си. Те очевидно имат решителността и интелигентността да направят реалните и адекватни стъпки за овладяването му, което е винаги еднозначен индикатор за наличие на сила и реален потенциал. 

Някой мъдрец беше казал:

“Този, който знае и знае, че знае е мъдрец. Този, който не знае, но не знае, че не знае е безнадежден случай. А този който не знае, но знае, че не знае е умен човек и трябва да му се помогне да узнае.”

А вие къде мислите, че се класирате в този “тест”?

uliana_253Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
www.cps-chicago.com
Tel: 847 219 6795