Сурогатна майка – законът, църквата и природата срещу желанието да се възпроизведеш

  От 60 години в България се чества празник, наречен Ден на родилната помощ, на който всяка жена благодари на акушерката и лекаря, които са й помогнали да осмисли живота си, да има дете… Семействата, които безпроблемно са се сдобили с рожба, рядко се замислят, че за много бездетни двойки всеки ден се превръща в Ден на родилната безпомощност… Какво се случва, когато природата се противопостави на изначалната цел и функция на всеки от нас – да се възпроизведе.

   Сурогатното майчинство е тема, за която се пише и говори все по често и все по-крайно. Намесват се религиозни, медико-социални, финансови, етични и правни съображения, за да се достигне до следната равносметка. Към момента сурогатството е разрешена от закона практика в Гърция, Канада, Унгария, Белгия, Холандия, Израел, Русия, Англия, Нова Зеландия, Индия, Бразилия, Южна Африка, Колумбия, САЩ, Румъния, Ирландия, Перу, Еквадор… Забрана сурогатна майка да износи детето на бездетна двойка е наложена в Дания, Латвия, Франция, Словения, Ирландия, Испания, Аржентина, Швеция, Сингапур, Чехия, Мексико, България…
  Когато говорим за практики на зачеване по “неестествен” начин като ин витро, донорство на яйцеклетки, криоконсервиране на неузрели яйцеклетки и сурогатство, всички религиозни направления заявяват сходна позиция. Православната църква и Ислямската религия са категорични в отричането на сурогатството като практика за възпроизвеждане. Първата определя износването на плода от чужда жена като грешно, а за Исляма това е прелюбодеяние.
  Протестантските църкви, Юдаизмът и Католическата църква, макар не толкова категорично, се възпротивяват срещу всички вмешателства в Божиите дела, каквото е зачатието, и прехвърлят моралните отговорности върху онзи, който на своя глава реши да създава живот по изкуствен начин.
  Срещу сурогатството в световен мащаб се изправя Църквата, а в България, където църковните закони не са фактор, така както и църковните отговорности, Семейният кодекс лишава много двойки от тази алтернатива (Шеста глава, чл. 60, ал. 2 “Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.”)
   Все повече жени в България застават срещу Божиите закони и обществените предразсъдъци в желанието си да станат майки. След редица неуспешни опити ин витро, когато жената страда от синдром на Майер-Рокитански-Кустер-Хаузер, когато матката липсва по различни причини и износването на плод се окаже невъзможно, пред бездетните двойки има три пътя. Първият, най-лесният, е да се разделят в името на възпроизводството поне на мъжа, вторият е да осиновят дете, но процедурата е дълга, трудна и в крайна сметка връзката с детето остава единствено емоционална, третият път, забраненият в България път, е сурогатството.
   Когато говорим за сурогатство, трябва да се има предвид, че то има няколко разновидности: традиционно (сурогатната майка е бременна с генетично свое дете, но зачеването се е осъществило с предварително заявеното намерение детето да бъде осиновено и отгледано от други хора), комерсиално (гестационният родител износва плода в утробата си срещу заплащане), алтруистично (сурогатната майка износва детето, без да получи никакво възнаграждение за това, а бъдещите родители поемат единствено разходите по време на бременността и при раждането) и гестационно или пълно (в утробата на сурогатната майка се развива ембрион, на който тя не е генетичен родител).
   Която и форма да избере, двойката е изправена пред проблема, че според цитирания по-горе член 60 от Семейния кодекс, жената, която роди детето, независимо дали тя е негов генетичен родител или не, по закон е негова майка. Стига се до следния казус – има много жени, които не могат да износят дете, такива, които са износили и родили здрави деца и биха искали да станат сурогатни майки, за да помогнат на бездетни семейства, такива, които искат да износят детето на своята сестра или дъщеря и други, които биха дали утробата си “под наем” срещу солидно заплащане. Взимайки предвид единствено последния случай, който почива върху материален интерес и може да доведе до злоупотреби, законодателят забранява всички форми на сурогатство и принуждава много двойки да надхитряват закона. Една от възможностите е, след раждането биологичният баща да признае детето за свое, сурогатната майка да се откаже от родителските си права и биологичната майка да осинови бебето. Друг шанс за бездетната двойка се оказват услугите на сурогатна майка в страна, в която законът позволява това да се случи, но това би струвало твърде скъпо за по-голямата част от двойките и именно затова често се оказва невъзможна алтернатива.
   Често отминаваме проблемите на бездетните двойки с изрази като “Божа работа” или “Природата така е решила”, без да си дадем сметка колко противоестествено за едно човешко същество е никога да не види своята непреходност в очите на детето си. Човеците отдавна са придобили надприродни възможности и надприродни шансове за живот, каквито са изкуствените сърдечни клапи например и е напълно естествено да се търсят и да се прилагат “неестествени” методи за зачеване и износване на дете, защото всяко дете е своеобразно прераждане и защитавайки правото си да има дете, човек защитава изначалното си право на живот.
За www.framar.bg от: Деница Никова