Шапка СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ

Поезия от Георги Милев

Георги Милев е роден на 5 юни 1964 г. в София. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност  Българска филология. Работил е като електротехник, репортер, брокер, преподавател по английски език, редактор и издател.
Автор е на сборниците  с разкази „10 минути“ (2009, изд. „Арс“),  „Обикновени убийства“ (2011, изд. „Пергамент Прес“) и стихосбирките  „Намразени пътища“ (1993, изд. „Глория-Т“] и  „Драскотини върху зеницата“ (2015, изд. „Нике“).
  Зад привидната лекота на изказа  прозира философията на мисловния човек. 
Георги Милев е автор във  всички издания на Годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света – „Любослов“.

Виолина Б. Иванова
в. „България СЕГА“

да поиграем на криеница, но
без да се крием
и без да жумим

започваме ли?

едно…

Сега,  
точно на свечеряване
когато вятърът е кратък
за пускане на хвърчила

кажи ми нещо топло

от тъгата ме е страх
единствено от нея, защото я познавам

Еднакво безразличие, нееднаква
несъстрадателност.
Защо стана така, а не обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението.
Просяк бие благодетеля си.
Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя.
Искам да те целуна по грипния вирус: моля те!
Сещам се за гората без дървета и без дънери,
където преди да замълчим заваля дъжд;
после една улица ни заведе във вторник –
спомняш ли си? – беше рано за сняг,
беше късно за всичко останало.

няма значение
че не усещаш граховото зърно
не го търси
от практичност го посадих в градината
виждаш ли онова зелено стебло
което свинята дояжда

SMS

честит рожден ден
вече порасна ли
аз да

малко ме заболя
не е нужно да има скалпел
или грубост
нито деформиране отвън

просто една нетактичност
се загнезди
и снесе яйцата си

вчера ме ухапа беззъбо куче
стана ми жал:
толкова искаше, а не можа
погалих го докато ме ръфаше
и станахме приятели

КОГАТО

когато няма Бог
дните се свличат в ниското
обрастват като пътища без изход
уеднаквяват се с безръбата представа
за липса на очакване във понеделник
дните са небето от олово паднало
и станало наистина олово с тежестта си
със цвета на пръст след свлачище
и ето няма думи за противотежест
и няма думи

смисълът катери се по сипея но не достига
до хоризонтите анихилирани и пропада привечер
когато с тъмното око от здрач пропито
нощта вещае безмъдростно заспиване
в ниското не просто в гънката на падината
невъзможност за надяване оплетена във мрежа
потрепването тук е ново робство на духа от кал
нима това е блатото на блатото – водата безоттечна
в разместените тектонично в дълбочината безразличия
инстинкт е разумът за илюзорно бягство
от ниската земя където пребиваваме от векове безсилни
от цикли илюзорни за разкъсване на кръгове във кръгове

когато има Бог
е същото
но там пониква цвете от лъча на слънце във неделя
и коренът прониква надълбоко и пробива тънък проход
за капки, за поточе през което бавно много бавно
сълзящо се оттича блатото и търси път към речното корито сухо
а със стеблото си подпира масите земя на дните
зелено е стеблото му а дните кратки
и в тази краткост ражда семената си в които спотаена
но жива като мъх и като надежда
се крие и потрепва
вяра

СУЕТА

когато си мислиш
че ръкопляскат
на теб

АХТОПОЛ

На Милена

на този бряг – убежище
където
тръстиките огъват вятъра
тъй както аз възторга си
от крайността на хоризонта

единствената ми тъга е
че ще бъдем другаде

FRIENDLY FIRE

не е в гръб: не чуваш изстрела
само виждаш траекторията

и не се притесняваш
защото жертвите са косвени

и не те боли
за да им спестиш неудобството

и се стараеш да не умреш
иначе ще отслабиш собствената армия

или поне каквото там
е останало от нея 

Георги  МИЛЕВ