Ина Иванова е автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“ (изд. „Арс“, 2009), „Името на неделята“ (изд. „Жанет 45“, 2012) и „Летящ акордеон“ (изд. „Жанет 45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви“ (изд. „Жанет 45“, 2016).
Носител на национални награди. Нейни текстове са превеждани на английски, руски и сръбски език. Редактор в екипа на списание „Но поезия“.
Отпечатаните тук стихове са от последната книга на авторката – първата нейна стихосбирка „малки букви“ – творчески експеримент с прецизна работа до фонетично ниво, изненадващи морфологични съчетания, липса на синтактични формалности понякога. Четири балансирани части с наситена емоционална сила, изградени чрез уникална образност. Поетичният глас звъни сред светлина и мъдрост – обосновано и… страдателно. Това е поезия за голямата невъзможност – любов. Всъщност, не само за любовта, но за последиците, овладяването след нея.
Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“
Първата глътка кафе
Приижда светлина. Мигът е обикновен.
Защото е такъв. И толкова.
Аз – балетна пантофка с износено носле,
вятър в сърцето на следобеда – ти.
После съм струйка захар, после си вдишване.
Нетрайното остава. Нетрайното остава.
Приижда светлина.
Без
Думите ми са птици с безжалостни сърца.
Глухо бие кръвта в гърлото. Виж:
когато идвам, нямам криле,
когато тръгвам, губя сърцевината си.
Вместо тялото ти – ореол,
кръгъл като птиче око, лек като белег.
Компас са думите. Стар магнит
върху стоманата на неизносващото се време.
Безшумно – казах – бие кръвта.
Безшумно спира.
* * *
Дръж сърцето си тихо.
Когато небето е скрито като нож.
Дръж сърцето на светло, казвам.
Стихотворение с фатален край
малка и яростна като сух вятър
безкомпромисна като маслинка без мартини
малка
и реактивна
профучава през смаляващите се есенни дни
токчетата на червените ѝ обувки
откъртват парчета въздух
разпиляват ги до небето
където голямата и малката мечка
безучастно светят и даже не поглеждат
към оная въртелива планета
на стотици светлинни години от тях
оная планета с реактивните женички
и червените им обувки
убийствени като термоядрена реакция
мъртви като вятър
сухи като мартини
самотни като големия взрив
– Бум! –
Самоотбрана за напреднали
започва с нещо малко
нова пукнатина на любимата чаша
необратимото порастване на децата
избледняването на хартиените снимки
на които си непълнолетен
настъпващия мирис на влага и хоросан
на тлен и тайна радост
свят който се свива вместо да се остави
на нейно величество ентропията
ироничното осъзнаване
че искаш да пишеш само с малки букви
с все по-малки все по-кръгли
като синапеното от онази притча каква беше
светът е самоотбрана за напреднали
казваш си
преди да признаеш че вече не вярваш
дори в удивителния нов вкус на отчаянието
ето тогава пиши
Ина ИВАНОВА
