Преди един брой разгледахме част от заглавията, които имат силата да оставят в съзнанието и душата ни траен отпечатък, като в същото време ни дадат поводи за размисъл. Освен животът и училището, книгите са другото нещо, което може да ни научи на изключително много обогатявайки ни. В последно време обаче, те биват незаслужено пренебрегвани в полза на социалните мрежи и виртуалния живот, които някак се научихме да водим. Децата със смартфони в ръка се превърнаха в често срещана гледка, както и прекараната пред компютъра петъчна вечер… Какво се случи с усещането за книга в ръце? С избора за уединение в компанията на една поглъща те история и поуките от нея? И въпреки всичко съм на мнение, че веднъж заобичал литературата, човек не може да пренебрегне тази любов. Ако все още ви предстои това влюбване, с радост мога ще ви препоръчам няколко заглавия, които да потърсите. Ето ги днешните книги, от които можем да научим много:
„Брулени хълмове“ от Емили Бронте
Отново обръщам поглед към класиките, защото пътят на качеството започва именно от там. Днес всичко може да се определи като добре забравено старо или като наподобяващо отминалото. „Хълмовете“ на Емили Бронте до ден днешен са определяни, като една от най-великите любовни истории писани някога. Можем ли обаче да говорим само за любов в отношенията на героите Катрин Ърншоу и Хийтклив? За тези, които не са чели книгата, мога да кажа, че романът определено не се определя като захаросана и сълзлива любовна история. Любов определено има, но тя е представена в най-демоничната ѝ форма. Силните персонажи и непрестанната им игра на „котка и мишка“ могат лесно да променят представите ви за изтърканата обич. Всепомитащата страст, жестокото отмъщение и твърдостта на характерите тук са пагубни. Дали когато обичаш си способен да нараниш? Може ли тъмната страна у някого да е наравно с любовта? И какво се случва, когато загубиш контрол над всички чувства – добри и лоши? Емили Бронте изправя читателя пред безспирни въпроси, а героите ѝ с всичките си недостатъци изглеждат плашещо реални. В крайна сметка човек не е просто черен или бял, нали?
„Ключът на Сара“ от Татяна Дьо Рене
Преди да сте казали, че ви препоръчвам само и единствено книги писани преди повече от 160 години (макар да ги намирам за актуални и до днес), бързам да ви препоръчам едно заглавие, което няма как да ви остави безразлични. „Ключът на Сара“ е роман способен да ви докосне не само трайно, но и изключително дълбоко. Действието следва две сюжетни линии – тази в миналото, по време на арестите на евреите и тази на настоящето, в което американска журналистка живееща в Париж, подготвяща материал за еврейските гонитби, се натъква на историята на малката Сара, живяла в апартамента на мъжа ѝ. Книгата има способността да поглъща онзи, който я чете, а читателят бива изправен пред единствената сила, пред която е безпомощен – тази на емоциите. Историята носи болка, да, но нима точно това чувство не ни кара да се замислим повече от останалите? Сара е измислена героиня, но събитията описани по онова време не са. Романът засяга чисто човешкия фактор и показва смелостта, решителността и страданието на едно дете, които се оказват по-големи от тези на възрастните. Ако останете напълно безразлични към тази книга, трябва действително да сте мъртви отвътре…
„Нещо назаем“ от Емили Грифин
Така, не бързайте пак да ме съдите за момичешкия избор! „Нещо назаем“ е много повече от привидно сладникава история, в която отново е намесена предпочитаната женска тема за любовта. А нима все пак подвластни на силните си чувства или увлечение, ние хората не показваме истинската си същност? Не правим ли нетипични за нас неща, когато е намесено първичното? Емили Грифин разказва история за страничните ефекти от чувствата към някого. Рейчъл и Дарси са коренно различни и все пак обединени в от дългогодишното приятелство помежду им. Но Рейчъл се превръща в абсолютната си противоположност, когато осъзнава че е влюбена в погрешния мъж… годеникът на най-добрата си приятелка. Трансформацията, която търпи образът на послушната и тиха жена е впечатляваща. Кара те да се замислиш колко си склонен да платиш, за да получиш желаното щастие и способен ли си да се разделиш с едно значимо за теб нещо в името на друго. Понякога границите на редното и нередното могат да се застъпят, а могат и да се размият. И все пак няма щастие назаем, нали?
„Под купола“ от Стивън Кинг
Просто няма как да се стърпя да отдам почит на Кралят! Макар Кинг действително да е писал „То“, „Гробище за домашни любимци“, „Куджо“ и редица други хорър истории, той има истински житейски шедьоври, които са задължително четиво. Двата тома на „Под купола“ са именно такива. Авторът пише историята в продължение на 24 години, с големи паузи, разбира се. Но крайният резултат е вземащ ума. Кинг не се страхува да създава книги с множество персонажи и доказателство за това е именно настоящото заглавие. Перото му е сътворило цял град, изпъстрен с толкова различни образи, всички изправени пред заплахата от мистериозния купол, държащ ги в плен. Отчаяните ситуации се нуждаят от отчаяни мерки. Когато човек е изправен пред опасността, става ясно какво крие в душата си и Кинг е наясно с това. Той познава всички мрачни кътчета на човешкото съзнание и не го е страх да ги сподели с читателите си. Могат ли маските, които си слагаме да издържат високо напрежение или в даден момент се пропукват и показват добре скритата ни същност? Прочетете „Под купола“ и ще опознаете плюсовете и минусите на човешкото, дори и на себе си…
Никол Сашова,
в. „България СЕГА“
