Oткъс от романа „Облог“ на Стана Апостолова

Стана Апостолова е родена на 4 август 1951 г. в Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. Живее и твори в Бургас.
Издала е книгите: “Случай Пеперудата” – криминален роман, 2002 г.; “Усещане за вечност” – поезия, 2003 г., “Мъри, Люсиен и Берта” – за деца, 2011 г. “Приказки за планета Лелевия” – за деца, 2012 г.; “Случай Червена пандела” – криминален роман, 2013 г.; “Княжевна Лада” – исторически роман, 2013 г.; “Всичко и нищо” – стихосбирка, 2013 г. и “Приятелка на своя убиец” – роман, 2014 г. и съвсем новата „Облог“

„Облог“

Глава 1
 

Продължение от миналия брой
– Какво стана? – с възклицание я заобиколиха от двете страни, както често правеха.
– Реших да не ви оставям гладни, това стана!
– Как реагира баща ти? – наведе се към нея и тихо запита черната Индра.
– Нямаше го в залата, само дузината му адвокати плещеха защитни речи! Не ми се говори за това! Ще ходим ли в часа по изкуство следобед? Имало придошъл!
Когато се запишеше нов ученик във випуска им, го наричаха «придошъл».
– Да, сутринта всички за това говореха. Бил някакво генийче със спечелена стипендия! – присви обърнатите си сочни устни Индра. Веждите на чернооката красавица бяха идеално оскубани в дъга, а косата прилежно изправена и доста дълга, падаше на раменете. Но най-дълга беше косата на Бети – права, идеално руса, сресана на прав път и обграждаща миловидно бяло лице с прихлупени зелени очи. 
– Момичета, дебела ли съм? – най-внезапно попита Бети.
– Не си дебела, просто си едра, но осанката ти е внушителна, точно за драматична актриса! – малко високомерно я успокои чернокожата приятелка.
– Кой ти внуши, че си дебела? – Патри се намеси с престорен глас.
– Никой, просто се погледнах в огледалото!
Червенокосата Патриция изкриви предизвикателно голямата си уста:
– Беатрис, не умееш да лъжеш! Сигурно пак вманиачената ти майка се е изказвала неподготвена!
Бяха се нахранили и отсервираха таблите си. Запътиха се към залата за изобразително изкуство и дизайн. Никоя от трите не можеше да се похвали с таланти в тази насока и затова често пропускаха часовете. Даже Индра се отписа от този предмет, но днес реши да влезе с тях, за да види „придошлия”.  Рисувал страхотни портрети за половин час! Чернокожата им приятелка трябваше да отиде в час по математика, но не беше подготвена за теста и се отказа. Тя не признаваше друга оценка освен „А”.
***
Учителят по графичен дизайн беше особняк. Този път беше наредил масите така, че образуваха елиптичен кръг и пред всеки ученик имаше листи и моливи. Щяха да рисуват портрет на съседа. Изискваше тишина и ако някой си позволеше да повиши шума в помещението го молеше да напусне. Обясни им, че сами трябва да изберат този съученик, когото ще скицират. Трите приятелки не бяха в най-доброто си настроение, затова се заеха да драскат с моливите и мълчаха. Придошлият беше седнал на другия край на овала и в началото не им направи впечатление. Кестеняво слабо момче с най-обикновена външност. Накрая на часа преподавателят показа ескизите на новия ученик и окончателната му скица. Всички бяха поразени от майсторството му. Беше избрал да рисува Индраил. Този избор също изненадваше.
***
След часа по графично изкуство приятелките се разделиха.
Бети влезе в час по физкултура. Тя беше в отбора по тенис, една от най-добрите тенисистки на училището и учителят по физическо възпитание, когото наричаха «тренер» и който им беше класен ръководител, я закриляше.
Индраил отиде в час по физика за напреднали. Беше записала всички курсове по научни дисциплини в съревнование с момчетата, които предимно предпочитаха науки.
Патриция посети часа по испански. Но не можа да се съсредоточи и допускаше грешки.
Сутринта нарочно остана вкъщи. Дори не накара майка си да се обади в училището. Предният ден получиха окончателното решение на съда за развода. Тя дълго време криеше от приятелките си. Напоследък им казваше полуистини, но много предпазливо. Безпокоеше се да не научат фактите. Още от малка, червенокосото момиче се възмущаваше от търпението, което проявяваше майка ѝ. Защото съпругът често я биеше. Напоследък стана нетърпимо и невъзможно да седи вкъщи и да чака синините да изчезнат от лицето и тялото ѝ. Последният път се наложи да се лекува в болница, защото счупеното много боли и без лекарска помощ не минава. Патриция винаги настояваше Кайли, (така се казваше нейната майка) да си вземе свидетелства от лекарите. Не би!
– Нали плуваме в богатство и разкош! Баща ти просто е избухлив. Ще улегне. Ти какво искаш, да се върна в покрайнините, в мизерията от която се отървах? Не, това няма да го допусна!
Патриция бе наследила красотата от майка си. Брат ѝ приличаше външно на баща си. Но беше нерешителен и ленив като майка им. Острият ум и практичен усет на Джи Би Джаксън носеше тя. Или поне така си мислеше.
От спекула с недвижими имоти и поради безпогрешна интуиция и лукав нюх да се откаже от този бизнес малко преди балона с недвижимите имоти да се пукне, главата на семейството стана милиардер. Голямата къща в крайбрежния квартал на Сан Франциско в която живееха, имаше двор с високи стени. Честите скандали и побои оставаха скрити за обществеността. Виждаха се луксозните лимузини, марковите дрехи и скъпите училища. Бившата вече госпожа Джаксън работела като сервитьорка в «Марина дистрикт» на Сан Фран, когато се запознала с начинаещия бизнесмен. Той още тогава бил дебел и плешив, но синеоката, незавършила гимназия красавица веднага приела предложението за брак. Всъщност детството на Патриция беше хубаво.
Истинският кошмар започна миналата година, когато застаряващият съпруг поиска развод. Беше хлътнал по двайсет годишната си секретарка и искаше да се ожени за нея. Майка ѝ, като всяка глупачка, устрои скандал, но този път не яде бой. Съпругът се изнесе напълно. Той рядко преспиваше в семейната къща през последната година. Патриция съветваше майка си да не влиза в конфликти, а да се опита да вземе колкото може повече пари при развода. Но повехналата и изгубила представа за реалния живот съпруга започна да ходи в офиса на мъжа си, да вдига скандали и да се излага. Свръх богатият ѝ мъж беше решил да се разведе.
Въпреки редовното посещение на уелнес салони за разхубавяване, от красотата на изоставената Кайли бяха останали само едни светлосини очи. Сбръчкана и озлобена, майка ѝ изглеждаше жалка и смешна. Но Патриция не можеше да я изостави.
Никога нямаше да забрави деня, в който баща ѝ я взе от училище и я заведе в офиса си да разговарят. Предлагаше да остане да живее с него, като в замяна даде показания в съда за негодността на майка си да бъде добра съпруга и добра майка. Патриция му отказа категорично. Каза му, че никой не му пречи да чука младата си секретарка и да я обсипва с пари, но ако е далновиден ще запази семейството си и достойнството на децата си. Тогава той получи гневен пристъп и я удари. Щеше сигурно да я пребие, ако не беше неговият адвокат, който очевидно подслушваше в коридора и се намеси. Човекът го възпря, но тя също беше изпаднала в неконтролируемо озлобление. Крещеше на баща си, докато адвокатът я изнасяше на ръце извън офиса:
– Скоро и виаграта няма да може да ти помогне извратеняк мръсен, и милиарди да си закачиш на дебелото шкембе, пак ще си останеш същият нещастен, противен похотливец!
В последствие дебелакът (тя никога повече не си позволи да го нарича дори мислено – баща) показа силата на парите. Плати в една съмнителна лаборатория да докажат с ДНК тест, че Патриция не е негово дете. Адвокатите му, с помощта на редица лъжесвидетели, убедиха съда, че само първородният син на ищеца е негов, а дъщерята – не, което доказвало многобройните изневери на съпругата. Разводът излезе по вина на глупавата ѝ майка, на която беше отнето всичко. Присъдена беше само някаква минимална издръжка за двете. Брат ѝ остана да живее с богатия си баща, а те двете с майка си се преместиха в един апартамент под наем в околностите на Сан Франциско. Патриция пътуваше с влак до града и след това с кабелния трамвай, като слизаше на най-близката спирка до тяхното елитно училище. Надяваше се да издържи до края на учебната година без да разбере никой, а лятната ваканция да изиграе номера, че се местят със семейството в LA.
Звънецът я извади от унеса. Имаше още един час по физкултура, но мразеше да бяга по тениска и шорти като улава по алеите на игрището. Тръгна си преди тълпата ученици да е напуснала школото.
Вървя чак до следващата спирка на кабелния трамвай, за да не я засече някой, че се качва. Опитваше се да не разсъждава повече за семейните проблеми. Майка ѝ все още си въобразяваше, че ще води нови дела и въобще не мислеше да търси работа.
***
Когато часовете свършиха, майката на Индраил както винаги беше пристигнала точно навреме с малката си дамска кола, за да я прибере. Този път и претенциозната родителка на Беатрис я чакаше с колата си пред двора на сградата. Засякоха се, двете дами си размениха любезности и потеглиха. В различни посоки.
Индраил беше дете на самотна майка, афроамериканка. Живееха в апартамент в една модерна сграда в центъра на града. Не бяха лишени от нищо. Натали, майката на красивата Индра, държеше един клуб за йога. Справяше се учудващо добре. Джобните на дъщеря ѝ винаги бяха най-много. Индраил харчеше без да мисли.
– Да не сте се скарали с Патриция? Не я видях с вас – майката на Индра се обърна към нея и за малко да се блъсне в спиращата рязко кола отпред.
– Мамо, внимавай, гледай си пътя! – извика дъщерята, но успокоена, че ситуацията е овладяна обясни: – Патриция днес дойде само за часа по графично изкуство. Родителите ѝ се развеждат, нали ти казах.
– Щом е така, би следвало да идва по-редовно на училище – замърмори шофьорката, но вече не отклоняваше вниманието си от пътната обстановка.
–   Днес е давала показания против баща си.
–  О, горкото дете! Ти поне нямаш този проблем.
–   Да, вероятно – каза съвсем тихо Индраил.
Натали се направи, че не е чула. Индра знаеше, че майка ѝ е направила ин витро процедура от донор, за да я роди. Защото била разочарована от мъжете. Но един въпрос висеше във въздуха. Защо още на двадесет години се е разочаровала от мъжете?! Не смееше да я запита. Нито баба си, нито леля си, нито кой да е от голямата фамилия на своята преуспяваща, младееща майка. Всички ги мислеха за сестри, толкова хубава и млада изглеждаше Натали.

Край на откъса