(Продължение от миналия брой)
Не мога да опиша в какво положение изпаднах пред тези трима възрастни мъже а аз само на 18 –сет години момче.И от страх ли,от чувство за самосъхранение ли,по инстинкт ли с десницата си го ударих из отдолу по брадата.Той се струполи на земята като мъртав!Зa момент замръзнах.Единия
от двамата посегна да ме удари по лицето,но не ме досегна хубаво само ме докачи по левата вежда и на сутринта видех,че ми е текло кръв Другия поиска да ме ритне ,но аз го хванах и го бутнах на страна и избегах между насъбралите се.Двама от нашите момчета и едно по възрастно момче дойдоха при мен.Настана голема самотоха.По-големото момче дето дойте ми вика .Какво се моташ бе ,ти знаеш ли кой си ударил?Защо не бегаш,че ако те хванат ще те трепат. И аз като див звер се промуших през обърканата тълпа и „дим да ме нема”бегом та чак в село се спрех! Надругия ден беше най интересното.Всеки коментира случая на кой как му ойдисва!Едни казват,че заради момиче станал скандала и аз големия бабаит съм посегнал на селския милиционер,партийния секретар и кмета на село Динката. Други казват, че аз пак заради момиче съм бил цялата власт в селото и сега щели да ми дадът да разбера как се посега на власт.Аз като научих каква е работата и кой съм ударил действително ме хвана много страх.Но понеже беше не верно кой е виновен за скандала не аз а те, това до некъде ме успокояваше.След като съм избегал аз те арестували моите приятели ,почнали да ги разпитват,кой съм ,що съм,какво съм,къде съм в момента и като не получили никъкъв отговор опитали със сила.При тех се присединил некакъв военен,с воена унифора чин лейтенант.Той като най – „нахакън” почнал да ги плаши,че ще трепат човек, но ще ме открият.Тогава едно от мойте приятели по-куражлия от другите понеже има брат военен с чин полковник-началник на химически воиски в Карлово му се опрел и му казал да се не сили толко.Лейтенанта му ударил един як шамар.
–Ти ме удряш,но като кажа на брат ми ще видиш къде ще се намериш ти. Кой е брат ти попитал офицера.
– Кой е брат ми ли- полковник Пенчев началник на химически воиски в Карлово.Тогва военият се сепнал ,понеже полковникПенчев му бил началник и ги освободили.Все пак за невинноста ми съм си имал Ангел пазител !Истината за целия случай е следната: Некаква си синеока Веска много ме харесвала и решили с брат ѝ да ме оженят за нея по този начин!Брат ѝ работил по мините в гр.Мадан,в момента си бил дошел,паралия хапнали,пийнали в ХОРЕМАГ с тримата от властта и ето ги настроени и за веселие.Ще правят свадба!Аз 18–сет годишно момче, ученик последна година в гимназията, кацнал съм им на мерника, лесна работа – ще има „голяма пиячка”и здавай в период!
За всичко това и горе посочените причини плюс личната омраза на грозните комсомолки,понеже не танцувах стех,не им се възхищавах,не им правех компаня аз бех определен да бъда изключен като некои мой приятели по-рано от СеНеМе-то.На събранието имаше много младежи. Прочетоха присъдата ми и дебатите започнаха.Изказаха се „активистите” направихаме по-черен от дявола.
След тях се изказаха двама-трима мой симптизанти и гласуване-ЗА и ПРОТИВ! За– вдигнаха ръце само 12 члена(само ръководството).Големото болшенство –Против!За главната причина случая в село Динката почнах да обяснавам каква е причината и как станало за да посегна на „властта”не ми дадоха да говоря.Не съм заслужавал да ме слушат. „Случаино” там беше и един отпартийните секретари в село той държа пламенна реч против мен и нареди да се глсува втори път.Пак същия
резултат!Гласуваха само ръковдството 12 члена ЗА !Получи се затишие!Поговориха си нещо тихо ръководството и казаха решението!Дава ми се три месеца да си оправа поведението и ако не тогава ще ме лишат от членство.Единият ми зет мъж на сестра ми беше голем комунис ме записа в кръжока ЛЕНИН ръководен от негова братовчедка и тя голема комунистка да ме „оправат да тръгна в правилния път”,но нищо не се получи.Волният ми дух никой не може да преклони.Минаха се трита месеца, на една забава в селото както се веселехме дойде при мен Никола Чипилов – председател на трите СеНеМе организаций в село и ми каза,че срокът е изтекъл,решениета на събранието е в сила и аз требва да си дам членската карта.Извадих картата, отлепих си снимката и му я подадох.Той ме гледа очудено как лесно „решавам” съдбата си и се махна,аз си продължих, но вече белезан и никой да не се събира и общува с мен.
Така станах официален враг на народната младеж и на народа! 1953 година пролетта, летото селска работа. До гергьовден пасех 6 овце, които ни беха станали и на този ден ги давахме на овчар та до Кръстовден. В село имаме камена кариера хванах се там на обща работа, изкарвах по некой лев лесно трудно живота върви.Един ден ни казаха,че следващата неделя от кариерата ще ни водят на баня на Елидерските бани близо да гара Септември.Дойде неделята в 10 часа ни натовариха желаещите в един потрошен Опел като животни и прах не прах,друсане не друсане и там!Социалистическата родина се грижи за работническата класа!Поискъпахме се ,поразходихме се по парка там и обратно.Опела спря на централата на кариерата близо до село и ни казаха,че ще има ВЕСЕЛА ЧАС, там има дансинг!Музиката засвири ние младите,сме в”небесата”!Стана много весело.По едно време както си играехме с едно девойче – от село ученичка в Пазарджик през летото обикновено приемаха ученици на работа в кариерата да си изкарат по некой лев.С нея така се заглеждахме един в друг и тя се държеше все до мен,дори правехме впечатление ,че отношенията ни са нещо повече.Ето ги две своднички на директора на кариерата и те с нас, се спреха до нас спрехме играта и ми казаха Илия освободи Лена директора я вика за нещо,аз немах нищо против ,но тя се разплака и се хвана за мен и започна да ме моли да не я оставам с тях двете.Аз първо не ми се поверва,че тя ще откаже на повика на директора,но тя като се разплака много сериозно и се държи за мен поочудих се и ми дойде нещо,което много пъти бех чувал за неговото поведение по този въпрос.Нема да я пусна казах! Те ни оставиха и всичко продължи както беше планувано.
Следва продължение
