ИЗ ПОДГОТВЕНАТА ЗА ПЕЧАТ АВТОБИОГРАФИЧНА КНИГА НА ИЛИЯ КОНСУЛОВ

Продължение от миналия брой
Но некой нови като почнаха да идват като,че  не беха учители а фатмаци от kазармата.Например
В.Василев-БОЛШЕВИКА! Мисля,че той беше дошел направо от гората.Като говореше пръскаше слюнки на три метра пред него.Той ще си позволя да кажа как предаваше, изпитваше,оценяваше учениците.Като влезеше в клас започваше за фронта и партизански подвизи цял час.Накрая като удари звънеца за междучасие отвори учебника по физика,погледне,прелисти и „от срница до страница всичко да научите, че следващия път ще изпитвам”!Като дойде следващия път вдигне ученика на черната дъска и започва да го пита от къде е,какво работят родителите му и ако е
от село и родителите му се занимават с земеделие, „А-а вие там имате кокошки,пуики,сирене, сланина, оризец  добре сте” и ако ученика не потврди, че е така  запита го нещо смотано  и   седай си  „Гълабар” нищо не си учил ,запита те и нещо маловажно и „ ДВОЙКА ,НЕ  НУЛА И ТО ПРЕСЕЧЕНА,  ПОЛОВИН  НУЛА”.Ако ли пък отговори, че имат всичко шестицата е в кърпа вързана!С него имахме такъв случай:Доиде в час и започва да говори, че колко е важно човек да знае „ФИЗИЯТА И МЕАНИЯТА”не знае ли ги както върви ще се спъне и ще се пребие.Имаше в клса ни един ученик повтарач, казвах ме му Пуната той му казва:
–Др.Василев моите баща и дядо не са учили тези науки  и пак са прави и здрави.Болшевика малко нервиран. „Така,така а  в ТЕКЕЗЕСЕ-то ли са”?  „ Не отговаря Пуната”.   – А.а.а сега като ги вкараме в ТЕКЕЗЕСЕТО само ще са живички.Колко право ни е казвал!В гимназията изкарах криво-лево! Бях уж  най – силен ученик в прогимназията,но в гимназията много неща се промениха.Още като започна учебната година наред с учебните занятия  започнаха  разни курсове Г.Т.О.,Б.Г.Т.О. кръжоците Ленин,Сталин,Димитров.Активистите накичиха си  гърдите с разни значки на партийните величия  и други символи на глупоста.Тръгнаха активистите между ученицитес техните социалистически програми,бригадирски движения;Цела есен ходихме да засаждаме по баирите борови  фиданки.Ако есента е сушева ходехме да чукаме буци по текезесетата за есенната сейтба.Все неща благати за народната влас.Партията отчитчше голем актив, раздаваха си награди,  значки за първенци а на текезесарите стотинки за ТРУДОДЕН!Вервате ли или не вервате.  Митингите и събранията беха редовни.Посрещахме  Маршал Тито.Крещехме по площадите МАРКУС,МАРКУС,МАРКУС – водачът на комунистическите партизани в Гърция докато ни прегори слънцето голите гърбове,понеже сме там спортно облечени.Между нас се разхождаха активистите да  следат дали наистина викаме или само си отваряме устата.Не знам дали новите поколения ще поверват на тези и други такива чудеса.Каква вернос  показвахме към народната влас!Тези комунистически глупости беха повече от материята, която изучавахме в училище.Това  повлия много за моето възпитание.Този фалш на народната влас ,който личеше във всека една  нейна проява ме накара  да си оформя абсалютно отрицарелно мнение за живота в социалистическа България.Този фалш обаче  повлия и оформи много голем процент от младежта в комунистически дух ,което ето вече три цели поколения цели 70 години до къде докараха България–пълна разруха!През целите тези години ставаха бурни промени.Национализация,две годишни стопански планове,образуване на робските ТеКеЗе Се та,ДеЗе Се та,насилствените държавни  заеми.Всички тези промени  като син на българското село почувствал мъката на трудолюбивия български народ при иземането на частната собственост,което смаза и последната съпротива на народа против комунизма.Унищожаването на политическата опозиция, затворите, концлагерите.Аз като млад човек неможах да подмина с безразличие.Всичко  това оформи у мене един враг на тази система.Пътят ми още в тази млада възрас беше очертан–„ВРАГ НА НАРОДА”.Това много ми навреди и в гимназията и после в живота ми.Самото ми поведение  беше особено.По дух съм волен от рождение и не се съобразявах с поведението си много,много!Омразата ми към некои хора особено активни комунисти учители като(Граменова,Веса Стоименова),които ме изключиха последната година когато бех в единадесети клас от омраза към мен.Приеха ме в Едината гимназия там завърших средно гимназиално образование.Но с една особенност! Аз съм единствения ученик завършил гимназия в град ТАТАР ПАЗАРДЙИК с намалено поведение!Но мен тези неща  поведение,успех който също се  намали не ми влияеха.В последствие в живота си показах некои неща и без да имам висока диплома и примерно поведение!Така или иначе с много премеждия, буен и волен дух и аз завърших гимназия.Родителите ми беха от старото поколение,те знаеха само работа от сутрин  до вечер.Те немаха време дори и да се видим,да поговорим,да ме поучт некоя и друга житейска поука.Баща ми  не ме научи на нито една хитринка в живота.Единственият съвет ,който ми е давал е”учи,че ще пасеш селските говеда.”Разбирайте го както щете!Това,че имах талант в  поезията   и бех силен ученик въобще не го интересоваше.При всичката тази обстановка аз вече като среднист требваше да започна младият си живот в народна република България!              
  Но два случая ,които ми се случиха    по времето  в гимнсзията ми се отразиха много особено на младия  живот по това време.Първияът случай беше  през пролета на 1948 год. Е.М.оС. се преименова на  Се.Не.Мме.– СЪЮЗ на НАРОДНАТА МЛАДЕЖ. Борбата да си добър  Сенемис беше в най големия си разгар.Като ни разпуснаха за летната ваканция  в селото ни ставаха почти всека неделя събрания  на младежта.Секретар наС.Н.Ме  -то беше Спас Гешев –Ч УК-а,политически затворник преди 9.9.1944год.За него се носеше славата,че по времето на ВЪРТЕЛОМЕЕВИТЕ  НОЩИ  около 9.9.44г. заедно с Петър Тошев са хвърляли живи хора(ФАШИСТИ) в кладенците които имаше около селото  от,които населението се ползваше за пресна вода и предопреждаваха хората да не ползват тези кладенци( било имало малко магарче паднало в кладенеца). Те двамата беха във вихара на  „достойнството” си!Най-верни на  НАРОДНАТА  влас и на Салин!След едно такова „Младежко” събрание една вечер като тръгнахме да си отиваме по домовете към нашата махала бехме неколко  момчета спрехме се на един кръстопът и си говорехме обикновени неща.Ето го и Спас Гешев-ЧУКА секретара на Сенемето! – Какво правите тука бе,защо си не отивате?Един от нас Гошо Кьосе в му отговори ,че не е негова работа.Чука го хвана  за косата и му удари един як шамар. Гошо си тръгна веднага за  у дома и понеже и аз бех в тази посока тръгнах след него и го почти достигнах,но той избърза и се скри в тъмното.Чука остана да си говори с другите две момчета.След    неколко минути се зачу стрелба.Аз вече   си бех у дома и се готвех да си легам.На следващияден се рачу из селото,че некой е стрелял  Чука и го е ударил в коленото.Веднага обвиниха Гошо Кьосев ,че е стрелеца понеже Чука го удари преди това. Веднага арестуваха Гошо в  милицията и го обвиниха него.На Гошо баща му писал мен и един друг човек ,че сме били наблизо там и мислим,че Гошо не е имал време  да си отиде до в къщи да вземе пушка и да се върне толкоз бързо и да стреля.Аз и другия човек получихме заповед   да  се явим в милицията за свидетели по случая.Явихме се  в 10 часа след два дни в милицията.Първо влезна другия човек и казал, че не е възможно  Гошо да е емал време толкова бързо и да стреля.Повикаха мен и аз казах същото както другия.Бех на 15 години.Следватела се ядоса и ми удари така силно два шамара от двете страни само що не паднах.Аз пак казвам,че не възможно Гошо Да е стрелял.Тогава следвателя взе една дебела летва само за бой в такъв случай и  – казвай,че ще те трепа.Аз се уплаших много,но пак казах, че не е Гошо.Пуснаха ни и се прибрах в село но това целото лето ми се въртеше главата  ходех като пиян.Баща ми ме води на двама доктори за помощ ,но ниой не можа да ми помогне.Заведе ме и при един врач той щел да познае.Същия врач ни пита да ли знаем  от какво ми е,баща ми не смее да каже ,че съм бит в милицията,че може да го обвинат за подценяване на авторитета на народната милиция. Врача ми препоръча  да си слагам нарезан лимин на търкалета на челото и щело да ми мине. Нищо не ми помогна и това. Никога вече в живота си не можах да спортувам и цел живот имах все едено хроническо  главоболие. „Останах  с мил един спомен за винаги”!
Вторият особен  случай стана когато бех в шести клас на гимназията.Момчето от село, с което живеех на квартира имаше много хубава сестра по-малка от нас с две години.Двама активисти  от нашата гимназия по-стари и от нас с брат ѝ все я задиряли, налагали ѝ  „организиациони” задачи така,че да е сама с единия от тях.Тя се оплакваше често на брат си да направи нещо по този въпрос да я защити.Той не ги познавал,но пред некъкво момче  ги предопредил ,че ще им е- е мамата ако ги хване!И те големите герои  го търсили  да го оправат.И така една вечер като се прибирахме към квартирата те ни следили и ни спреха на улицата и ни питат кой е Недков. Ние не   знаем,че са те,не ги познаваме и мислим,че ще го питат за нещо друго.Той им каза,че е той  и какво искат.Едина от тех веднага го хвана за ревера и почна да го заплашва.Аз се намесих като  ги питам какво искат от него.Другият се нахвърли върху мен по същия начин и започна да ме друса и бута с различни заплахи и псувни.Аз по начало се шашнах,но се съвзех и му казвам да   ме посне.Той беше по едър от мен на ръст и  беше вероятно сигорен,че аз ще се уплаша и лесно ще се справи с мен и не очакваше,че аз ще посмея да се защитавам.Аз в такъв момент губа контрол и се защитавам по инстинкт.Опитах се да се освобода от него той по силен  държи
ме  здраво от двете страни и ме друса .И аз от из долу му пуснсх една десница под брадата и той се струполи на земята.Другият дето се лигавеше с приятелят и го дърпаше не е очаквал това,
което стана и побегана та не се виде.

Следва продължение