ИЗ ПОДГОТВЕНАТА ЗА ПЕЧАТ АВТОБИОГРАФИЧНА КНИГА НА ИЛИЯ КОНСУЛОВ

НАКАЗАН ТАЛАНТ
1.В ГИМНАЗИЯТА
Беше 1947 година!Аз бех на 14 години. Есен ! Време за училище! Tребваше и аз като всички ученици от село да продължа образованието си в град Пазарджик.Моя първа братовчедка с две години по възрастна от мен,с две години стаж в пазарджик като ученичка, с по – малката си сестра и едно момче техна роднина мой набор ни подбра една сътрин та в селсъвета.Изкарахме си всички необходими документи  за записване в гимназията и пеш  та до ПАЗАРА-така казвахме тогава на Пазарджик.Ние тримата боси с наще селски премени  вървехме след нея като подплашени! Заведе ни  във ВТОРА МЪЖКА гимназия,записахме се ние двамата  с другото   момче.От там отидохме в девическата гимназия записа се и сестра ѝ Малинка и вече с по – големо самочувствие и твърда стъпка закрачихме из  града.Ще ставаме учени и граждани! После ни показа некой забележителности от Пазарджик най вече читалище ВИДЕЛИНА ,записа ни като членове на читалището и с наставнически глас „От сега нататък нема вече само игри квартирата, училището,читалището и ако слушате ще стане нещо от вас  ако ли не в село и овцете”! Беше страшна заповед! Беше вече обед  заведе ни в некъква гостилница,показа ни какво да правим,как да се храним,изкусахме по една чорба и обратно пеш та до село.По това време транспорта до града беше само конски каруци или магарета.Ние не се плашехме на десетината километра  от село до града и обратно.Пристигнахме в село вече като по -други.Натрупаха се други деца от село
около нас  а ние разправахме,разправахме що сме видели и чули с особена надменност !След седмица требваше да заминаваме за града да живеем и учим.Имахме вече и квартира братовчедката се беше потрудила и за това.Натоварихме се една сутрин на чичо ми  на бивилската
каруца кревати,одеала,възглавници,торби с хлеб,сирене ,сланина та в града.Настанихме се в квартирата.Хазяиката ни забрани да влизаме в къщата с не мити крака.Разпореди се и братовчедката, това  ще правите така онова онака ще подредите и ако не слушата ще кажа на бащите ви и тогава ще имало”ДЪРВЕН ГОСПОД”!На следващия ден ни заведе на чаршията-пазара там винаги имаше един фотограф.Каза му братовчедката че искаме снимки за ученически лични карти.Той като отметна  едно черно  платно  от една чера кутия,посочи ни къде и как да застанем,
опули се в кутията,покри си главата с платното и „Щрак Марийке на портрет”.След  десетина минути извади черно – бели снимки,огледахме се колко сме хубави като не видели,но то си беше
и така.По това време фотограф виждахме по един път в годината, когато ни разпускаха за летната ваканция ни снимаха целия клас  с клсния ни наставник.На следващия ден се сдобихме и с лични
ученически карти и стaнaхме  редовни граждани на ТАТАР ПАЗАРДЖИК.
     По това време  беше купонна система почти за всичко.Баща ми неможеше да ми купи ученическа униформа колкото и пари да имаш,но за ученическа шапка с лъскава черна козирка колай се намери – чрес  черната борса,оправихме този проблем!Обувките обаче  беха трудната
работа само по наряд, с  купон ! Нема! Имаше момчета с по-големи крака ходеха със свински царвули, а ние с моя съквартирант с гумени галоши.Започнаха училищните занятия във Втора мъжка гимназия”ИВАН АКСАКОВ”в  4-ти  г. клас.Класните стай беха препълнени,чиновете беха чак до черната дъска около 40 ученика в една паралелка.Много ученици ,много чудо.Народната власт
се погрижила много добре да просвети младото поколение в социалистически дух! Започнахме училище.Започнаха разни организаций,кръжоци,учкоме,тричленки,че и ЕМОС”Единен Младежки Съюс”. Той беше най-важен! Трупат се всички ученици като овце на кърмило,бутане с лакти „чрес нахалство към прогрес” кой по-активен да е!Аз стоя по-далеч и гледам тази чудесия!Мой приятел от село с него сме израсли заедно като деца, комший сме ,чичо му беше -важен партиzанин от нашето село,той беше много корназлия ми вика – хайде бе какво гледаш идвай да се запишеш! А  аз -Ами нали знаеш , че в село не ме приеха в „СЕПТЕМВРИЙЧЕ” понеже баща ми не беше партиец а той тука не е село, тука е в града и никой не знае какъв е бащати и какъв не е,настоятелно ми почти заповеда той и аз гузен като хайдук пристъпих, напраих всички изисквания и с по-големо самочувствие подкарах милите ученически години! Още първата седмица в класа започнаха разни
уредий: Тричленка на класа,Емос  ръководство,комисия да се разпорежда в класа за разни безобразни,весник Стършел отговорник,болшевишки брошури със стихове за партизаните  и   т.н и т.н. Започнаха почти всека седмица събрания. Akтивисти с бележници и химически моливи  винаги се намираха да записват нещо и да се разпореждат.Нахалство и безобразия.Кой по-активен да е, по-верен да е, по напред  да е,по-полезен да е на народната влас!Активистите  следеха и кой се възхищава от ораторите,дали ракоплеска!Митинги ставаха много често.Ораторите все много заслужили другари.Особено имаше една Люба Вайводова грамадна по ръст.Тя като започнеше да говори целата зала ехтеше,ракопляскания,оваций. „Ей голема жена,голема работа как говори само”, „страшно нещо”допълваха други.Друга една ораторка, Черняева,тя пък говореше с  такъв патос, въодушевление,че ние от долу ръкопляскахме постоянно, викахме,чудехме се как да си изразим съпричастието с нея! Учителите ни общо взето беха много добри,особено тези от старата влас.Като например учителя  Борис Горинов,Шанова,Софкарова,Илиева и др.Те беха не заменими.

Следва продължение