Л И О Н А Разказ от Виолина Иванова

Виолина Б. ИВАНОВА  е родена на 4 февруари 1958 г. в гр. Попово. Завършила е  Българска филология в ШУ „Епископ Константин  Преславски“ и МИО в УНСС – София.  Работила е  в общински, окръжни и национални медии като редактор и парламентарен журналист.
От 2008 година живее в Чикаго, САЩ. Член е на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. Един от съставителите, редакторите и авторите на  Годишника на Съюза  –  Година ІІ / 2013. В изданието от  2014 участва с разказите „Лиона“ и „Котка в леглото“. Издала е книгите:  „Душата ми – прозрачен златен герб“ – стихове – 1998 г. и сборника разкази „ Календарни чувства и други отговори“ – 2013 г. 

Л И О Н А

Разказ от Виолина Иванова

   Лиона беше родена през август, когато зодията на Лъва се разпростира умно и лениво като знойна сянка върху дните и нощите на почти целия месец.Тя не се съмняваше, че е дошла на този свят точно, когато Лъвът се е прозявал, след което царственият му дъх е преминал от ръмжене в рев. Доказателство беше животът й – муден и бавен, разсеян и нефокусиран,  на моменти – лиричен, но  това траеше само докато безпричинно се засили и направи скок, от който цялото й същество се настройваше за беззвучен катарзисен вик, а от очите й плисваха едри диамантени сълзи.
       Обикновено Лиона репетираше в цирка по бяло трико и с розова палка в ръка.Търпеливо и меко наставляваше четирите лъва, за да усвояват номерата с уредите. Показваше им като на деца, Божи създания. И Бог идваше в тези игри – извисен като възглас, принизен като писък, споделен като миг на съгласие. Обнадеждена от него, тя извиваше гласа си в четворен въпрос:  „Елла, Зири, Аксел, Ким?“.
         Животните подозираха, че е  е лъв като  самите тях. Вече я бяха приели за  главатар на глутницата, но не пропускаха да демонстрират царственост в  джунглата, въпреки наложеното им битие в човешкия вариант на обиталището. И тогава, в момент на  съвършено единение с четиримата си питомци, разярена като тях, вдъхновена да постигне божественото и вбесена от откровения им инат или мързел, Лиона се сдобиваше с няколко диаманта – ярки, бистри, висококаратни. Достатъчно беше само да заплаче чистосърдечно и без преструвки. Не се получаваше, ако инсценира нервност. Нямаше шепа скъпоценни звезди, ако не вложеше цялата си искреност и непреднамереност. И най-интересното бе, че винаги  се случваше, когато лъвовете бяха равностойни с нея – свободни, дръзки и волни на манежа. Премерваха силите си Fair Play, джентълменската игра, която й беше любима.
        Ако питаха Лиона, то тя би  пуснала тварите в природата, но нейните лъвове нямаха опит за живота в неволя. Пък и кой да я пита. Инерцията и навикът се надпреварваха. Откак се помнеше и тя обитаваше цирка. Тук беше родена, тук беше семейството й.
         За първи път диамантите заваляха преди три години, когато Лиона беше на 18. Ето така. Ядоса се на Аксел заради неговото чувство на ревност. Лъвът  напускаше позиция и заставаше до нея, пряко  на останалите три. Приложи му разни възпитателни хватки: с добро, с награда, с рязък тон, а накрая го изкомандва:
          –    Аксел, на място!
       Звярът я обикаляше в кръг с оголени зъби и настръхнал перчем. Гривата му щръклееше, а дразнещият му рев разтреперваше и без това паянтовото шапито на цирка. Останалите – двете женски и по-младият мъжки, дебнеха повод да го последват. Лиона се изплаши.Трикото й се превърна в мокра дантелена роза, сърцето под която не притежаваше нокти и зъби на хищник. Затова изви гласа си в удивителен писък и изплющя убийствено с камшика по арената. Продълговатите й огнени очи приковаха втренчено животното, докато то не отклони погледа си и започна да се прозява разсеяно.  После послушно се отправи към своя подиум.
     Тя притвори уморения си взор, стоял напрегнат десетина минути. И почувства да напират сълзите – студени, бодящи, тежки. Разбра, че случващото се е необичайно по поведението на майка си. Опитната Зелма беше на разположение по време на спора между дъщеря й и най-стария от лъвовете, но не се намеси. Едва  сега тя се впи в момичето. Ръцете й механично събираха в шепи блестящите сълзи, които звънтяха една върху друга като смях Божий.
   След изпитанието измина почти година в напълно мързеливо ежедневие. Златните котки се подчиняваха. Похапваха с охота. Заспиваха в един град, а  се събуждаха в друг, където гастролираше циркът. Показваха красивия си номер, ухажваха девойката. Благодарение на парите от скъпоценните сълзи на Лиона, те се сдобиха  с по-уютен и удобен  фургон, а  жените се радваха на нова  каравана. Замогваха се.
      Следващият път се прояви младият Ким. Наложи се да бъде усмирен с два камшика. Единият удряше в посока трите настръхнали лъва, а вторият –  пред самата негова паст. Бог не е тщестлавен, но в този миг получи овации, защото свадата се размина само с двупосочни закани. Сълзите се рониха дълго след това от очите на момичето. Майка и дъщеря разполагаха с достатъчно много диаманти, за да  си купят къща и нова кола. 
            Днес Лиона навърши 21. Не очакваше трудна репетиция. Но не се оказа права. Двете лъвици Елла и Зири спореха и се зъбеха язвително една на друга. При появата на Лиона те се подсетиха за нещо и застанаха в обсада. Рожденичката се качи на подиума  да  ги следи отвисоко и добре, че го направи, защото в същия миг зъбите на Зири щракнаха до крака й.
            Момичето се разтресе. Не осъзнаваше силата, с която крещеше, но дочу пораженското скимтене на лъвиците,   тътрещи неохотно опашки. Сломените им гърбове бавно достигаха местата си. Преживеният ужас бе увързал сетивата на Лиона.Тя плака повече от половин час, а лъвовете се миеха досущ като котки. Майка й събра цяло състояние от нейните сълзи.
         Десетина дни по-късно се запознаха с млад напорист колега, който търсеше бизнес в цирка. Казваше се Честър. Зелма не допускаше Лиона повече до арената. На него продаде животните и фургона, а караваната му подари.
           В знак на признателност той донесе  шикозен букет от 24 тънкокори  дългостеблени рози на Зелма и миниатюрен швейцарски часовник „Longines” от бяло злато и диаманти  за Лиона. Отдолу на издълженото блестящо капаче бе инкрустиран  надписът:  “To Leona. Love.Aug.1979. Chester”.
       Двете жени се прегърнаха. Около  тях Бог весело се суетеше. Това е първото диамантено бижу за Лиона. Август е нейният месец. Сълзите се бяха  вградили в любов.

КРАЙ