Стихотворения

НИКОЛА ГЕРДЖИКОВ е роден в гр. Пловдив на 23.05.1951 г. Завършил е МЕИ – София, специалност Електроника. Специализирал е Приложна математика в същия университет. Работил е  като програмист в ЦИИТ (Централен институт по изчислителна техника)-София, където е бил ръководител секция „Програмна диагностика“. Сега е управител на частна компютърна фирма.
Пише и публикува свои стихове. Автор е на  31 стихосбирки и пет поетични сборника, със 70% написани от него стихове под общото название „Животопис“. Член е на Съюза на независимите български писатели, а от 2006 г. до днес е негов зам-председател.
                                                                                
 Г.Витанов БОГАТ

————————————————————————————–

Колекционер на грешки

Противоречията вътре в мен кипят
и тласкат ме към множество забежки.
А неразумните забежки в моя път
превръщат ме в колекционер на грешки.

Добрякът твърде честичко се заблуждава.
Заблудите понякога са тежки.
След тях какво в действителност за мен остава?
Набъбнала колекция от грешки.

Един мъдрец в античността признал на глас:
„Да сбъркаш е типично по човешки.“
Тогава най човек ще трябва да съм аз –
със своята колекция от грешки.
 

Вехтошар

През рамо метнал своята торба,
и ето ме отново, пак съм тука.
Забравил за амбиции, борба,
отново ровя в кофите с боклука.

Намирам в тази късчета любов,
на времето красива и голяма.
В онази там: един олющен зов,
усмивка, но повяхнала и няма,

младежки стъпки, само че в ръжда,
цял куп илюзии, до вчера млади,
приятелство, но в кръпки за беда,
една душа, но в плен на дървояди.

Събирам вехтории и боклуци.
Протрити спомени, строшени звуци…
 

Урок по геометрия

Не се събират,
нито се пресичат правите,
поели вече
успоредно през света.
Напомням го,
за да не го забравите.
Когато тръгнете
със някой за ръка,
недейте все на прави
да се правите.
За да се пресекат
душите боязливи,
повтарям го,
за да не го забравяте,
понякога ще трябва
да сте криви.


Ех, човече…

Ех, мъничко, слабо човече…
Товарът е тежък, целта е далече…
Ще стигнат ли твоите сили до там?
Не гледай, човече, онуй буболече,
товарът му вярно и той е голям,
но то е до близо, а ти – до далече…

И всяка от крачките още по грам
добавя отгоре в товара, човече.
И то е до близо, а ти – до далече.
И то, щом почувства олово в краката,
спокойно ще може да каже: „Дотук!“,
зарязвайки своя товар на земята.

Но твоят товар той е доста по-друг…
И доста по-опаки – с тебе нещата…
Та как да зарежеш по пътя… душата?!


Пътуване

Пътувам от вчера към утре
подобно на всеки от вас.
Събуждам се някъде сутрин,
подхвърлям си: здрасти! – на глас

и тръгвам напред, няма начин
да тръгнеш обратно, назад,
макар че далеч по-удачно
е, знаеш, да бъдеш по-млад.

Та тръгвам напред да пътувам,
от вчера към утре цял ден.
Работя, говоря, флиртувам –
все има с кого покрай мен.

Но главното, важното, крача –
и днеска по пътя поех.
Закусвам с една неудача,
обядвам със някой успех,

обръщам едно след вечеря
и после… о чудо, нощес
от днеска – пак станало вчера,
от утре – пак станало днес.