ЕЛИ ВИДЕВА

ИЗ НОВАТА И  САТИРИЧНА КНИГА
„ПОД КРИВАТА КРУША”
——————————————————————————

ЖЕГА

Слънце сипе жар –
чак асфалта се изви.
Някъде гори пожар,
гълта храсти и треви.

А водата,
течно злато,
пълни общото мазе;
Майсторът
от В и К – то
пие бира без мезе.

Из квартала
се разнася
миризма на смрад и пот,
на гювеч,
на лански разсол
и на развален компот.

И се молим
колективно
летен дъжд да зароси,
та със капките
игриви
от воня да ни спаси.

ЗАЯВКА

Писна ми от дългобедри музи,
дето идват нощем при колегите.
Някои са черни, други руси,
но им влачат думички и в жегата.

Ще си търся Муз. Ама наистина!
Може да е с посребрена грива
и шкембе, но да ми носи мистика
и магийка или нещо диво.

С влажен поглед да си ме поглежда
и да ме целува в полусън.
Обещавам, ще си го отглеждам,
Музът ми, пък даже да е пън.

ДИЛЕМА
 
В главата ми битуват сто проблема –
като във дядовата ръкавичка.
Те независимо от мен поемат
устройството на битието лично.
Изхранват се със моите кахъри,
подремват между мозъчните гънки.
А аз се чудя как да ги разтървам
когато се поступат – зло и звънко.
Но днес, не знам защо, се изпариха.
Навярно там им стана много тясно.
Наистина, набъбнаха от мисли
и от дилеми, дето са не ясни.
И тъкмо се зарадвах, че ги няма,
че някак си сами се опростиха,
когато ги видях – висят по двама
наместо обеци, покрай ушите ми.
И по сетрето виснали са също –
като деца без усет за обида.
Дали ще си отидат, питам?
Всъщност ако им разреша, ще видим.
 
 
ИЗХОД
 
Безработен и безхлебен
май поет съм непотребен.
И защото зная думи
взех пари да вадя с глуми –
по поръчка на богати
драскам стихчета ръбати
за рожден ден и за сватба,
за затвор и чужда брадва,
юбилейни и елейни
за мераци чудодейни.
И във къщи са щастливи –
бълвам смет, купувам сливи,
книга, сиренце, домати…
Имала глава да пати –
че единствено с халтура
днеска прави се култура.
 
 
БЕЗПАМЕТНО
 
…Сънувам, че съм станала богата,
че вземам доларов еквивалент
на моята учителска заплата,
че даже начисляват и процент
за работа във вредно обкръжение,
че обществото вече ме цени,
защото аз създавам тия гении,
с които ще се хвали в бъдни дни.
Сънувам… Ала утрото ме стряска.
Заспала съм за кой пореден път
над класните на кухненската маса.
А хуните в училище зоват.
 
 
П.Т.П
 
Във любов и във мерак
нищичко не ме подмина
и на секса за капак
ме целуна Фиорино.
Влюбен в моя силует,
той нали е срамежлив,
вместо право и напред,
заднишком ме уважи.
Подари ми моментално
всички модни цветове –
синьо, мораво, лилаво
и ги умножи по две.
Не останах аз длъжница –
в бронята се запечатах,
облекчих го откъм жици,
тасове и тъй нататък.
И сега ми смига пак,
значи, дали сме си дума –
аз замятам десен крак,
той криви и с двете гуми.

 
ГЕНИЙ
 
Пуснал два – три стиха в Интернет
и се пъчи на мегдана:
Аз съм вече глобалист поет,
за гръцмуля Нобеля ще хвана.
Щом докопам всичките пари
ще издам събрани съчинения,
а жената ще ми подари
месец всевъзможни изкушения.
И когато някой хубав ден
ме изпреведат на сто езика
ще прекръстят улица на мен.
Работа ли? Интернет ме вика!
 
 
ТОП МОДЕЛ
 
Изрусих се сам самичка
и на подиума стъпих.
От Шанел до Нина Ричи
ме обличат в рокли скъпи.
Днес разхождам фуста крива,
с цвят на ледено розе.
Макиажът си го бива,
шапката е фантазе.
Утре може да замина
на ревюта във Катар,
да ме вози в лимузина
някой шейх – богат и стар.
Чувствата ми да разпали
с диаманти и рубини.
Колко му е, ще прежаля
някой ден, за да го мина.
А когато се завърна
с мойта сладостна походка
договори ще си търся
с модна линия, защото
във мазето вчера найдох
бабината кувертюра.
Ще й крадна от дизайна
и ще шашна од кутюра.