Не е само в България, а по много страни хората са отчаяни от голямата алчност и жестокост, лъжи и грехове, които са обхванали градове и села. Но когато четем Библията виждаме, че злото не е нещо ново. То е дошло сред хората след грехопадението. Само че по онова време хората са живеели по-скромно и не са имали толкова много неща, които да притежават, толкова много заведения и публични места, където грехове и пороци процъфтяват най-лесно, не са имали телевизии и кино, някои от които разпространяват фалшиви ценности, които карат хората да се убиват едни други от завист по разни чинове и титли, от горделивост и славолюбие…
Отваряйки библейските страници на „Книгата на Пророк Исаия” ще прочетем думите Господни, отправени чрез Пророка към хората, които се отклоняват от Божите правила за братство и човеколюбието:
„21. Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница? В нея правда обитаваше, а сега – убийци!
23. Твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци, те всички обичат подаръци и ламтят за награди.”
Като че е писано за нашето време. Не стават ли вече и снешните градове „блудници”? И колко по-голям е градът, толкова повече грехове и проказа има по улиците му. Не са ли някои от днешните „князе” – кметове, министри, депутати често пъти сродни с тези, за които пише Пророкът? Законопрестъпници, които сами си пригаждат законите за своя полза, управници, които оставят всесилните крадци да заграбват направеното от хората с тежък труд, за което получават своя дял наготово? И на колко места по света вече народът излиза на улицата и даже като че ли ги сваля от власт, но идват нови, които се оказват преоблечените стари… И става все по-лошо.
Добрият и праведен народ от малките селца и градове в България вече като че не вярва на нищо. Струва му се, че тия дето викат по улицата „доле олигарсите”, са претени от самите олигарси, които много време са вече едни и същи. И като че целта е беззаконието да продължи колкото се може по-дълго време, да няма кой да им държи сметка за това как всичко прибират за себе си.
„27. Сион ще се спаси чрез правосъдие…” казва по-нататък Пророк Исаия… Но къде е това правосъдие, което получава своите заплати от тези, които трябва да бъдат осъдени?
Наистина не става дума само за България. Повече или по-малко – така е по света. Затова и единственото спасение за България и човечеството не е в новите партии и „движения”, и не е важно дали някъде ще бият барабани или ще окупират и играят сценки, а какъв морал носят в душата си хората, които искат промяната.
Само с Бог и Христовото учение в душата си човек може да преобрази лицето на днешния свят и човечеството трябва да събере сили за дълга и упорита борба за вселяването на любов към Бога, братска обич между людете, мъдрост и вяра…
„16. Умийте се, очистете се, махнете от очите ми злите си деяния, престанете да правите зло.
17. Научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.”
Тези думи са ни завещание от „Книга на Пророк Исаия” /гл.1: 16, 17, 21, 23, 27/
Но за да се постигне съгласие между хората, които много често имат различни мнения, обезателно е необходимо да съществува достатъчно мъдрост и уважение при техните контакти. Само, че в последно време хората, които искат да правят политика, или са пратени да я правят, както и мнозина от техните подражатели по медии и площади, се държат помежду си толкова грозно и невъзпитано, че си задаваме въпроса – от глупост или невъзпитание или с някаква цел го правят? Кой може да очаква, че хора, които се ругаят ужасно помежду си и постоянно се очернят, готови са да затрият България дори, но да си запазят имането спечелено от властта, ще ни изведат от пропастта?
Иска ми се да противопоставя на тях част от „Посланието на Свети Апостол Петър”, въпреки, че сигурно мнозина ще сметнат това като наивност и предварително осъден на неуспех опит:
„8. Най-сетне, бъдете всички единомислени, състрадателни, боголюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри.
9. Не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопъки, благославяйте, като знаете, че към това сте призовани, за да наследите благословение.
10. Защото който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи.
11. Нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него.
12. Защото очите на Господ са обърнати към праведните, и ушите Му – към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло…”
„Послание на Свети Апостол Петра” /гл. 3: 8-12/
Напоследък наблюдаваме как навсякъде в България едни хора се противопоставят на други и който и да бъде избран на някой пост – веднага се намират други, които го отричат и се опитват да го свалят моментално. Последният пример е изборът на новия Варненски Владика, и вече става ясно, че така доникъде няма да стигнем. Свети Апостол Павел в „Послание до Римляни” ни учи как мъдрото човечество би могло да се справи с това положение:
„13. Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това – да не поставяте на брат си препънка или съблазън.
19. И тъй нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.”
„Послание на Свети Апостол Павла до Римляни”/гл.15: 13,19/
Има много престъпления и много грешници, не само в България но и по света, които ще понесат своето наказание – както от различните съдилища по разните страни, така и от Божият съд ,който ще отдаде заслуженото всякому. Но когато между враждуващите хора стоят по-леки прегради, които пречат за човешкото общение и прогрес, когато е ясно, че се прави от мухата – слон, тогава е по-добре да потърсим любов и смирение… Ето какво се казва в „Притчите Соломонови” за този случай:
„9. Който не припомня грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
12. По-добре е човек да срещне мечка, нежели глупец с неговата глупост.
13. Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
25. Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е гибелта.”
„Притчи Соломонови” /гл 17: 9, 12/
Става ясно, че на човечеството предстои дълъг път към преодоляване на кризата, която го е обхванала. И не новите технологии, а новият морал и духовност ще бъдат спасителните криле, които Бог ще прати на хората за тяхното спасение.
Псалтирът е святата Книга, която ни учи на необходимата молитва:
„Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата!”
„Псалтир” /Псалом 26: 11/
Самуил Каварджиев
в. „България Сега”, Чикаго