Журналист, поет и белетрист.
Завършила е Българска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски“ и МИО в УНСС – София. Работила е в общински, окръжни и национални медии като редактор и парламентарен журналист. От 2008 година живее в Чикаго, САЩ. Занимава се с
писане, рецензиране и редактиране на произведения от български автори. Издала е книгите: „Душата ми – прозрачен златен герб“- стихове – 1998г. и сборника разкази „ Календарни чувства и други отговори“-2013г.
Член е на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА и е негов секретар.
Георги Витанов Богат
www.bulgariasega.com
Ч У Ж Д Е Н Е Ц Ъ Т
———————————————-
Разказ от Виолина Иванова
„Не ти се присмивам, но и не си за завиждане – самотна обувка, изоставена в ъгъла на килера.“ – Вероятно така си мислеше новодошлият.
Тя потрепера. Косматото създание, което не носеше обувки, смееше да й прави характеристика.Даваше й оценка! Та обувките са едни от най-изисканите елементи в гардероба. По-скоро би трябвало да се нарекат задължителни условия за живот! Кой в днешно време ходи без обувки?! Има такива, които ходят боси, дори голи, но са или на плаж , или като луди тичат за здраве. Просто – изключение. Обувките, с главна буква, представляват най-насъщната ежедневна вещ!
Косматият се заразхожда умислено. От време на време издаваше звуци на негодувание:
Х- м-м-м, х-м-м-м…
Аз не мога да разбера защо ти ме пренебрегваш и ръмжиш? Не забелязваш ли как грациозно е вирнат носът ми, колко прецизно е тънкото ми токче и в какъв прелестен цвят на старо злато е кожата, от която съм сътворена?!
Хмъ-хмъ-хмъ-хмъ-ъ-ъ-ъ!
Виждам, че искаш да се съгласиш с мен и единствено от респект не намираш думи.Благодаря ти, че се опитваш да се възвисиш до моето ниво! Но трябва да те предупредя, че ще е трудно да ме достигнеш. Аз съм специална!!!
Чужденецът поклащаше напред-назад глава.
Да, аз не се правя на интересна, защото зная, че съм такава. Разбира се, трябва всички да го научат! Затова се надявам ти да им го разкажеш.Ще ти подаря сърцето си, както бях направила и с моята собственичка, но тя се оказа неблагодарна. Много от обувките в нашия дом ми завиждаха, че бях нейната най-любима. Спях на атлазена възглавничка до леглото й и заедно чакахме Принца.Презупмцията беше той да дойде и да донесе втората обувка. За съжаление, това така и не се случи!…
Ах-ха! Х-м-м-м.
Колко си великодушен! Не искаш да нараниш чувствата ми… Ти ме разбираш от половин дума. Нека ти разкажа, Чужденецо, какъв беше сценарият – безумен и нелогичен! Тя, моята собственичка отиде на бал с единствената цел – да очарова Принца. На излизане побягна и събу едната от нас. Слава Богу, че хвана дясната, а не мен и я остави пред прага на двореца.Обаче, Принцът не се движеше по същия сценарий. Той не обърна никакво внимание на моята посестрима. Живееше
щастлив, че не си е намерил жена. Прекарваше времето си в пиене, надбягване с автомобили и случайни срещи с професионални модели. Ние напразно чакахме. Една сутрин стопанката ми осъзна края.Стана и с трясък ме захвърли тук, в тъмния килер – мен, най-изисканата обувка на този свят, с която тя ходеше някога на танци!
На госта май му доскуча, защото се заоглежда разсеяно към вратата на килера.
Така е… Споделих с теб моята история.Остава ми да съградя и нов път, по който да продължа. Ще е нужно да си намеря креативно призвание…
Х-мъ-х -мъ!
Хейли, къде си? – Мъжкият глас идваше отдалече. Може би от улицата.
Косматият заскимтя пронизително. Мъжът се втурна през зеещата разкривена врата на изоставената стара къща, където завари любимото си куче в празния килер. То бе навело влажната си муцуна и се готвеше да захапе някаква грозна, безформена обувка с цвят на тиква.
Не, Хейли, не лапай боклуци! Хайде да тръгваме, че днес отново имаме бал в двореца!
И Чужденецът последва мъжа.
Слънцето се вдигна над облачните кратери.Снижи поглед надолу, откъдето долиташе песен. Старият контейнер за смет си тананикаше: „Waiting For A Girl Like You”…
КРАЙ
