Ваня Христова Ангелова

Ваня Христова Ангелова е родена на 15 декември 1967 година в Червен бряг,  България. През 1985година завършва Руската езикова гимназия „Васил Каравасилев” в град Плевен. През 1992 година завършва „Руска филология” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий, а две години по-късно се дипломира в УНСС, София,  специалност „Международно право и външна търговия”. През 1997 година Ваня Ангелова придобива педагогическа специалност във Великотърновския университет. Работила е като директор на училище, а понастоящем е учител.    
Издала е стихосбирките „А сега накъде”, „Смисълът на живота”, „С вяра в сърцето”, „Една различна страница” и „Очите на деня” и историческите книги „Улпия Никополис Ад Иструм” и „Меропе”. Книгите ù се четат в много държави по света, между които са Македония, Сърбия, Гърция, Кралствата Швеция и Норвегия, Италия, Германия, Канада, Русия, Албания и други. Под печат са книгите ù „Под незримите сенки на Нукта” и “Танцът на Салис”. Има публикации в печата, в литературни сборници, а През 2008 година има присъдено I-во място за поезия от министъра на отбраната на Република България. В края на ноември 2011г. е направена промоция на нейното творчество в Стокхолм, Кралство Швеция.
Нейни публикации има в Република Македония .Преводач е от руски, македонски и сръбски езици, като в неин превод са представени във вестник „21” едни от най-големите поети на Македония, Сърбия, Швеция, Русия и други.
Редактор, преводач и сътрудник за България е на списанието за литература, наука, култура и изкуство “Бранувања”- Македония.
С публикуваните тук нейни стихове, да и пожелаем успех на страницата на СБП В САЩ И ПО СВЕТА.
Г.Витанов Богат
В. “България СЕГА”
WWW.BULGARIASEGA.COM

Осъдени

На Р. Р

Стародавни синеви забулени.
Звезден пламък в кръстена вода.
Вярваш ли, че с тебе сме осъдени
някога, и аз не знам кога,
да прогоним зрака със копита,
да изцвили злото без следа.
Полудява младата ми свита.
Валят се трапези и блюда…
Валят се видения разбудени,
ширват се нетрайни зарева,
а пък ние с тебе сме осъдени.
Плъзват сенки в стъпкана трева…

Няма смърт

На Ив. С.

Никой не живее вечно.
Временна е даже светлината.
Кипнали водовъртежи речни
се понасят във далечината.

В тревните палèстри вече
заечават звуци на тръби
и във залеза, като обречени,
танцуват дълговечните жреци.

От портите на царството подземно
размахват факли и протегнати ръце.
Простенва глухо и смирено
на Хрòнос болното сърце.

Понасям се във хаоса със страст,
неуморима в безпределния си път. 
След сенки и звезди ще тръгна аз,
повярвала докрай, че няма смърт.

Скиптърът на Хронос

На Г. К.

Скиптърът на Хронос ли трепери
в тази многозарна тъмнина?
Няма недостъпни светли сфери
в гибелната земна глъбина.

Пръскат се във мрака вековете –
нощни белоноги привидения.
Дрямката, оборила царете,
спи до тях като протяжно бдение.

Скиптърът на Хронос ли трепери
в тази ятаганена зора?
Аз ли във тъмата го намерих,
времето поне за миг да спра?!

Не ми е дадено

На Ив. Д.

Не ми е дадено да се родя от богове,
криле да имам, с вятъра да бързат.
Зачената от смъртни врагове,
кръвта ми смесена със Хàдес свързват.

И аз във амазонската земя
пристъпвам несразима и ранима.
Обвързана със себе си сама,
настойчиво се лутам нелюбима.

Не ми е дадено да бъда сред звезди,
да ме обичат вòйни до полуда.
Но под надзора шумен на върби
и аз пламтя в голямата заблуда.

Корона

Нямам на главата си корона,
нито във косите си бръшлян.
Те са за големите матрони
и това не ми е вечен блян.

Но се виждам цялата във багри,
яхнала крилатия си кон.
На земята, болна от подагра,
нека други имат скиптър, трон.

Аз ще мятам мълнии с десница,
главоломна в звездния си бяг.
Бащината луда колесница
пак готова е за сетен впряг.

                             Автор: Ваня Ангелова