Не случайно празнуваме този ден – националния празник на поезията и Световния ден на музиката, в който се отдава заслужено признание на тези велики изкуства – Словото и Музиката. Има дни, които отбелязваме в календара, но има и такива, които носим в сърцето си. Денят на поезията и музиката е от онези празници, които ни напомнят колко много красота може да побере човешката душа.
Когато думите запеят, а музиката заговори, вселената се отваря и сякаш сам Бог ни изпраща своя благослов. Защото в началото бе Словото… Поезията и музиката са двата езика на човешката душа, в които откриваме любов, болка, надежда и радост, но изразени по различен начин. Чрез поезията чуваме смисъла на думите, а музиката ни кара да потънем в тишината и в нея да търсим смисъла.
Преди да се научим да записваме мислите си, сме ги изговаряли, прошепвали и изпявали. В забързания ни свят, в който все по-често нямаме време да се спрем и да се вслушаме един в друг, поезията и музиката ни връщат към самите нас – да забелязваме красивото: един залез, усмивка, есенен лист, позната мелодия, топлината на човешката ръка.
Скъпи читатели на в. „България СЕГА“, в два последователни броя ви предлагаме поезия на съвременни български автори, при някои от които словото е вплетено в музика. Поздрав към всички, които пишат стихове и сътворяват музика.
Георги Константинов – България
ПИСМО
От чувства мигновени
разплакана си пак….
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак –
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш –
тръгни към мене пеш.
Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други –
от мене по-добри.
И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път –
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен…
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.
Надя Попова – България
ФОНТАНЪТ
Върви, не спирай. Няма да намериш
фонтана в парка. Някой го уби.
Стърчат като прерязани артерии
опръскани с ръждива кръв тръби.
Не се обръщай – вече няма езеро.
Съня си да опазиш не можа.
Ще те настигне злобен присмех, весело
ще се удари в твоята душа.
И в нощите ще те преследва споменът
с нащърбен нож в безмилостната длан,
дърветата – довчера в цвят – оронени
ще зъзнат там, над празния фонтан.
Край него някой плюл е с безразличие:
ръжда и смет – това ли е било?
Разбра ли колко много си приличате:
оголени до дъно, с потекло
забравено, изложени на погледи
презрителни, осмени без вина…
Недей допуска ти себеподобните
до уязвимата си същина!
И само пласт след пласт да се разместват
в дълбокото – мъчително потайни.
А денем пак над теб ще се надвесват
лица неверни, чужди и случайни.
Д-р Джина Дундова-Панчева – България
КАК КРАСИВО УМИРАТ ЛИСТАТА
Как красиво умират листата,
завъртени в златист водопад
и докоснали вече земята,
за последно, съдбовно шумят…
Скоро те ще са приказни сенки,
ветрове ще ги носят на прах.
Само голите клони ще стенат,
ще заглъхне и птичият смях.
В този миг ще заплаче гората
с подарени от облак сълзи.
Как красиво умират листата,
а отгоре мъглата пълзи.
Людмила Билярска – САЩ
ИЗМИСЛИ МЕ
Измисли ме, когато тъжиш
и частица от теб ме потърси.
В хоризонта, когато се взреш –
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън.
В своите мъжки копнежи извай ме.
Събери в нежноликия ден
всички щрихи, с които се раждам.
Измисли ме, каквато съм аз –
плаха странница, спряла на прага.
Със душа на дете и сърна.
Пропусни ме в съня ти да вляза.
Ана Боянова – България
ВИА ПОНТИКА
Тръгват отново небесни номади
по вечния път на закона лъчист.
Прелетни птици – стари и млади –
деца на ефира, на синята вис.
Имат ли някъде своя родина?
Познават земята от север до юг.
Тук е гнездото им върху комина,
там друг е дворецът и раят е друг.
Виждам ги – трепетни пак от тревога
облитат с надежда небесния праг,
а аз измолвам смирено от Бога
до една да стигнат далечния бряг.
Станка Николова – Австралия
ЕСЕН
Есента – тази тиха вълшебница
свойта палитра разтвори
и реши – с разноцветните четчици,
че е време да сменя декора.
Да, зеленото вече омръзна ѝ
и към жълтата четка посегна.
А дърветата – птици замръзнали –
в лятото впиха поглед последен.
И се захвана хорото познато,
от векове го люби земята,
боса есен косите премята
и в танц се впуска с топлия вятър.
Светят листата, трептят във злато,
звездички малки плавно политат,
тиха песен припяват полята,
баири долавят древния ритъм.
И все по-бързо се вихри хорото,
есента вече рисува в червено,
като жарава греят дърветата
и нестинарка е вече Вселената.
За малко поспри, магьоснице щедра,
погледай тази неземна картина –
застлала си с пъстроцветната черга
цялата наша родна градина.
Петя Лалева – Италия
ХВАЛЕНИЕ
Господи, аз идвам да взема
даром от Твоята жива вода.
В бялата рокля изпрана
да вляза през портите на града.
При дървото на живота ще дойда,
белязана с бисер на чело,
с ангелски глас ще запея,
да възхваля святото Ти дело.
В Твоите рани изцерих се,
с молитва събуждах се благословена,
в кръвта Ти безценна кръстих се
и се записах в Твоята книга свещена.
Снежана Галчева – зам. главен редактор на в. „България СЕГА“, председател на Салона за българска култура и духовност – Чикаго и президент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина.
Публикувайте малка обява за всички източноевропейски общности в Chicagoland
Следете „България СЕГА“ във Facebook
Присъединете се към нашите основни Facebook групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
Пълния списък на нашите ФБ групи и страници можете да видите ТУК.
“
