И дойде божията земя в Чикаго/2/

Едва ли има друга земя по света, която да е изтърпяла върху себе си толкова много нашественици, поробители и освободители, едни дали живота си за Христовата вяра, други – в битката срещу нея…
В книгата си „ДОКОСВАНЕ ДО СВЕТОСТТА” или „На поклонение до Божи Гроб през 21 век”, с която Ви запознахме в предишния брой на в. „България СЕГА”,  вестникът който отделя най-широко място за духовното развитие на българите в Америка, авторите Росица Кандиларова и Десислава  Дуриданова посочват седем  археологически пласта,  в които се простира историята на Светите места. За православните християни Светата земя е Палестина, протегнала се по двата бряга на реката Йордан. Огромна част от Библията  разказва именно за събития, свързани със земния живот на Иисуса Христа, станали именно  по тези места.
Какво е останало и какво може да се види днес от тези отминали исторически периоди?
1. От 1 до 3 век. В първия и най-стар пласт се откриват следите от ранните християнски постройки. Първите християни почитали свято местата, свързани със земния живот на Христос. Но техните малки църквици  се губели сред пищните храмове, които римските  императори строели за своите богове.
2. От 4 до 7 век. Това е разцветът на византийското храмово строителство, при което особено място имат  Светата царица  Елена и нейният син Свети Константин Велики, който пръв от римските императори приема християнството. През 313 година той издава Указ, с който Християнската религия се признава за законна. В 326 г. царица Света Елена идва в Йерусалим и построява първите  християнски храмове на Гроба Господен, на Елеонската планина, във Витлеем…  и общо около 20 храма на всички важни места, където е бил Иисус Христос…  През следващите три века  – до към 600-та година  византийската държава построява стотици храмове и манастири – на всяко място, където е имало важно библейско събитие.
3. От 8  до 10 век.  Бурното време на персийските и арабски нашествия. Пришълците разрушават всички християнски храмове! Остава като по чудо само храмът „Рождество” във Витлеем.
4. От 11 до 12 век. Това е времето на Кръстоносните походи за освобождаване на Божи Гроб.
5. От 13 до 15 век.  Палестина е завладяна от арабите – мюсюлмани, които буквално засяват бреговете на Йордан със своите ислямски култови сгради.
6. От 16 до 19 век.  Палестинската земя е под Османско владичество. Не е било необходимо на нашите хаджии по това време да пътуват през чужди земи да Божи Гроб. От Копривщица до Йерусалим  се стигало и само по  покорени от отоманите земи и ветроходни корабчета.
7. От 20 век до наши дни… Това е времето на големите археоложки изследвания, на строежи   и реставрации върху порутените византийски фундаменти отпреди 1500 години!
В цитираната книга – „Докосване до Светостта”, която горещо препоръчвам на религиозните мои сънародници, се споменава също, че по време на Османското владичество на Палестина между различните християнски общности започнали спорове за правото на владение върху Светите места. Чак през 1857 г. те подписват „Договор за правилата за посещение на Светите места”. Според него всички католици, гърци, арменци, копти /египетски християни/, етиопски и сирийски християни, получават известни права и задължения за грижи към определени места за поклонение.
Някои от тези правила важат и до днес.  Съвсем наскоро, например, разбрахме, че частна водна компания спира водата на най-голямата християнска светиня – църквата на Божи Гроб в Йерусалим, която трябвало да плати 2.3 милиона долара дълг за употребената вода. Запорирани са авоарите на Гръцката Патриаршия, която управлява тази най-голяма забележителност в Йерусалим. Духовниците твърдят, че през всичките векове от съществуването си досега,  Църквата никога не е плащала водата – нито на византийци, нито на кръстоносците, нито  на арабите – мюсюлмани, нито дори на турците, нито на Еврейската държава. Но преди години водоснабдяването в района минава в ръцете на частна компания, собствениците на която се оказват  по коравосърдечни към гроба на Иисус Христос  дори и от най-твърдите мюсюлмани! Парите изглежда вече са далеч по свещени от всички Светини на Христовата вяра за тези, които вече вярват и обичат само тях.
В своята книга „Докосване до Светостта” авторите пишат, че през 451 година е създадена самостоятелна Гръко-Православна –  Йерусалимска Патриаршия. От тогава до сега тя се признава като Църква – майка на всички Православни поместни Църкви по света и през цялата си история е била призната  от всички завоеватели  на Светата земя като пазителка на християнските Свети места на поклонение.
В наши дни на Светата земя има около 70 православни манастири, от тях 61 са на Йерусалимската патриаршия, 8 са руски и 1 – румънски.
Разбира се съществува и Католическа Йерусалимска Патриаршия.  Също и Арменската църква, египетските и етиопски християни, които не приемат решенията на ІV Вселенски събор /451 г/ и се отделят от Православието,  също имат и се грижат за множество места  за поклонение в Йерусалим.
„За съжаление – пишат авторите, – не успяхме да открием точни сведения за българско участие в изграждане и поддържане на храмове по Светите  места. През  2006 година бе публикуван материал, че в Йерусалим ще бъде изградена Българска църква и Дом за българите – поклонници. Има разрешение от Израелското правителство. Досега българите  бяха единственият православен народ без духовно представителство на Светата Земя.”

/Следва/
Самуил Каварджиев,
за в.”България СЕГА”