Пламен Пенчев

 

 

Пламен Пенчев в роден в гр. Русе през 1969 г.   Работил е  като журналист в същия град .   Завършил е  Право през  2000г.  в Русенския университет  „Ангел Кънчев“ .   От същата година е и адвокат в русенската  адвокатска колегия .  От 2005 живее в Чикаго.  Негови разкази са публикувани в  редица издания в България и българската преса в САЩ. Предлаганите тук разкази са от подготвеният за печат сборник  разкази  „ Някои къси американски работи“. Разказите на Пенчев са действително къси,но силата на неговата творческа дарба е в това да каже много неща с малко думи.Четейки тези  негови„къси американски работи”,написани  с прости,ежедневни думи,понякога само от една страница,читателя  се навежда на размисъл и  добива впечатления, като прочел  роман. Всички лица и събития, описани в тези разкази , са плод на авторовото въображение,което е толкова силно и завладяващо,че човек усеща героите в тях,като хора живи и реални и толкова познати,с които едва ли не,се срещаме всеки ден.Сигурно затова автора бърза да ни предупреди,че всяка прилика с действителни хора, имена и събития,е напълно случайна и непреднамерена.

Пламен Пенчев е член на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА.

Георги Витанов БОГАТ
Специално за в-к „България сега”
www.bulgariasega.com

 

ВИРТУАЛНО

Тази история е малко дълга и тегава. От онези които мразя.
Като малък никак не го траех това предаване – Адрес 4000 . Изтапани се някой бърдук и почне да каканиже как бил станал на еди-колко си години имал си всичко ама нямал жена ……… Голям смях падаше.
След като ми избра лаптопа ба‘т Рафи ме закара в тях, в Шилер парк, нагласи го и ми показа как да гледам БГ телевизия и други тънкости на компютърните далавери и се регистрирах в Аха бг – сайт за запознанства. Кой бе казал там нещо за живота дето веднъж се проявявал като комедия , веднъж като трагедия е моят си е само трагикомедия. Освен Аха-то имаше и Елмаз , ама последният искаше пари да гледаш снимките в голям размер и други такива и за това им теглих една .
Виртуалните запознанства. Запознанства с българки, запознанства с рускини. Големи напъни докато си даде телефона или скайп-а . Веднъж една даже си свали сутиена пред камерата. Аз не свалих гащите,  обаче. А бе въобще майтап, пълен  майтап. Девойките на майната си, всички самотни и всичките искат да дойдат в Америка. Аз правя само хилка на месец и мисията бе невъзможна .
Две години киснех из Аха-то . Пробвах се и в крек листата, но там нямаше никакви българки. Един приятел от Денвър беше излюбил сумата  рускините по този способ, но аз не намерих нищо.
На рождения ден на Дончо, когато се бяхме изпонапили всички, Пешо един пресен парясник от Сливен ми довери, че в Елмаза мацките били точни. Аз му възразих че в Аха-то е пълно само с такива от БГ, пък аз няма как да ги докарам в Чикаго.
– Пробббвай в Елмаза бе ! Там са точни ето аз си пиша с една от ……..
На следващия ден цъфнах и в този сайт. Веднага пуснах търсачката и набарах около 20-тина със снимки и в Чикаго. Напънах се мисловно и според описанието в профила се опитах да започна смислен разговор с всяка, без просташкото „ Искаш ли да станем приятели ? „ и подобни. Чаках 2 седмици и никоя не клъвна . После реших да пиша на тези без снимка , какво пък толкова, то и аз не съм първа преснота както би се изразил един бюфетчия в едно друго, време и в един друг град.
„Как описва себе си: Shte se opisha utre , molia daite mi vreme ..blagodaria vi predvaritelno za tarpenieto .. „ Това бе нейният профил. Из имигрантските ширини не се тачи много, много Кирило-Методиевото дело . Аз влязох в тон с  нещо  от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и така се започна. Разговора се проточи няколко седмици. Накрая ми писна и написах каквото си мислех, за емигрантския живот в Чикаго , за отношенията между мъжете и жените. Мислех си, че няма да ми пише . След седмица получих следното : “ Makar i tujno ,tova e edno ot nai-hubavite pisma ,koito sum poluchavala:))Az ne bih go kazala tolkova dobre,no spodelyam chuvstvata ti!. Koi dni sa udobni za kafe za teb ?! „  А сега де ? Мъдрия ми отговор бе следния : “Така или иначе трябва да ми се обадиш по телефона за да се разберем. Иначе какво , ще си обявим среща в парка и аз трябва да нося Работническо дело, а ти Жената днес, за да се познаем ли ?“  А ма нито се обади, нито си даде телефона . Гаврата продължи още седмица . Веднъж и написах : „Гледам един филм (като не искаш да се видиш с мен тази вечер) Казва се Angel-A на режисьора Люк Бесон. От много отдавна не бях гледал нещо свястно или поне полуистино. Действието обаче се развива в Париж, явно там са ангелите. А пък аз ги чакам в Чикаго или ги търся в Елмаз-а“. „Angeli znachi?!….mnogo ambiciozno..Podoziram ,che i v Parij gi nyama ,a samo vuv filmite:))) Lyuk Beson go haresvam po princip,no moje bi tozi put se e oburkal?
Svoboden li si v Petuk i po koe vreme?“ Петък вечер в 9. Ако съм се забавил щяла тя да ме търси. Не си даде телефона. Както тя искаше, където искаше и когато искаше.
Работех до седем. Бях пазач в една фабрика за преоценена черна и бяла техника . В седем и една бях на паркинга и се преобличах. Закачих униформата на закачалката, чисти чорапи изгладените снощи панталон и риза и газ. Най-близкия цветар до мен не работеше. Следващия бе един жълтур та едвам се разбрахме. Взех три рози и изчезнах. Осем без петнайсе , петък вечер , GPS – са показваше 28 майла. Чикаго – ад под небето. Няма места за паркиране. Освен това радиатора ми бе пукнат и таралясника загряваше, ама на кой му пука. Реших да не се качвам на магистралата. В събърбите бе добре, но като наближих Дантаун трафика стана ужасен и колата взе да загрява . Пуснах климатика, та да не грее. Когато стигнах бе 9 без 10 . Нито едно местенце за паркиране, до ресторанта. Едвам намерих място на няколко преки в една малка уличка. Записах си адреса на близката къща. Откачих GPS-са и тръгнах към ресторанта с него. 9 без 5. Ресторанта е тука, ами тя ? Нито съм я виждал, нито и имам телефона. Измучах на един сервитьор нещо за резервация и за мисис Диана и той ме помъкна към грешната маса. Изгледах го умолително той се обърна и ме поведе към друга маса с една самотна жена на нея . Беше тя. Бях забравил цветята в колата .
Не помня какво точно сме си говорили. Ресторанта бе полутъмен на масата имаше свещ, а музика – високо латино-чалга. Беше хубава. Умна. Успяла. Завършила фармация в България. Приравнила тука. Говореше английски. А аз ……………
Някъде след час й се доспа. Предложих й да си тръгваме. Не разреши да я изпратя до колата й . Не си даде телефона. Щели сме да общуваме през сайта за запознанства.
Като се прибрах веднага и писах да й благодаря за срещата. Разбира се не отговори. Не таях големи надежди . Заспах. На другия ден през час проверявах за отговор, но …………
Часовете  се нижеха. Купих си лепило и поправих радиатора. Преинсталирах Уиндоус-а. В понеделник отидох на работа. През час проверявах. Нищо . Дните станаха седмица, две. Не бе влизала въобще в профила си. Потърсих я във фесбуците , туитърите, нетлозите . Сещаш колко се оказаха Дианите, то българки, рускини , македонки , сръбкини. По моя въпрос Гугълът даде следния отговор : „Диана: Римска Богиня на светлината, Лунна Богиня, Кралица на Небесата, Лунна Дева (обърнете внимание, че за римляните “дева, девственица” означавало жена, която никога не е била бременна или омъжена, а не жена която никога не е правила секс), Богиня на Дивата Гора, Божествена Ловкиня, Защитница на Животните, Повелителка на всяка твар.“

От време на време гледам нейния профил. Стои си все така анонимен . Няма снимка. Датата на последното й влизане е същия този петък на срещата. Повече не е влизала . Никога. Понякога си мисля да не би да съм сънувал . А може би е била онази Богинята …….. Знам ли, нали съм простосмъртен.
Авакум ЗАХОФ