ЮЛИЯ ДИВИЗИЕВА – КРЪСТОПЪТ НА ДУШАТА

Уважаеми читатели, Културната рубрика на Салон за българска култура и духовност в Чикаго и в-к „България СЕГА“ ви запознава с изявени български творци, които живеят в България и извън нейните граници. В поредица от материали ще ви представим поети и писатели – членове на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. В настоящия брой ви предлагаме поезията на ЮЛИЯ ДИВИЗИЕВА.

 

КРЪСТОПЪТ НА ДУШАТА

Юлия Дивизиева живее в София, завършила е библиография и кинопедагогика. Пише поезия и проза. Работи като редактор и рецензент. Текстовете й са помествани в редица печатни и електронни издания. Нейни разкази и стихотворения са включени в сборниците „Пощенска кутия за приказки“ на издателство „Артишок“, „Сбогом нощ“ на издателство „Захарий Стоянов“. Участва в издание на сдружението на варненски писатели, в алманах „Любослов“, „Културна палитра“. Нейни творби са включени и в поетичния алманах „Дъщерите на България по света“, който излезе само преди няколко седмици, издание на ЛБПСП и чиито съставител е д-р Людмила Калоянова, вицепрезидент на Лигата. Издателство „Факел“ е издало книгите й: „Кукувича прежда“, сборник разкази, 2015; „Полутон, полусянка“, стихове, 2016; „Двадесет и пети кадър“, повести и разкази, 2017; „И малките неща“, поезия, 2018; „Ана от острова“, роман, 2020; „Хора, птици и ангели“, разкази, 2020. През 2020 година излиза и детската й книга „Заза и Фин“ на ИК “Знаци“. Юлия Дивизиева е член на СБП и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

ИСТИНСКО
Сезонът на легендите отмина,
отиде си със листопада,
а беше време –
шепнеха листата сладостно,
преди да се отронят
и да паднат.

В спирала всеки лист танцуваше,
и меко лягаше при другите.
Денят не бързаше –
надничаше в очите ни –
и бяха вечери
за влюбване.

Сега нощта е много дълга –
изпаднала е в кататония –
катран по вените й пъпли
и в пет е вече тъмно, тъмно…

Ще трябва да измислям приказка
за слънцето и за светулките,
как във предверието на зимата
не могат да прекрачат –
забравили са си обувките.

И ако след десет всичко е измислица,
то знам,
че листопада,
ти
и вятъра –
сте истински.

И ТОЗИ ПЪТ
Започна бавно да се спуска лятото
от хълма – с боровинките.
Перчемът му е изрусял
и много синьо има във очите му.

Ще го изпусна ли и този път
да си отиде ей така,
преди да се сбогуваме!
Шептят ми няколко листа –
вземи ни в шепа, тук сме,
никъде не тръгваме!

Познах ги,
от кестена са, на онзи булевард,
с ритъма лиричен и стъпките забързани.

Момиче и момче на пейката седят –
прегръщат се –
за никъде не бързат.

Не спират кестените да броят –
измерват времето в сезони.
Дано да сбъркат този път,
та лятото в трохи да не наронят!

ВАЖНИ РАБОТИ
Човекът беше с куче –
носеше чадър.
В дъжда вървяха –
да се поразходят.
Чадърът се държеше
точно като невидял –
гледаше високо
над хора и коли,
забравил,
че го носят.

Човекът мислеше за много важни работи,
чадърът се разправяше с дъжда и вятъра,
кучето опъваше каишката на времето до скъсване –
и никой не разбираше,
че то,
по пътя си –
ги водеше.

ЛЮБОВ
Узряла праскова е залезът,
денят във нея впива устни като за последен път.

Дълго се целуват,
а вятърът с коприна гали набъбналата морска плът.

От свян кипарисите стават лъскаво маслинени,
на пълни чаши сенките им заприличват.

Опиянени, гларусите викат, викат –
и все по два над къщите прелитат.

От прасковата е останало парченце
с искрящи капки сладък сок.

И ти със светлосиня риза…

Шепти едничка дума бризът –
любов, любов, любов.

 

ВЪРБИТЕ СИ ВЪОБРАЗИХА
В подмолите,
под върбовите сенки,
където слънцето е притаило дъх,
летят безброй сребристи мренки,
макар че никой никога не ги е учил
да летят.

Там клоните докосват със прохладни пръсти
челото на реката и тихо й шептят,
че трябва да поспре,
та рибите чевръсти
да чуят песните на птиците,
да могат после
строфи да мълвят.

Реката се отпуска в лека дрямка –
листата се оглеждат
и сресват в резеда косите си – на път.

Какво си мислят днес върбите,
та виждат птици във водата,
а във небето – риби да летят!?

СЛАВЕЙ
Сърцето на славея натежа –
въздишката му
разруши покоя.

Луната се съблече –
захвърли сянката си на тревата
и контурите на света
се размиха.

КРЪСТОПЪТ
На птиците летежът не е кръстопътен,
дори и пътя си да пресекат.

Човекът и по правия да тръгне,
все идва времето, когато е на кръстопът.

Автор: Юлия Дивизиева

Снежана Галчева – председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here