Избрани стихове от ЯВОР ПЕРФАНОВ – поет, писател, композитор

Уважаеми читатели на в. „Българя СЕГА“, една от инициативите на библиотеката при народно читалище „Развитие-1873“ в град Пещера е „Българско слово без граници“. Идеята е повече млади български автори да бъдат представяни пред български читатели и почитатели на словото, които живеят извън пределите на Родината ни. Салон за българска култура и духовност и в-к „България СЕГА“ в Чикаго приветстват идеята и в този брой представяме избрани стихове от ЯВОР ПЕРФАНОВ – поет, писател, композитор. Той е автор на четири книги – сборници с къси разкази – „Бримките на живота“, „Нещата, които си струват“, „До следващото влюбване“, „Лъжичка сол, лъжичка захар“. Пише стихове, които са печелили награди в литературни конкурси, а много от тях са преведени и на руски език. Стихотворението на Явор Перфанов „Младост“ е отличено с трето място в конкурс на Международния съюз на писателите „Св.св. Кирил и Методий“. 

***

                                                   МЛАДОСТ

Живеем с усмивка, млади сме още,

макар и животът да вплита в косите сребро.

Щом да рисуваме можем в сънища нощем,

а в деня да градим с любов и с добро.

И без причина, когато се смеем,

и мечтите танцуват в сърцата ни, лудо.

Млади, защото още умеем,

да бъдем в живота на някого чудо.

И сме щастливи от всичко навън,

което е топло, светло и радост ни носи.

Живеем наяве, мечтаем насън,

говорим, без излишни въпроси.

Ще бъдем на тъмно и тихи в безкрая,

когато си тръгнем от белия свят.

Докато сме живи, млади сме, зная,

нека споделяме, дори с непознат.

В живота не може да се мълчи,

дори старостта да ни носи умора.

Младостта е в сърцето и в тези очи,

които говорят с любимите хора.

***

 

БЕЗ ГРИМ

Така те харесвам – без грим, без червило,

лицето ти истинско, ме прави щастлив.

Там животът изписан с душа, не с мастило,

щом те прочитам, чувствам се жив.

Бръчици виждам от радост, тъга

от усмивки, от болка, дори от любов.

Понякога плачеш, но след дъжд е дъга,

под която да мина, съм на всичко готов.

А понякога, толкова силно се смееш,

че дори слънцето да залезе забравя.

Любовта ми към теб на люлка люлееш,

по-силно се влюбвам, какво да направя.

Така те харесвам – без червило, без грим,

естествена – толкова красива.

Дори далеч един от друг да заспим,

чувствам се жив, щом си щастлива.

Автор Явор Перфанов

 

Магериала подготви
Снежана Галчева – Председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here