“Биографията на Алеко Константинов” е резултат на многогодишен изследователски труд – проучени са всички налични архивни материали и са интерпретирани над 5000 текста. Една от целите на автора – Гавраил Панчев е да се преосмисли от съвременна гледна точка дейноста и творчеството на Щастливеца и да се потърси алтернатива на продължаващата “байганювщина”. Новата биография на Алеко Константинов е определена като най-добрата написана до момента от проф. Светлозар Игов. Ето какво казва той през 2009 г.:
“През 1997 година Гавраил Панчев (литературовед, политолог, публицист) издаде книгата „Убийството на Алеко Константинов”, в която върху основата на обширен документален материал, в голяма част за пръв път изследователски усвоен, разгледа случая с убийството на Алеко Константинов като биографичен, юридически, медицински, обществено-политически и културогичен проблем. Но тази книга бе само началото на една задълбочена и сериозна изследователска работа върху биографията на Алеко Константинов, издадена в три тома (2003 – І и ІІІ, 2008 – ІІ).
Тази тритомна биография представя най-солидното досега изследване на биографията на забележителния писател и общественик. Като привлича огромен документален материал за живота и обществената и писателска дейност на Алеко – роден град, произход, семейна среда, години на учение, юридическа кариера и обществено-политическа дейност, писателска работа, Гавраил Панчев създава не само изследователски най-обоснованата биография на автора на „Бай Ганю”, но и най-солидната като изследователски подход биография на български писател въобще. Авторът не само е привлякъл огромен фактологически и документален материал, осветяващ всички аспекти на личността, живота и делото на Алеко, но и го осмисля през призмата на една модерна хуманитарна мисъл (психологическа, социологическа, политологична, философска, юридическа, литературоведска и културогична). Макар че ползва изследвания на множество автори, писали за Алеко – от Пенчо Славейков, Захари Стоянов и д-р Кръстев до наши дни, Гавраил Панчев в повечето случаи изгражда своята изследователска визия в остра полемика с ред техни възгледи, накърняващи, извращаващи и деформиращи образа на биографичната личност и нейните обществени, политически и културни изяви и възгледи. И тази полемична страст прави книгата на Панчев твърде увлекателна и проблемна, особено когато оспорва други изследователски визии, плод на повърхностно познаване на фактите или на конюктурни и модни идеологически и политически деформации на материала.
Затова горещо подкрепям предложението на тритомната биография на Алеко Константинов от Гавраил Панчев да бъде присъдена наградата „Христо Г. Данов” за хуманитаристика за 2009 година.”
София, 10 април 2009 г.
проф. дфн Светлозар Игов
СМ: Кога за първи път прочетохте нещо от Щастливеца?
ГП: В основното си образование. Разбира се, първата ми среща с А. Константинов беше в полето на училищната информация, на утвърденото от литературния канон задължително знание за известния български писател.
СМ: С какво Ви привлече Алеко Константинов като личност?
ГП: Разбирането ми за Алеко като личност премина през няколко етапа: първият, прочит и тълкуване на неговите литературни и публицистични текстове, т.е. за дълго време той беше в съзнанието ми познат само и единствено като писател, преди всичко като автор на “Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин”; вторият, при изучаването на т. нар. Алекознание установих, че съществуват, най-общо, две школи: едната, представена от д-р Кръстев и Б. Пенев, схваща Щастливеца като “народен водач” и “пример за българската интелигенция”, а другата, основно от М. Ралчев, силно критична, го тълкува само като писател, чието творчество, особено “Бай Ганю..” е с негативни последици за българската култура; третият, повече от логично беше да се опитам да разреша за себе си и евентуално за Другите посочения току-що конфликт, и, четвъртият, след дълго изследване продължих и показах публично разбирането си, че А. Константинов е личност, лидер от морален тип, чиито основен възглед за функционирането на българския политико-обществен живот е основан на корелацията морал-право, т. е. отказ от насилие и придържане към “божествените принципи” на Търновската конституция; с други думи, културата не просто като неутрално морален начин на живот, а като такъв вплетен, дори основан на морални и правни норми. Към всичко това постепенно добавях познание за научната му и приложна правна дейност, моралната му концепция за Планината. Така се оформи познанието ми за личността на Щастливеца.
СМ: Защо решихте да напишете биография за него?
ГП: Първо заради образованието – висше и средно. Второ, след рухването на тоталитарната власт трябваше да се освободи науката от идеологията, при все, че осъзнавам, че пълната свобода е утопична и то не само защото във всички съждения се промъкват ценностни значения, а и поради зависимостта на науката в нейното практическо осъществяване от идеологията, но въпреки това еманципирането на науката беше задължително, както заради самата нея и с цел осигуряване на свободно поле за младите български творци.
СМ: Вие сте посветили 16 години от Вашия живот на този проект. Какво Ви даде работата над биографията на Алеко Константинов?
ГП: Преди всичко личностно израстване и познание, струва ми се, на важни проблеми за културното ни битие. Мисля, че един от значимите е свързан с осъзнаването, че образованието и публичния дебат въобще трябва да са поле на дебати, спорове, а не на информация, с цел изграждане на личностна и гражданска позиция по обсъжданите въпроси, спорове, които изискват нова форма на диалога, т. е. отказ от налагане чрез някаква форма на власт на собственото мнение и готовност да го промениш, ако опонента е по-убедителен.
СМ: Кой архивен документ за Алеко Ви е изненадал най-много?
ГП: Архивните материали на Т. Вачков от с. Радилово, Пещерска околия, откъдето са идеологът и физическите убийци на А. Константинов, посветени на дългогодишната “война” между посоченото село и гр. Пещера за гори и земи, в чието поле “случайно” е убит Алеко. В тях открих моралната готовност на радиловци да помолят за прошка духа на мъртвия Алеко и желание да му се поклонят заради светлата и нравствена обществена дейност. Това е “реалност”, която надхвърля себе си, както би казал Касирер, символ, който “моли” всички български граждани през духа и делото на Щастливеца да се откажат от насилието въобще.
СМ: Как се чувства, според Вас, Бай Ганю днес в България?
ГП: От една страна, привидно силен, от друга, притиснат, надявам се, от моралната и правна алтернатива. Дано не греша?!
СМ: Близо 2 милиона българи са извън България. Как ще коментирате това?
ГП: Демократизирането на България осигури възможността българските граждани да изберат къде да живеят и осъществят мечтите си, това е изконно човешко право. Хората в страната вече не са статични, а въобще в света традиционната представа за затворено съществуване и локални успехи отдавна си отива, съвременните хора са мобилни, но все пак, в душата усещам болка, защото ги няма тук, а те са образовани и инициативни и в този смисъл биха могли да помогнат – макар че и в тази ситуация те го правят под различни форми – за по-бързото израстване, духовно, интелектуално и материално на отечеството. Но, това е тяхно право, както казах и аз не мога да го оспорвам.
СМ: Какво знае средния българин за Алеко Константинов?
ГП: След близо половин век контролирано чрез държавните институции писано слово, говоренето за Алеко, впрочем и по други важни теми, следва монополно налаганите позиции. Не бива да се забравя, че през същия период бяха оформени образователни и образоващи “елити”, които играеха ролята на агитатори при публичните събирания, т. е. средният български гражданин говори онова, което е чул/прочел от тях, напр. и до днес може да се чуе и/или прочете, че Щастливеца е създател на туристическото движение в България, а всъщност неговата морално-философска концепция за Планината е слабо свързана с туризма. Все пак, това се променя, макар и бавно. Необходимо е обаче образованите днешни елити да напуснат “острова на блажените”, ако използвам израза на П. П. Славейков. Разбира се, учителят трябва да се бунтува не само за заплати, а и родителите повече да се интересуват какво и как се преподава в училищата.
СМ: Живее ли днес духът на Алеко? Има ли последователи в българската литература и обществения живот?
ГП: Убеден съм, че да! Творчеството е от Създателя и всяка книга, публичен дебат, квартален говор за Алеко съхраняват Духа и Творението му въобще!
СМ: Ако Алеко бе посетил Чикаго сега, когато там живеят 200 000 българи, какво би казал?
ГП: Трудно ми е да отговоря, не съм бил никога в Чикаго: Не бих си позволил да коментирам върху основата на Алековия пътепис, все пак е писана повече от век, но си мисля, че би останал две-три години в града, респ. държавата, за да изучи местните и федерални закони на САЩ, да изпие няколко бири със сънародниците си, да се посмеят заедно и да им пожелае благи вести и благоденствие.
СМ: Според Вас, ако Алеко живееше днес и осмиваше съвременния Бай Ганю, дали той щеше пак да стане жертва на героя си?
ГП: Метафората за “убиеца” Бай Ганю е все още жива в българската публичност; както знаем, хората още дълго ще се ръководят от метафори, представи и мнения. Надявам се, образованието и обществените полемики да въвлекат в полетата си младите хора, за да изчезне през метафората реалното насилие в българския политически живот, а и да намалее сериозно в личния.
СМ: Как е подредена информацията в биографията на Алеко Константинов?
ГП: Става дума за тритомен труд: първият, съдържа културната и политическа история на гр. Свищов, родното място на Алеко; знание и факти за рода и семейството му; за учението му в Габрово и Русия; анализ на първите поетически и публицистични текстове; вторият, обхваща делата и творчеството на Щастливеца в София през периода 1885-1897 г. – като адвокат, прокурор, съдия, автор на научна студия върху помилването, участието му в парламентарните избори през 1894 г., теорията за Планината и специално анализ на Иваница Граматиков като алтернатива на Бай Ганю; третият, изцяло е посветен на убийството на А. Константинов, представям различни версии за станалото край с. Радилово и се опитвам да възстановя съдебния процес от есента на 1897 г. в гр. Пазарджик.
СМ: Кое е за Вас най-голямата награда и признание за Вашия труд по биографията на Щастливеца, която се определя от проф. Светлозар Игов като най-добрата написана до момента?
ГП: Позволете ми чрез Вашия уважаван вестник специално да благодаря на проф. Св. Игов: той е сред личностите и учените на България, които пазят светия дух на Алеко, защото разбира науката в корелация с морала, а това е различно от академичния успех затворен в островите на “елитарна” размяна на реплики, често на квазинаучен език. Проф. Игов е светъл човек. Видно е, че тук има препратка за диалог след образованите среди: наличието на елити, под каквато и да е форма, не е продуктивно за демокрацията. Какво друго да искам? Дано поне малко да съм повдигнал нивото на дебата за Алеко! Ако съм го постигнал – струвал си е труда, както се казва.
СМ: Кой е Вашия следващ проект?
ГП: Захари Стоянов: анализ на личността и творчеството му през теория на Революциите, подчертавам множественото число.
СМ: Какво искате да кажете на читателите на в. “България СЕГА” в САЩ и Канада?
ГП: Да имат смислен и благоденстващ живот, а на в. “България СЕГА”, и лично на Вас г-н Момчилов, благодаря от сърце за вниманието и възможността да представя разбиранията си за Щастливеца. Имате моето най-дълбоко уважение. И последно: медиите, както добре знаете, са съществена част от спора за нивото на публичността, защото информацията се търси от спора, а не обратното. Дано възникне полемика….
Светлозар Момчилов
E-mail: president@smcapitalgroup.com
в. “България СЕГА”
www.bulgariasega.com
www.facebook.com/bulgariasega
