ПОЛУНОЩНИ ФРАГМЕНТИ…

Денис Олегов е роден през 1998 г. Автор е на 4 книги, последната от
които – „Колелото на историята“ – излиза през 2017 г. Негови стихове и
разкази са публикувани в различни сборници в България и Русия, в изданията
“Нова социална поезия”, “Нова асоциална поезия”, “Литературен свят”, HSE
Texts (Санкт Петербург) и други. Има награди от литературните конкурси
„Солени ветрове” (2015), „Непознати улици” (2015), „Златен явор” (2016),
„Копнеж за растящо творчество” (2017), конкурс за поезия “Никола
Вапцаров” (2018), “Небесни меридиани” (2018), “Усещане за любов” (2019,
2020), "Граждански будилник" (2019) и други.
Съосновател и първи председател на литературния клуб “Отвъд
кориците”.
Уважаеми читатели на в. „България СЕГА“ в този брой ви предлагаме
стихове на Денис Олегов. Приятно четене!
Снежана Галчева – Председател на Салон за
българска култура и духовност – Чикаго

——————————————————————-

Преди полунощ

Като пясък в миг се изнизва и днешният ден
под покрив смразяващ от въглищен смог.
Времето бърше с телата ни прашна арена.
Очите пулсират. И крият, колкото могат.
Разшива нощта конците на вчерашни рани,
забива без милост в ума ми отровния меч.
Със право усмихват се всичките паднали,
и много е тежък всеки победен венец.
Безсилни да стигнем по пътя до Индия,
се храним с ефирните сенки на музите.
Рушат се в далечния север звездите.
Светът е отдавна оркестър без музика.
Аз вкусвам студения мирис на вятъра –
Единствен живот в този безцветен пейзаж.
Човекът и пътят са временни работи,
сглобени с насмешка и късчета жал.

***

Без въздух в многозначна тишина
угасвам с отвратителна жестокост.
Разпадът на порочната земя
разкъсва се в усмивката си грозна.
Стъклата на очите ми са спукани
в пожарите на всяка Амазония.
Премазаха характера ми гнусните
ръждясали решетки на живота.
Веднъж посегнал към излишните
звезди,въздигаш се до нищото. Обратно
притегля те изконното привличане
към залеза на земното ти блато.
Обикнал канонадата и полюса
на всяка многокръвна мръстотия
пропадам във бездънната си пропаст,
защото е комфортно да умираш.
Ще чакам със останалите минали
края на зловонното чистилище.

***

Не сме дори за миг смутени,
че истината все е тази:
доброто днес е престъпление,
политкоректно е да мразиш!

Негатив

Морето е запълнено с петрол,
и щастието е мислена илюзия.
Тук всичките прегръдки са измолени,
а вярата разстреляна без чувства.
Земята е изсъхнала отдавна,
децата плачат в гладна участ.
Ще помня младостта такава:
душата ми е стон от ужаси!

Живей в разсипана заблуда,
че някога това ще променим.
Когато сме във траур танцуваме.
Човекът е единствено войник.
И всяка обич вече е горчива
причина да сме в пъкленото дъно.
Очернени пристигат новините…
Естествено е само да тъгуваш!
Морето е утеха за безгрижните
и щастието предвестник е на лошото.
Когато сме създавани във стихове,
е писано:”Да бъде вечна нощ!”

***

Войниците се върнаха за Коледа,
в руините на вчерашните къщи.
И крачките през преспите на многото,
отекват със смеха на тъжните
хорали и сподавени съзнания
на скитащите вечно срещу вятъра.
Студът е устремът във напознатото,
ледът е най-добрият им приятел.
Ранените не чуват на молитвите
утехата – спокойствие за близките.
Защото утрешните дни са митове,
а изгревът – заблуда за щастливци.
Воюваме във вечните си делници
с присъдата да вдишваме измама.
Надеждата в прашинката на времето
извика “смърт”. Победа няма.

Автор: Денис Олегов

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here