Откъс от романа на Добри Карабонев “Да намериш себе си”

Добри Карабонев е роден през 1947г. в София. Дълги години до емигрирането си в САЩ е работил в полиграфичната индустрия. Пише от младежки години. Автор е на  разкази и пиеси,които сам поставя и режисира. Романа  му „Да намериш себе си” е една съвременна книга,написана с   езика на модерен разказвач,стил и тематика,откъс от която поместваме. Д. Карабонев е член на СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА.

        Алармата на електронния часовник упорито увеличаваше звука на свойта мелодия. Мъжът се превъртя по гръб гледайки я сърдито. Протегна ръка и натисна копчето. Настъпи тишина. Притвори за миг очи, но след това разтърси глава и се протегна. През прозореца нахлуваше светлината на външната лампа. На вън все още бе мрачно. Отметна завивките и отиде до прозореца. От снощната ледена буря нямаше и помен. Огромни преспи покриваха двора, гаражната алея и всичко навън. По кристалчетата който блестяха отгоре разбра че е много студено. Разчупи рамене и се отдели от прозореца. От кухненския бокс се носеше аромата на прясно кафе. Наля си голяма чаша и погледна към часовника. Имаше на разположение един час и половина. Сутрешния крос отпадаше. Чакаше го машината за сняг. Отпи голяма глътка кафе и отвори скрина. Облече дебелия пуловер, сложи плетената шапка и с ръкавици под мишница влезе в гаража. Вратата се плъзна по тавана и откри зимния пейзаж навън. Някъде вече работеше снегорин. Малкият събърб се събуждаше затрупан от сняг. Истинска зима – подхвърли полугласно мъжат – сложи ръкавиците и искара снегорина. Опъна стартовото въже и двигателчето изрева. Перките загребаха първия сняг на зимата.
       Американеца насреща се суетеше пред гаража с неговата техника. Мъжът му вдигна ръка за поздрав и започна да чисти . За половин час успя да натрупа две големи купчини, от двете страни на алеята пред гаража. Още дваисетина минути му отне тротоара пред къщата. Комшията не бе успял да пусне свойта машина и мъжът му махна и показа с ръка , да вземе неговата. Прибра се и хвърли пуловера от себе си . Усещаше как лицето му гори от студа. Сипа си ново кафе и се отправи към банята.След десетина минути вече белеше рохкото яице. Тостера изхвърли две филийки и той ги намаза с масло. Два кренвирша ,чаша сурово мляко и бе готов. След пет минути гумите на “ Понтияка “ вече скърцаха по пресния сняг. Излезе на улицата и се отправи към магистралата. Новата седмица започваше  –  мислеше си мъжът  –  с хубав зимен ден.  С много сняг. Отвори  леко прозореца и пое дълбоко въздух. Беше чист, студен и свеж.  От снежната белота го заболяха очите. Сложи тъмните очила и се включи в образувалата се малка колона на светофара.Зелената светлина пропускаше на интервали автомобилите. Той отпиваше от горещото кафе и слушаше любимата си станция “979fm” – хард рока повдигаше настроението му . Отсечения ритъм на барабана го мобилизираше и настройваше в снежното утро. Това бе музиката на неговия младежки живот. Тогава я слушаше тайно, на грамофонни плочи, преминали също така тайно “желязната завеса”. Какво удоволствие беше  – мислеше си мъжът . Скорпионс, Ди’пърпъл ,Бийтълс…….в онези  години действаха като наркотик….Стана му приятно , връщайки спомените на младоста. Усили леко басите и натисна плавно педала на гаста. Премина в крайно дясната лента в очакване на екзита .
      Наближаваше сградата на офиса, когато мобифона извъня. Обаждаше се Деив, единият от шофьорите който идваха от New York. Имаше проблем с двигателя. Разбраха се да се чуят след малко. Паркира и се качи в офиса.  “Черната перла” чукаше на компютара когато той отвори вратата. Тя показа в усмивка прекрасните си бели зъби и стана да поеме якето, което мъжът сваляше.
–    Good morning sir– каза Джейни –  окачвайки   дрехата и разкърши
 форми и съдържание.Еластичната финна материя на сутиена едвам удържаше младата и гръд.
–    Good morning –   каза   мъжът,  трудно овладявайки   погледа     си
 встрани и се  отправи към своето бюро.
        Джейни бе талисмана на фирмата. Единствената черна служителка.  Беше си заслужила доверие и уважение. Не се оправдаха опасенията му, че ще си има неприятности. За разлика от цветнокожите си събратя тя беше приятно изключение. Вършеше си работата с удоволствие. А веселия и характер отдавна му бе допаднал. Назначи я само заради профсъюзите. И отначало докато я ползваше предимно за куриерски услуги, сега беше главно действащо лице. Всичко минаваше през нея и тя се справяше перфектно. Мъжът отдавна бе разбрал че Джейни е неговия късмет.
          Свърза се с гаража и се разбраха с механика да изпратят влекача. Трябваше да се прибере товара. А също така – мислеше си мъжат – трябва да се помисли и за смяна на камионите .Тези “ MAGK “ –ве не се оказаха добри. Вече трети закъсваше. Май ще подмени и осемте камиона с нови “VOLVO “. И без това шофьорите ги предпочитаха.
–    Сър, търсят ви от  “бългерски”  ресторант  –   прозвуча   гласът   на
 Джейни
Вдигна слушалката и чу характерния бас на собственика.
–     Здрасти. Как си  –  избоботи чирпанлията Бай Ненчо и започна направо –  Абе кво’ стана с перловата, вече втори кашон с ментета.
–    Здрасти Бай Ненчо.Ами, нали знаеш откъде идва. Така че не се
учудвай. Не е само при теб. Изглежда половината пратка е менте. Съжалявам. При теб има десетина кашона, но при мен в склада са още сто и триисет. И колко от тях е истинска един господ знае.
–    Ами спирай я. За къв’дявол ще им пълниме гушите на тия
мангали….. А да ти кажа , недай си боже да отровиме някои клиент. Тогава знаеш кво’става. Има да снасяме здраво на адвокатите.
–        Прав си Бай Ненчо. Още миналата седмица ги отрязах .  
–    Мамка им тъпа търговска  –  псуваше Бай Ненчо  –  жалко за хубавата ракия. Абе не става търговец от българин….. Добре де, кво’ печели тоя простак сега като си го отрезал.
–      Ами какво…..знам ли. Всеки случай знам какво губи.
–   Абе скапана държава….добре че не сме там. Язък за ракийката. …..Знаеш ли че събота и неделя се изпиваха по четири пет кашона.Готвача не смогваше със шопската……  – Бай  Ненчо замълча за момент, явно се беше нервирал здраво  –  аиде чао. Ако има нещо ново обаждай се.
–    Разбира се.  Интереса ни е общ.     А ти не се ядосвай………..     ще
 компенсираме някак си загубите. Поздрави съпругата.
       Затвори телефона, и се замисли….Бай Ненчо е прав да се страхува. Как беше попаднало това менте, дали със знанието на фирмата или го бяха пробутали без да разберат….. това не го интересуваше.От нашите търговци можеше да се очаква всичко. Затова имаше риск. Особено като знаеше как се правят ментетата. По ромските къщи, в мазетата………..
        Изведнъж го напуши смях. Докъде я докара в Америка. Да се занимава с българското менте.Дето казва Бай Ненчо – язък за хубавата българска ракия. И все  пак трябваше да се извадят фалшивите. Вдигна телефона и се обади на Амигото – суперваизера на склада. Нареди му да отворят всички кашони и да се опитат да открият и отделят фалшивите бутилки.
        Към обяд Амигото се обади и каза че не е открил фалшиви. Според него всички кашони са редовни. Каза му да донесе един кашон в офиса.
        Извадиха бутилките и ги наредиха на плота на бюрото.Взимаше всяка една по отделно, разглеждаше я внимателно, но не успя да види разлика. Прав беше Амигото. Съдаржанието,етикетите ,капачките, всичко беше еднакво. Точно се канеше да каже да донесат друг кашон, когато реши да сравни няколко бутилки срещу прозореца. На фона на снежната белота навън, в една от бутилките забеляза финни кафяви точици да плуват по дъното. От двайсетте бутилки в кашона десет бяха с такава финна утайка. Другите бяха с кристално съдържание. Ясно беше кои са ментето, но все пак дегустираха от двата вида. Този път Амигото бе категоричен.
–    Garbage  –  каза той  –  и демонстративно отмести ментето.
Мъжът се засмя на жеста му и му нареди да открият и останалия “гарбич” в склада, а като си тръгва да мине и остави два кашона при Бай Ненчо.
      Би трябвало да се ядоса, но прие всичко като нещо което не го изненадваше. Ясно му беше че ще понесе загуби. Знаеше вече дори и колко ще са кашоните. Затова не се учуди когато Амигото се обади да каже че пратката е фифти-фифти. И все пак трябваше да се признае, че нивото на качеството на ментето, доста се е покачило. Но не можеше да им прости нахалството . Искаха да го приеме като нещо реално.Почерка на действие, показваше че алкохолната мафия в България, пуска пипала зад океана. А мислеше че се е измъкнал от тях.
 –    Факса от Гърция сър  –  каза Джейни изправяйки се до бюрото му – имаме разлика в данните на митническия талон. Ето тук са вписани като първоначална регистрация, а това са след митническата проверка.
           Джейни се бе навела над бюрото показвайки с белият си маникюр цифрите по факса, а големите и гърди всеки момент щяха да искочат от дълбокото деколте. Гледката бе повече от приятна за мъжа. За кой ли път се уверяваше в предимството на шоколадовия цвят на кожата.
–    О. К  –   каза   той   изправяйки се   и    прибра    факса   в   папката,
която си носеше вкъщи  –  благодаря ти Джейни , ще го прегледам и утре ще изпратим отговора.
      Погледна стенния часовник .Наближаваше пет часа. Днешния ден можеше да се каже че премина под знака на ментето. Обличаше якето си и си мислеше,……този бизнес с алкохола от България, ставаше опасен. Рано или късно мафиотите щяха да му диктуват правилата. Усещаше го. Затова не е лошо да смени “пистата” навреме. Спря се до вратата и се обърна към изправилата се до бюрото си Джейни.
–    Джейни , моля те подготви за утре документацията с българските
 партньори – каза той – сигурно ще финализираме някой сделки. Прегледай преводите и извади задълженията ни до днешна дата.
–     О.К –  кимна с глава тя, отпуснала ръце вурху дългите си бедра.
   Мъжът чак сега забеляза че беше с хубава пола. Опъната по тялото, идеално пасваше на фигурата ,като кройка и цвят .
–    Полата ти е великолепна Джейни. Прекрасен цвят. Може би
“бордо “ е твоя любим. Поздравявам те. Чудесно попадение – каза той гледайки я в очите.
           Миглите и затрептяха и тя стисна ръцете си пред тялото. Може    би се изчерви, но той нямаше как да забележи това. Премествайки се от крак на крак тя едва чуто каза..
–    Thank sir  – беше я притеснил  с комплимента   който и   отправи, и
мисленно се упрекна. Трябваше да внимава. Та тя бе само на двадесет и три години.
–    Приятен следобед Джейни – каза той излизайки от офиса  –  до
утре.
 
        На вън бе чудна зима. Така му се прииска да повърви пеша. Но къде да върви. …Направи една топка, огледа се къде би могъл да я хвърли. Метна я нагоре и и тегли един шут. Това го пораздвижи. Разкърши на въздух още малко рамена и сe вмъкна в колата. След десетина минути вече бе на входа на магистралата. Имаше трафик, и той се намести в колоната автомобили………
…….За около четиридесет минути успя да стигне до своя изход. Караше бавно разглеждайки хубавата зимна картина покрай улиците. Къщите приличаха на малки замъци. Бухнали с преспите сняг върху тях. Все още неприбраните коледни лампички надничаха под снега в различни цветове. Красиво беше. Някакво приказно спокойствие цареше навън. Сякаш времето беше спряло. Красива беше Америка през зимата. През лятото също  –  мислеше си мъжат, за кой ли път през тези години….Не усети кога спря пред своя дом. Вкара колата в гаража и прибра машината за сняг която бе оставил комшията – американец. Влизаше в хола когато телефона извъня. Американеца отсреща бе видял че се прибира и му звънеше. Канеше го на вечеря. Не можеше да откаже . Сложи домашния “екип” взе бутилка българско вино и прекоси тясната уличка. Често си гостуваха. Някога жена му показваше българските рецепти на неговата домакиня. …….
 ………Вечеряха, обмениха ежедневните приказки на чаша червено вино и след като похвали домакинята за прекрасната вечеря се прибра в своя дом. Включи компютъра и извади папката с документи. Преди да започне да вкарва данните в своя “ бук “, прегледа пощата. Между десетината писма той видя и това…..

     EDNA DAMA NA –33
     E POLASKANA OT INTERESA
     NA MYZA NAMERIL SEBE SI

Загледан в екрана на своя компютър мъжът се усмихна замислено. В каква игра се включваше. Каква бе тази загадъчна дама която го въвличаше в играта си. …..Отвори папката и започна да вкарва свойта документация. …… Докато натискаше клавишите, си мислеше….. да продължи ли …..или ………….. )