Софиянка сбъдва американската мечта

adriana2_30_325Младата изпълнителка Адриана Велинова ще участва в престижния европейски оперен фестивал в Грац, Австрия, който е започнал на 10 и ще продължи до 20 юли. Този форум е известен със своите майсторски класове и концерти, в които участват музиканти от различни краища на земята. Адриана ще има възможност не само да пее, но и да усвои нов опит и знания от авторитетни преподаватели от цял свят. Чаровната пианистка, която за първа година учи оперно пеене, се съгласява да отпътува за Австрия, защото има препоръка от своя професор по пеене в университета на щата Невада в Лас Вегас.

“Тази година спечелих два конкурса по оперно пеене – в Сейнт Джордж в щата Юта получих първа награда и специалното отличие на журито в университета на Невада, където се състезавах с 30 души”, обясни за ДУМА Адриана Велинова, която е студентка със специалност пиано и оперно пеене в класовете на д-р Микола Сук и д-р Алфонсо Андерсън.

“Професорът ми по пеене Андерсън настоя да участвам във фестивала в Грац.” Адриана има вече зад гърба си редица музикални участия у нас и в чужбина, както и в майсторски класове на световноизвестни професори от Франция, Австрия, Япония и Щатите. През май за първи път пее и в шоуто на четирамата тенори на Лас Вегас. Те изнасят програма всяка седмица в Санкоуст казино в Града на греха.

Както всички хубави неща, и този момент се случва ненадейно в живота на Адриана. Тя се запознава с известните американски музиканти и става част от тяхното шоу благодарение на съдбовна среща с друг гласовит изпълнител от България – Ивайло Гюров. Той й е помогнал, показвайки й важните стъпки в оперното пеене. Все още съм малка и не знам накъде е правилният път, а той ме насочи. Акомпанирах на Ивайло за няколко арии, докато пееше на прослушване, и се получи съвместна работа между нас, разказа Адриана. И когато той пял за прослушване при Бил Фейн, който е един от четиримата тенори, музикален директор на "Клинт хоумс" и има свое шоу във Вегас, след като приключило прослушването Фейн забелязал Адриана и я попитал какво прави с него. Тя обяснила, че свири на пиано и също пее. Тогава влиятелният Фейн решил да чуе и нея. Пусна ми оркестровия вариант на ария от "Джани Скики" на Пучини. За мое щастие знаех тази ария, защото точно с нея бях спечелила първия конкурс в Юта. Изпях му я с огромно удоволствие, а той бе удивен и каза, че освен с красотата и таланта, които били очевидни – излъчването ми било това, което го зашеметило, добави развълнувано Адриана. – Покани ме да участвам в неговото шоу в Санкоуст казино, чиято зала събира над 1000 души. Съвсем чистосърдечно му споделих, че съм само на 20 години, че нямам опит като оперна певица на сцена и че едва от тази година пея. Той не можа да повярва. "След 3-4 години каква звезда ще бъдете…", възкликна Бил Фейн. Аз се колебаех, но Ивайло Гюров ме окуражи. Човек има нужда от изява, но аз съм още неуверена и малко смутена. Имахме репетиция само час преди концерта и така беше по-добре, иначе щях да се притесня повече, сподели с непринудена усмивка красивата музикантка.

ImageImageВ първата минута чувствах невероятно напрежение, всички прожектори светеха в мен, виждах само сенките от главите на зрителите на първите редове и си казах, че тези хора ми се радват – не бива да се страхувам, спомня си пианистката. След концерта много зрители дойдоха да ме поздравят, дори ме сравняваха със Сара Брайтмън, която пее с Андреа Бочели "Time to say goodbye" – тяхната песен изпълних и аз с един от тенорите. Хиляда души станаха на крака и бурно ни аплодираха! Не вярвах, че мога да развълнувам толкова много хора с моя глас. Запазете скромната и сладка личност, която имате, въпреки бляскавото бъдеще, което ви очаква, посъветва ме възрастна дама, разказва лъчезарното момиче, което отново преживява събитието, докато разговаряме. След успешното представяне българката получава и покани за участия в други популярни шоупрограми. Седмица по-късно тенорите я канят пак да гостува в същото шоу, защото по техните думи Адриана им е вдигнала много рейтинга.

Въпреки звездните си изяви тя упорито твърди, че все още нищо не знае от пеенето, но се стреми да вникне в изкуството и да учи, колкото може повече и в детайли. Много ми помогна Ивайло Гюров, като ме обучаваше по оперно пеене. Стоеше с мен минимум по два часа, толкова бе всеотдаен и строг, не крие признанието и възхищението си Адриана. След неговите уроци всъщност спечелих втория конкурс. Проф. Андерсън, който основно ме обучава и на когото много дължа, е твърде зает и имам урок при него само един час седмично, което е много малко. Имам нужда от друг педагогически поглед, да не се ограничавам само с един преподавател, разсъждава момичето, което не пропуска, когато си идва, да отиде до любимото си НМУ "Л. Пипков", където продължава да репетира с часове.

– Разбирам, че освен поп музика вече пееш и опера. Кой стил повече те влече и предпочиташ да се развиваш?

– Вярвам, че трябва да се занимавам с най-висшето изкуство – оперното пеене, тъй като е основа на всичко. Веднъж научиш ли техниката и дишането на оперното пеене помага на всеки стил, ако се запази постановката на гласа да не е крайно изопачена. Защото, малко или много, когато се занимаваш само с един жанр – се придобиват определени навици. Искам да поддържам репертоар и с поп песни, които много обичам. Въпреки че те са по-комерсиалният жанр в момента, предпочититам да се развивам в по-сериозната музика, защото ми носи по-голямо удовлетворение и наслада, че съм постигнала нещо с много труд.

– А как съчетаваш сценичните ангажименти с училището?

– Много трудно. Особено в последните седмици, когато ме "нападнаха" с това шоу. Канеха ме да пея и в изискани клубове на разни аристократи, добре, че вече бях приключила с изпитите. Да съчетавам двете неща би било действително тежко, но това е целта ми. Бих могла да заменя работата, която в момента имам – преподавам пиано на деца или свиря в една християнска черква – с много по-важната – да се уча да пея и да имам все повече изяви пред публика.

– Вече втора година си в Америка, адаптира ли се към начина на живот, липсва ли ти България?

– Най-голямата ми мъка е, че нямам време за самата себе си и повече да общувам с другите. Единственото си свободно време прекарвам във фитнеса, защото без движение ще полудея. Липсва ми България, изобщо не съм се климатизирала. И не мисля, че мога да свикна с тамошния начин на живот. Нишката на духовното възпитание и развитие в Европа е далеч по-застъпена, отколкото в Щатите. По-студено е като атмосфера и по-трудно се общува с американците. Най-добрата ми приятелка е от Шри Ланка, също така имам приятели руснаци и албанци. Сега живея при албанско семейство – мъж и жена, които ме обикнаха като своя дъщеря. И най-сетне усетих, че имам дом в Лас Вегас, а преди беше кошмар. Те ме подкрепят за всичко.

Надежда Ушева
в.”ДУМА”