В красотата е нашето спасение

dsc00501_28_320Мара Латева представи България със своята скулптура “Извор” на WORLD FORUM AMBASSADORS: WHO IS WHO, провел се от 3 до 8 юли 2007 във Вашингтон

Мара Латева е родена в гр. Свиленград. През 1975 г. завършва университет
“Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Велико Tърново, специалност скулптура. Участва в национални, окръжни и регионални изложби. Това са някои от изложбите й:
•1993г. – Самостоятелна изложба в гр. Хасково
•1994г. – Самостоятелна изложба в Турция
•1995г. – Самостоятелна изложба в гр. Пловдив
•1995г. – Изложба в гр. София
От 1994 г. е член на СБХ

Предлагаме на вашето внимание интервю с Мара Латева, която бе специален гост на вестник “България Сега”.

Н.П.: Как се роди скулптурата “Извор”?
М.Л: Спонтанно. Имах темата в съзнанието си и когато рисувах, оставих ръката си по-свободна и образът се получи, като че ли от само себе си. За тази скулптура имам само една предварителна скица.

Н.П.: Правиш ли скулптури по поръчка?
М.Л: Да, но този който я поръчва, трябва да бъде до мен, за да е критик на моята работа.

Н.П.: Творците приемат ли по принцип добре критика?
М.Л.: Не съвсем. Всеки се смята за уникален и това наистина е така. Аз също смятам, че моето творчество е единствено по рода си.

Н.П.: Необходимо ли е духовното богатство за един скулптор?
М.Л.: Задължително.

Н.П.:Откъде се зареждаш духовно?
М.Л: От близките ми, от хората, от най-малките детайли в живота, от целия микро- и макро свят.

Н.П.: Защо избра скулптурата, като вид изкуство?
М.Л : Заради триизмерността. Формата изтласква, измества въздуха. Можеш да я пипнеш и почувстваш .

Н.П. Кои са твоите любими майстори на пластиката?
М.Л : Хенри Мур е невероятен и божествен.

Н.П. Знаем, че в древността са правили изящни скулптури. Например в Древна Гърция. По-напреднало ли е сега това изкуство?
М.Л: Когато говорим за отделни цивилизации и епохи, не е коректно да се правят сравнения, използвайки по и най. Всяка епоха достига някакъв връх, след което се трансформира в нещо ново.

Н.П.: Има ли социални мотиви в твоето творчество?
М.Л: Абсолютно. Най-вече ме интересува любовта към всичко. Стремежът към съвършенство. Вълнува ме клетката, като такава – в биологичен план, в обществото (семейството); клетката на един индивид, който се изразява супер оригинално, един град или държава, като отделна клетка; земята като отделна клетка.

Н.П.: Как би представила ситуацията в България, чрез твоята концепция за
клетката?

М.Л: България е една динамична и прогресивна структура, която наподобява многоъгълната, преобразуваща се, трансформираща се и кристализираща структура на кристала.

Н.П. Преведено на достъпен език, според теб българите са разностранно развити и мислещи хора, които вървят амбициозно напред.
М.Л: Да, определено. В България нещата се променят постоянно в положителен план. Аз обичам, например, да преглеждам пресата отпреди 5, 10 години и да виждам как даже самия български език се променя и отразява едно ново мислене, съзнание и отношения.

ImageН.П.: Ти оптимистка ли си по принцип в живота?
М.Л : Да, аз съм оптимист: за България, за хората и за човечеството.

Н.П. Каква е според теб мисията на скулптурата в живота на хората?
М.Л: Когато хората гледат формата, материала и обема те задължително тръгват към нея. Аз съм наблюдавала поведението на хората в галерии и сред природата и за мен е очевидно влиянието на формата най-вече върху тяхното подсъзнание.

Н.П.: Знаем че природата сама твори и създава най-различни причудливи форми. Кои форми са по силни – тези на природата или тези сътворени от човешки същества ?
М.Л: Скулпторите на природата са много по-силни. Те са в състояние да стъписат.

Н.П.: Щастлива ли си, че се занимаваш с това изкуство?
М.Л: Абсолютно.

Н.П.: Свързано ли е това с финансово благополучие?
М.Л: Не съвсем, но това ме зарежда, защото аз работа с хора на най-различна възраст, които желаят да правят изкуство. Аз съм посветила голяма част от живота си на педагогиката. В моето студио идват деца и хора на всякаква възраст по желание, когато имат време и настроение. За мен е удоволствие да възпитавам и стимулирам в тях стремеж към търсене на красивото.

Н.П. Смяташ ли че един човек, който се бори за своето оцеляване има способността да вижда красивото около себе си?
М.Л: Аз съм имала много трудни моменти в живота си, когато е трябвало да се обърна към красотата. Това е урок от моята майка, която при възпитаването на моите деца в момент, когато те са негативно настроени, тя сменя темата и ги кара да обърнат внимание на нещо красиво и буквално за една минута преобразява тяхното настроение. Това е начинът. Сменяш темата, когато си в затруднено положение. Трябва да повикаш нещо красиво и хубаво от живота, от миналото, от бъдещето, от представите си, от фантазията си.

Н.П.: Ти смяташ, че всеки човек има тези способности?
М.Л: Абсолютно. Това е вродено и закодирано.

ImageН.П.: Защо в реалния живот много хора не правят това?
М.Л: Поради липса на подходящо възпитание и осведоменост.

Н.П.: Има ли връзка между религията и духовността?
М.Л: Религията намира своите корени в духовността. Това е вяра в нещо прекрасно, в продължението на света и живота.

Н.П.: Доколко това е заложено в българския манталитет?
М.Л: Според мен българина е много правилно религиозно насочен. Той приема религията като жива. Ако се обърнем към българските стенописи ще видим реални, живи образи. Тоест българина свързва религията с живота.

Н.П.: Смяташ ли, че има духовна криза в България?
М.Л: Не смятам.

Н.П.: Не мислиш ли , че съществува култ към материалното ?
М.Л: Има известно влечение към материалното, но българина умее да намери баланса.

Н.П.: Мислиш ли, че най-богатите българи, които не са повече от 5-10 % са духовно богати и се интересуват от изкуство?
М.Л: Да, интересуват се. Аз лично съм била изненадана от хора, които постоянно са се стремили към голямо богатство, когато виждам картини в офисите им.

Н.П.: Това може да е обикновен снобизъм?
М.Л: Дори и да е така, аз се радвам, защото с тези картини те насочват вниманието си към изкуството, към авторите , към по-добрите автори и т.н. Преди картините се купуваха и се загубваха по предприятия и учреждения и рядко се виждаха в реалния ни живот. Сега картините се купуват, подаряват и излагат в офиси и частни домове.

Н.П.: Аз все пак си мисля, че в България има много хора, които се чувстват угнетени и депресирани и въобще не им е до изкуство ?
М.Л: Защото не са комбинативни, не са гъвкави и не търсят други варианти. Животът е пълен с изненади и възможности.

Н.П.: Искаш да кажеш, че хората сами поставят себе си в негативни рамки и че не това е действителността?
М.Л: Точно така. Моята цел е чрез изкуството да възпитавам в хората способността да откриват нови варианти и начини и да виждат красивото около себе си.

Н.П.: Ти си в Америка за втори път. Какво бе първото ти впечатление?
М.Л: Невероятно. Това е една широка страна с много свободни, усмихнати, разгърнати и добронамерени хора. Не можах съвсем да улуча тяхната различнопосочност и разномислие, защото не съм разполагала навярно с достатъчно време.

Н.П.: Доволна ли си от твоето представяне на WORLD FORUM AMBASSADORS: WHO IS WHO. Все пак ти представяш България?
М.Л: Може да прозвучи нескромно, но аз съм много доволна от себе си. Хората се впечатлиха от моето творчество. Направих също така много полезни контакти, които се надявам да донесат творчески плодове в близко бъдеще.

Н.П. Ти спомена, че си виждала вестник “България Сега ” преди нашата среща. Какво е твоето впечатление?
М.Л: Много е точен, лаконичен, ясен и увлекателен. Звучи много професионално и има много добър дизайн. Изчетох го на един дъх. Вашият вестник ми допадна много.

Н.П.: Какво искаш да пожелаеш на читателите на вестник “България Сега ”?
Да бъдат здрави, гъвкави и много устойчиви. Да представят успешно България и себе си.

Николай ПЕТКОВ
Вестник “България Сега”