България точно днес и сега има нужда от благородни, смели, справедливи и достойни българи

Интервю с Димитър Ганчев от българската секция на радио “Ватикана”

21_mitko_gantchev_287Оксана Момчилова: Би ли дал малко повече информация за себе си ?
Димитър Ганчев: Софиянец, роден в епохата на зрелия социализъм. Израснал съм между Докторската градина и Перловската река. Основно образование в едно елитно училище, но чужд сред децата на елитни партийни функционери. Средно техническо образование със специалност строителни машини, а после и висше в С.У. „Климент Охридски”, специалност българска филология. Задочно, подготвях изпитите си на багера на автомагистрала „Тракия”. Второ висше по журналистика пак в С.У. , а след това двегодишна специализация по социални комуникации в римския институт на т.н. паолини от Обществото на Св. Павел, наричани „медийния колос на Католическата църква”. Работил съм 12 години в строителството, няколко в различни столични медии, както и първите години на Апостолическа нунциатура в София.

ОМ: От колко време работиш в българската секция на радио Ватикана ?
ДГ: От 1996, когато успоредно със специализацията стажувах в Радио Ватикана. После приех предложението за „временна” работа и така до днес, вече като ръководител на Българската програма. Преминал съм всички фази на йерархията в радиото. Десетилетие, което ме кара да се чувствам универсален и по-близък до онези, които изглеждат далечни. С радиото станах пряк свидетел на папството на двама Папи, на дигиталната революция, заменила записващите ленти и „скока” на посткомунистическа България в Е.С.

ОМ: Как оценяваш Срещите на Българските Медии в София – 2005 и Чикаго – 2006 ?
ДГ: Като една възходяща градация. Всяка среща има по-високо ниво, а оттам погледа е също по-отвисоко. Надявам се така да се повдигне самочувствието на българските журналисти, а заедно с това и тяхната отговорност. Епохата на „глобалното информационно село” предполага и единни професионални принципи, етика и морал.

ОМ: Вашата Медия е домакин на Третата Световна Среща на Българските
Медии в Рим, Италия – 2007 ? Кое според теб е особеното в тазгодишната среща ?

ДГ: Безспорно, „ватиканския елемент”. Фактически, Третата Световна среща на българските медии се проведе в две държави – Италия и Ватикана. Намирам идеята да се впише християнския елемент в медийната изява за сполучлив. Това даде възможност на българските журналисти да видят отблизо сърцето на християнството и Ватикана, както и неговия пръв комуникатор, отец Федерико Ломбарди, който е директор на Ватиканския пресцентър, Ватиканския телевизионен център и на Радио Ватикана. Най-важното е че той потвърди добрите отношения между България и Светия Престол и заяви че, Ватикана е готова да сътрудничи с българските медии по целия свят. Какъв по хубав резултат от тази световна среща?!

ОМ: Как оценяваш значимостта на официалната аудиенция на папата с българската делегация ?
ДГ: Ами да видиш как Папата сърдечно поздравява генералните директори на най-големите български медии…Още повече, че сред тях почти няма католици. Генералната аудиенция на Папата, която провежда всяка сряда, е своеобразен седмичен световен форум и посланията от нея имат важно и трайно значение. Не случайно Бенедикт ХVІ отправи пожеланието към българските медии да „разпространяват богатото културно и духовно наследство на България в Европа”. Всъщност, не е ли това главната задача на тази световна среща на българските медии?

ОМ: Смяташ ли , че италианската преса отразява добре тази среща ?
ДГ: Ако сме реалисти, не трябва да очакваме, че това събитие може да заеме челните страници на водещите вестници и списания. Въпреки амбицията да е „световна” , срещата остава събитие в графата на чуждестранните общности в Рим. Посланието обаче бе към света и мисля, че бе чуто от италианските и ватиканските медии. Все пак смятам, че е желателно по-голяма медийна гласност в страната където се провежда тази среща, за да не се превърне в „българско медийно гето”. Тук може би е необходима и по-голямо сътрудничество с българските медии в чужбина с техния опит и местни контакти.

ОМ: Какво според теб трябва да обединява всички български медии по света ?

ДГ: Българската идентичност. Тоталитарното време се опита да заличи много български ценности, навици и черти, замествайки ги с други, а посттоталитарния демократичен преход внеси допълнително объркване, най-вече у новите поколения. Мисля, че дистанцията на времето и географската дистанция ще помогнат за избистрянето на българската идентичност, чиято богата палитра може да бъде възстановена и с помощта на българските общности, разпръснати като „пъзели” по света.

ОМ: Оптимист ли си за бъдещето на Световната Среща на Българските Медии ?

ДГ: Мисля, че първоначалната идея за създаване на световна българската медийна общност набира скорост и се развива. Факт е че не само нараства броя на участниците, а и на личните контакти, които понякога са „вратички” към някои големи медии. Надявам се един ден да имаме един network на българското духовно и културно пространство, по който тече творческата енергия на българския дух, за да ни зарежда, където и да се намираме по света.

ОМ: Какво е твоето мнение за вестник “България Сега” и за неговото развитие до момента ?

ДГ: Амбициозен, многопосочен, открит и свободен седмичник. Качества, които настояща България трябва да демонстрира, за да бъде възприета като благонадежден партньор и заеме достойно място сред европейската и световната общност. Впечатлява стремежа на „България Сега” да бъде актуален, както за българските, така и за международните събития, което не е лесно за един седмичник отвъд Океана. Смятам за особена характеристика на вестника гостоприемството към всякакъв тип читатели, както и умението да преминава границите на информацията и да предлага букет от възможности за професионално и творческо развитие и контакти. Графичното и жанрово разнообразие, както и навременната информация за българските успехи, теми и инициативи го правят средищна точка на голямата българска общност в Северна Америка.

ОМ: Радио Ватикана е медиен партньор на вестник “България Сега”. Как оценяваш потенциала на нашето сътрудничество ?

ДГ: В това медийно партньорство Радио Ватикана би могло да допринесе с материали от областта на духовността с цел осъзнаване на общо християнския дух, но и отговорност. Най-вече за укрепване на християнската идентичност и християнските ценности, като семейството и възпитанието, в едно глобализиращо и релативистично време без стабилни ориентири. Разбира се и като културен посредник между българите от двата континента, още повече, че редакцията ни се намира в центъра на християнската култура и изкуство, които щем не щем, са основна част от културата на всеки българин. Виждам нашето сътрудничество, като симбиоза между една невидима, многовековна мъдрост и сила и импозантния „нов свят” с неограничени възможности, който обаче без духовното не може да достигне до истинското щастие и смисъла на живота.

ОМ: Какво ще пожелаеш на читателите на вестник “България Сега” ?

ДГ: Да не се чувстват само читатели и пасивни зрители, а строители на нова България. Всеки на своя „строеж” – в семейството, работата, свободното време и в контактите си с другите. Защото България точно днес и сега има нужда от благородни, смели, справедливи и достойни българи. Както нашите предци от Възраждането – пламенни родолюбци, но и готови да се завъртят по своите азимути и покажат най-доброто на което са способни.

Оксана Момчилова – специален пратеник на вестник “България Сега” в Рим , Италия