Драматична страница в историята на авиацията

img
img
img

Български  въздушни асове в Чикаго – пилоти от бойната ни авиация в близкото минало, коментират

ЧУДОТО НА РЕКА ХЪДСЪН

Климент ВЕЛИЧКОВ,
специален репортаж и интервюта за в. „България сега”

Майсторството на пилота спасява от гибел   150 души в „Ербъс-320” и вероятно хиляди граждани в Ню Йорк.

На 15 януари 2009 година, четвъртък, самолет „Ербъс-320” на компанията „US Airways” излита от доброто старо летище “Ла Гуардия” в Ню Йорк за Шарлот – Северна Каролина. Само след броени минути, обаче, в двата мотора на въздушния лайнер попадат птици  и пилотът е принуден да „приводни” самолета във водите на река Хъдсън, недалеч от Манхатън. Ужасяващият авариен полет на ранената машина сред небостъргачите – с тонове бензин в резервоарите си и замлъкнали двигатели, напомня на нюйоркчани 11 септември 2001 година…

Един човек, обаче, Чесли Б. Саленбергер III / Chesley B. Sullenberger III/- стар, опитен, мъдър и хладнокръвен пилот, великолепен професионалист, взима моментално единствено възможното решение и връща на земята и живота на мъртвия практически самолет с живите в него пътници.

При минимални възможности за маневреност във въздуха, на иначе превърналия се в падащ метеор самолет,  пилотът преценява, че нито връщане в нюйоркския портал, нито полет до Тетерборо в Ню Джърси, нито аварийно кацане на аутострада или в мегаполис, където от хора, коли и къщи няма свободен сантиметър на земята, е възможно. Остава реката, зима е и там яхтите и корабчета са доста по-малко…

По-нататък е известно. Челси Саленбергер говори на своя екипаж и пътниците сякаш всичко е нормално и предстои поредното кацане на земята. „Пригответе, кацаме във водата”. И кацат. Стюардесите съобщават, че самолетът може да се удържи два часа над водата, отварят вратите сякаш са на пистата, само че сега първи слизат децата, след това жените и накрая мъжете и екипажът. Първият пилот напуска  последен, както подобава на капитана на океански кораб. Два пъти преди това обхожда самолета, в който вече е проникнала водата, за да види дали не е останал някой.

Всичките 155 души на борда са живи и здрави. Само някои от тях получават измръзване поради ниските температури на януарския ден.

Хората, видели „приводняването”, твърдят, че през цялото време самолетът бил под пълен контрол от страна на пилота. Повърхността на река Хъдсън заменя с успех  бетонната писта на аеропорта.  В същото време специалистите знаят, че ако ръцете на 57-годишния пилот бяха  отклонили и с милиметри единствено правилният ъгъл на „приводняването” – огромното туловище би се пречупило на две или би се гмурнало в дълбините на ледената вода. 

В друг случай – пак през януари, само че 1982 г., след авария в моторите, „Боинг 737” прави опит за кацане в река Потомак, но се врязва в мост и освен хората на борда загиват и четирима души пътуващи с колите си по моста.

Чесли Саленбергер напълно подхожда за ролята си на герой на Америка, както и на цялата световна авиация. Той е не само випускник на Военновъздушната академия на САЩ, но и на още два американски университета. Седем години е бил военен летец и е пилотирал едни от най-добрите изтребители в света. След това работи в институт изучаващ обстоятелствата и причините за авиокатастрофи. Участвувал е като експерт в редица разследвания, правени от Националния съвет по безопасност на полетите. Постъпва в „US Airways” през 1980 г. Общият му летателен стаж е повече от 40 години.

Поуката е ясна: подмладявайте,  лансирайте младите, но не бързайте да пенсионирате старите кучета. Особено когато са от добра порода!

„Сали”, както го нарича вече цяла Америка, има и своя компания, която дава консултации по техниката за безопасност на полетите. Изнасял е и специални лекции за действията на пилота в екстремни ситуации пред хиляди свои колеги и е помагал на учените от НАСА  при решаването на някои техни проблеми.

Всичко това, както и много нови факти, вече са познати. Но събитието ме накара да потърся мнението и на неколцина перфектни професионалисти в авиационното дело. Изненадващо за някои ще бъде да узнаят, че те са български асове в авиацията. И още –  че те са сред нас, в Чикаго.

Беше приятно да се срещна отново, да чуя и да ви препредам мнението за това изключително по своя драматизъм и невероятен „хепи енд” събитие с генерал-майор от запаса Иван Парапунов, командващ военновъздушната авиация на България преди години, познат като изключителен пилот на военни самолети, с майора от запаса Русен Русев – „Пилот № 1” на Република България преди десетилетие и с полковника от запаса Георги Кутянов – командир на ескадрила преди време, преподавател във Военната академия, пилот и на бойни и на граждански самолети.

img

Иван Парапунов,
генерал-майор от запаса, военен пилот,
десет години командващ военната авиация на България

Това, което знам от пресата за аварията в двигателите и „приводняванетс” на пътническия самолет край Ню Йорк,  доказва още веднаж, че присъствието на птици в близост до летищата е сериозен проблем. Сблъсък с птица може да доведе и до пробиване на стъклото, нараняване на екипажа и пр. Разследвал съм в България такива произшествия. Все още не е намерен достатъчно ефективен способ за отстраняване на птиците на безопасно разстояние. Изобретявани са звукови сигнални системи  – имитация на писък на сокол, за да се сплашват прелитащите наблизо ята и други, но без особен резултат. Това е особено сложно при гражданските летища, каквито са тези в Ню Йорк и Чикаго.

Птиците, обаче, се виждат, на локатора и диспечерите на полета би трябвало да предупреждават екипажите.

Безспорно опитният пилот  и неговият екипаж проявяват висок дух, професионализъм и постъпката им е равна на героизъм.

Един пилот се изгражда след най-малко 10 години. Професионалният опит на Чесни Саленбергер е над 40 години. Това е в основата на благоприятния изход от изключително опасната и почти безизходна на пръв поглед ситуация. Неговият опит от военния самолет F-4  и навиците за действие в сложни ситуации са спасили хората. Военният пилот изгражда в себе си готовност за саможертва. Затова той остава хладнокръвен и в най-тежкия момент. Няма място за страх и паника. При екстремна ситуация всичко в съзнанието му работи точно и рационално за намиране на вярното решение. Познати са много случаи, когато при отказ на двигателите военните пилоти правят всичко за да  отклонят самолета от падане в населени места, дори и с цената на живота си.

Подготовката на пилота се извършва в учебни и тренировъчни  центрове, които разполагат  с модерни тренажорни системи, отработващи действията и при непредвидени ситуации, каквито са отказ на двигателите. Това е особено опасно за тежките самолети.

Характерното за Саленбергер е, че съзнателно се е готвил за случващото се веднаж на десетки хиляди полети и ето че то се случва точно на него. Подготвял е и други свои колеги за подобни изпитания на съдбата..

Той се проявява като разумен и безстрашен човек – при цялата безизходица, както изглежда, управлява точно и със здрава ръка и самолета, и действията на екипажа, и пътниците!

И последен напуска самолета – след като се уверява, че всички са спасени!

За подобно кацане във вода се изисква и отлично летателно умение, не само хладнокръвие. При самолет със спрели двигатели – скоростите на снижение са много по- големи. Няма много възможности за избор на място за кацане.

Явно и целият екипаж е действувал като едно цяло, това личи от коментарите на  пътниците за проявеният от тях във всяка секунда от критичното време  висок професионализъм и чувство за саможертва.

Водата- спасителка в случая, при скоростта, с която самолетът прави съприкосновение с нея, е като твърдо тяло. Трябва изключително умение – да се плъзне тялото на самолета по нея при много малък ъгъл. Конструкторите са създали, все пак, възможности на пилота да контролира скоростта и положението му и при спрели двигатели. Има трикратно резервирани електросистеми, които се включват и пилотът ги е използувал за да направи „приводняването” с подходящата скорост и единствено спасителния ъгъл при допира до водата.

Познати са и други случаи на кацане в река  на пътнически самолети. Сред успешните е този на „Ту 124” през 1963 г. в река Нева край Санкт Петербург /тогава Ленинград/, близко до железопътния мост за Финландия, при което целият екипаж и пътниците също остават живи и невредими.

Сега предстои значителна работа за специалистите в авиацията. Случаят и действията на екипажа ще бъдат детайлно проучени и преценени, за да влязат в системите за обучение на бъдещите пилоти и екипажи.

img

Георги Кутянов,
полковник от запаса,
командир на ескадрила, пилот от военната и гражданската авиация, бивш преподавател във Военната Академия, София

Най-удивителното за мен е моралната сила и умението на пилота при един убийствен дефицит от време да докладва и коментира ситуацията с диспечерите на полета, да управлява почти неуправляемия вече самолет и да взима единствено верните решения като извърши „приводняването” по един фантастичен начин, да държи в ръцете си и разпорежда на екипажа, да говори на пътниците и предотврати паниката, да им внуши спокойствие и вяра, да въдвори спасителен ред и дисциплина при тази почти безнадеждна ситуация.

Въпреки, че при спрелите двигатели е задействувана резервната електронна система за регулиране на скоростта и положението на самолета, реакциите на тази система са по-мудни, различни, само много опитен пилот, който „ чувства” самолета може сам да коригира  данните и да „си свърши добре пилотската работа”. Как е „вдигнал носа на самолета, устремен от огромната тежест надолу, та не се е забил през водата чак до дъното на реката, как е изчислил момента на допира с водата  за да опре първо с опашката и то без да пречупи от силата на удара корпуса  – знае само той и съдбата…  По-голяма е била възможността самолетът да се разчупи на части, да се откъснат и крилата, но за сега зная, че само единият мотор се откъснал и потънал – всичко останало е като по поръчка – крилата послужиха и като спасителна площадка, от която хората бяха евакуирани. Иначе при много хора, скочили в ледената вода, някои щяха  да се намерят на дъното след ледения шок, който сковава сърцето – преди да им помогнат спасителите.

Стюардесите първи са се погрижили за всички, създават ред в самолета, отварят вратите и първо излизат децата и жените, после мъжете, екипажът и накрая  – новият герой на Америка – пилотът Чесли Саленбергер. Човекът, който със своето спокойствие, уверен глас и точни думи удържа юздите на управлението в своите ръце през цялото екстремно време.

Пилотирал съм и военни и пътнически самолети. Когато си сам на борда – чувстваш се много по-спокоен, отколкото ако в ръцете ти е поверен животът на много хора. Преди две седмици се връщах в Чикаго от Рино, а времето беше ужесно– мъгла, нищо не се вижда, чикагски вятър и снежна виелица. Пилотът, преди да насочи самолета към пистата за приземяване, ни каза по радиоуредбата, че полетът е вече към своя край  и …”след няколко минути, с Божия помощ, трябва да кацнем в Чикаго”. Знам какво му е било на душата, въпреки, че наоколо някои взеха думите му като шега…

Мисля, че всички пътници в този исторически полет дължат живота си  преди всичко на пилота и неговия огромен опит и практика, придобита във военната, после и в пътническа  авиация. Животът, човешките му качества и примерът му са достойни Чесли Саленбергер да бъде един от героите на нашето съвремие.

img
img

Русен Русев,
майор от запаса, „Пилот № 1” на България преди десетилетие

Попадането на птици в двигателя, чиято турбина се върти с 18 000 оборота в минута е фатална. Ако се случи с единия мотор – самолетът може да се добере до близко летище и се приземи без особена опасност, но ако се повредят двата мотора, то на пилота остава малко време и възможности да избегне нещастието.

Всички пилоти сме тренирали аварийни ситуации от всякакъв характер – естествено и „приводняване”. Но това става на тренажори. Никой не го прави с учебна цел „на живо”. Затова „христоматийният” опит на нашия фантастичен американски колега ще остане не само в историята, но и в програмите за обучение и тренинг на пилотите.

Случаят е още едно доказателство, че машината без човек е само купчина желязо. Затова и основно правило при аварии е да се спаси човекът, летецът трябва да катапултира, а самолети ще се създадат нови… Но всички знаем как пилотите правят всичко възможно, до последната секунда, за да отклонят падащия самолет от катастрофа в населено място. И го постигат – често с цената на собствения живот.

Чесли Саленбергер е мислил и действувал, ръководен от тези правила. Той е спазил абсолютно точно и писаните, и моралните закони за пилота. И той е толкова добър пилот, че се справя с всички фатални случайности и спасява всички.

Разбира се, че той е перфектен професионалист. Но той е и човек с особено хладнокръвие и сила на духа. На такива хора и щастието помага. Щастие е, че аварията става над широка и пълноводна река, че няма вълни, че по Хъдсън през януари има слабо корабоплаване, няма ги яхтите и лодките. Щастие, но и негова заслуга е, че екипажът му е от хора като него.

Самолетите са приспособени да остават известно време над водата. Отстрани има слайдове, гумени пътеки, които помагат за това. При добре подготвени за аварийната ситуация пътници– главно  от думите и поведението на капитана и екипажа на самолета, хората имат достатъчно време да се спасят– особено на място, където наблизо има и достатъчно съдове за помощ.. Човек може да издържи при температура на водата, която сковава сърдечния мускул, не повече от десетина минути. В случая единствените пострадали са най-стресираните, които скачат или падат в реката, но бяха прибрани достатъчно бързо при ефективната спасителна дейност, която видяхме и в репортажите.

Радвам се, че бяха спасени толкова много хора. Радвам се, че и в днешното време на помръкнали идеали, на подмяна на истинските човешки ценности с фалшиви, един наш колега, пилот като други стотици, които познавам, показа морал и характер, които могат да бъдат пример за млади и стари, по цял свят.