Мая Бранкова за тримесечната си борба с Air France в самия ад

Детето каучук, което покори света, в откровен разговор за мъките, на които я подложи самолетната компания.
Мая Бранкова е човек, който си струва да познаваш. Тя е дама в истинския смисъл на думата – изискана, възпитана, интелигентна и красива. Бих могъл да изпиша прекалено много за нея, за интересните случки които има, (като например, как докато все още е била детето-каучук се е опитала да постави рекорд за Гинес, за това как се спуска със ски прегъната в кръста назад с глава между стъпалата), за близките ѝ срещи със световни звезди, за опита ѝ в киното… Но днес ще оставя тази прекрасна жена, да ви разкаже за тежката борба, която води с една от най-големите авиокомпании, последните три месеца. Една битка за правда, която я отвежда от един абсурд до друг и чийто сюжет се върти в омагьосания кръг на парадокса и нелепостта.
Специално за в. „България СЕГА“ Мая изпадна в подробности, които до момента не е разказвала, а аз стоях срещу нея и споделях ядовете и изпитанията, на които е била и ВСЕ ОЩЕ е подложена.
Прочетете нейната история и съм убеден, че следващия път, когато решите да пътувате ще се замислите повече от веднъж за компанията, с която възнамерявате да летите.

Много интересен факт е, това че в миналото си била детето-каучук и си покорила световните сцени. Разкажи ми как започна всичко.
Кота дете преди да стана детето-каучук, с родителите ми живяхме в Куба. Всъщност, може да се каже, че там израснах. Започнах кариерата си като „каучук“ някъде на 12-13 годишна възраст, след като бях минала вече през балета и художествената гимнастика. Работих с една много известна циркова артистка, която мир на душата ѝ вече не е сред живите. Казваше се г-жа  Катя Рейнова и беше от известната циркова фамилия Рейнови. Тя направи един много силен цирков и вариететен спектакъл, в който участвах. Именно с този спектакъл имах щастието да обиколя света като Детето-каучук. Така презентирах по различните сцени това, за времето си, не толкова популярно изкуство. Снимала съм и за различни телевизии по света – английска, кипърска и т.н. В един момент от живота си работех в Кипър в голямо световно вариете-спектакъл, с големи звезди от ранга на Крис де Бърг, Джипси Кинг, Джони Логан (спечелил Евровизия), Линда Мартин (също победител на Евровизия). Там имаше и български артисти, например Георги Христов и Нели Рангелова, които бяха гост-звезди за няколко месеца.

В кои страни те отведе професията ти?
Имах възможността да работя в цяла Скандинавия, за известна круизна компания, в чийто шоу-спектакли участваха известни артисти от цял свят. След това имах щастието да работя в Германия, Австрия, Англия, Италия, Швейцария и др.
Как приемаха родителите ти твоята кариера и интензивните пътувания по широкия свят?
Всъщност майка ми беше плътно до мен, тя бе мой мениджър, понеже аз бях прекалено малка, за да се справям сама или да осъзнавам какво се случва. Така, че беше неотлъчно до мен, за което съм ѝ изключително благодарна, както и на баща ми, брат ми и цялото семейство, които ме подкрепяха.

До колкото знам кариерата ти приключва на прекалено млада възраст. Защо?
Да, за жалост това се случи, когато бях на 22 години. По време на спектакъл претърпях инцидент, от който едва оживях.

Какво е станало?
По време на шоуто съм направих двойна белодробна емболия, със съсирек, който е застанал пред сърцето.  Прилоша ми още на сцената и честно казано, не знам как успях да завърша програмата. В гримьорната вече припаднах… Прекарах един месец в болница и шест месеца възстановителен процес с физиотерапия. Когато се върнах в България, лекарите тук категорично ми забраниха да се занимавам вече с подобен вид изкуство.

Предполагам е било наистина тежко да спреш да правиш не само това, което обичаш, а и това, в което си била изключително добра. Как продължи живота ти след тази спирка, на къде пое?
Да, наистина ми беше тежко, но човек никога не трябва да се предава. След това кандидатствах в НАТФИЗ, където се дипломирах като магистър по режисура. Междувременно още в 1-ви курс започнах да работя за една тукашна телевизия, която на днешен етап вече не съществува. Там водех културно-инфомационно предаване, за което бях цял екип от хора – водещ, режисьор, сценарист, като цяло участвах в целия процес на предаването. За жалост обаче то не просъществува, както и цялата телевизия.  Затова, още като студент, започнах да работя с чужди американски и италиански продукции и до този момент имам над 25 заснети международни филма. През годините съм работила като асистент режисьор, актриса, персонален асистент на режисьори, сценаристи или холивудски звезди, като Долф Лунгрен и Били Дий Уилямс от „Междузвездни войни“, Бърд Иънг от „Роки“, че дори съм била и location manager в киното.
Напоследък медийните прожектори отново са насочени към теб, за жалост не по един от най-приятните поводи. Ти всъщност си потърпевша от компанията Air France,  би ли споделила как точно?
На 18-ти юли се прибрах от Америка в България пътувайки с въпросната компания. Багажа ми обаче изчезна… Два дена по-късно пристигна в ужасен вид – скъсан и разцепен куфар, избит код, скъсани ципове… С две думи, грозна картинка. Най-лошото обаче, беше че една голяма част от самия багаж вътре липсваше.  Става въпрос за 6 кг. от теглото, което бях качила на борда. За жалост изчезналите неща бяха такива, които бях купила за приятели дали ми поръчки от какво се нуждаят.

Сигурен съм, че не си остава нещата така. Свърза ли се с компанията?
След многобройни и дълги опити да се свържа с тях, това се оказа невъзможно. От компанията, която ми достави багажа, ми дадоха номер за жалби, на който да телефонирам, а там никой не ми вдигна. Оказа се, че имаш срок от една седмица, за да подадеш оплакване и жалба за инцидент с багажа си, след което губиш правата си и не биха ти изплатили нищо. Видях се в чудо, понеже срока наближаваше. Успях да намеря телефони на Air France в интернет, позвъних, но от там ми казаха, че те просто продават билети и не могат да ми помогнат. Все пак ми дадоха телефон на отдел „Жалби и багажи“, но ме уведомиха, че колегите им са в отпуска и евентуално ще мога да ги намеря чак след седмица, затова оплакването ми може да се направи единствено онлайн на уеб страницата на компанията. Последваха, буквално, стотици опити от моя страна да подам въпросната жалба, но всеки път при мен се връщаше автоматичен отговор, който гласеше, че в момента има проблем със сървъра им и да опитам процедурата отново. И така опитвах отново и отново не само от моя, но и от чужди компютри – резултатът беше никакъв…

Сериозно? Такава голяма компания, а да подлагат клиентите си на толкова мъки?
О, мъките не приключиха тук. Отказах се от онлайн жалбата и успях да се свържа с представители и супервайзъри на компанията във Франция. Последваха извинения, за  случилото се с багажа, за проблемите със сървъра и ме увериха, че няма да имам проблем с факта, че е минала тази една седмица за подаване на жалбите, понеже опитвайки се да се свържа с тях, тя бе изтекла.  Помолиха ме обаче да пусна оплакване по добрата стара поща и така им изпратих 55 страници документация, подплатена със снимков материал на счупения куфар.
Междувременно, след отпуската на отдел „Жалби и багажи“, се свързах с един любезен господин – Стефан Стайнов,  който ме увери, че ще ме свърже с човекът занимаващ се с подобни на моя казус българи за Air France – г-н Събев, който е във Франция. Това се случи, повече от месец по-късно… Той все пак се обади, очевидно информирал се за случая ми от документацията, която бях изпратила по пощата. След дълги разговори с него, стана ясно, че загубите от кражбата на багажа ми, възлизащи на над 2,500$, могат евентуално да се изплатят единствено посредством фактури. Съответно аз обясних, че няма как да докажа всичко, понеже всичките пликове с бележки и фактури бяха откраднати вътре от куфара ми, да не говорим, че повечето от нещата са плащани кеш, а не с кредитна карта… В крайна сметка, той обеща да бъда компенсирана с една сума, която беше доста по-голяма от сумата, която всъщност ми изплатиха.

Искаш да кажеш, че са ти обещали, ако не пълната сума на загубите ти, то поне доближаваща се до нея, а накрая са ти изплатили жълти стотинки, за да ти замажат очите?
За съжаление се получи нещо такова… След което последва временно затишие и мълчание в продължение на почти месец. Аз се опитвах през цялото време да се свържа с тях, продължих с писането на жалби, оплаквания и какво ли не. В даден момент се свързах с г-н Стайнов, който трябваше да говори с г-н Събев и отново последва един месец, през който нищо не се случи. Тридесет дни, в които никой не се интересуваше какво се случва с багажа ми, в които никой не ти казва ще бъдеш ли обезщетен, ще има ли справедливост, нищо. Аз им бях обяснила, че септември отново трябва да се върна в Америка, но до момента още не е разрешен казуса ми и не успях да пътувам.

Все пак изплатиха ли ти тази сума, която бяха обещали?
На 1-ви септември, след неистови обаждания от моя страна, г-н Събев ми се обади, за да ми каже, че вече са ми превели символична сума, от единствената фактура, която успях да изпратя. А колкото до останалите липсващи неща, те не можели да ги формулират. Аз проверявах сметката си до самия край на месец септември, до който не беше постъпила и една стотинка. Положението беше отчайващо! В началото на октомври приех да гостувам на предаване по bTV, чиято редакторка едва успя да се свърже с PR-а на Air France и то след като аз ѝ дадох телефони в продължение на 1 седмица го издирва, очевидно почивките в тази компания се проточваха през целия юли,август, септември… Както и да е, PR-ът я е уверил, че на 1-ви ОКТОМВРИ би трябвало парите да са постъпили в банковия ми акаунт. Все пак се оказа истина – бяха превели тази символична сума, която е 7 пъти по-малко от онова, което ми дължи компанията. И това след 3 месеца прекарани в самия ад. Три месеца нерви, обаждания в България и до Франция, писане на жалби.
За мен е важно хората да разберат какво се случва. Как в 21-ви век могат да ровят и да ти крадат от личния багаж, което е толкова долно, все едно ти ровят в душата… Оказа се, че Air France е, може би, единствената компания, която почти непрекъснато губи багажа на хората.

Вероятно това е част от проблема, който компанията има в момента.
Да. Дори служителите на летище София ми казаха, че това е най-проблемната, компания. Очевидно не случайно наистина сега се стигна до това положение със съкращения на техни служители, че дори и до побоища и истерии.
Но ние пътниците с нищо не сме виновни. Като хора с граждански права обаче, трябва да има обезщетение за потърпевшите, както за мен, така и, сигурна съм, за други пътници. Понеже другия тип обезщетение, които ми предложиха беше ваучер с някакъв процент отстъпка при закупуване на самолетен билет до Щатите, видите ли ПАК ОТ ТЯХ! Но аз няма да спра да се боря, докато не получа някаква справедливост!

Екипът на в. „България СЕГА“ пожелава успех на Мая и се надява тя да успее да докаже, че на този свят все още има нещо наречено правосъдие!

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“