България и Българската общност в САЩ се простиха с Лада Галина

Опечалени Ефем Ефремов и семейство, опечалени близки, приятели и читатели на именитата българска писателка Лада Галина,
Приемете и нашите дълбоки съболезнования за кончината на Човека, когото почитаме заради таланта и значимата му роля за българската литература, обучението и възпитанието на поколения български деца и обичаме заради човешките му достойнства и всеотдайност.
Дълги години Лада Галина живя  с нас, българите в Америка, и стори много за нашата диаспора със своите авторски достижения и с конкретната си дейност за създаването и просперитета на Българското училище във Вашингтон.
Лада Галина бе сред най-четените и уважавани автори на чикагските медии  “България Сега”, и предишните “България 21 век” и “Старт”, Чикаго. Ние дължим много и на нейния син и наш колега и член на редакционния колектив на изданието ни Ефрем Ефремов.
Мир и покой на душата й в един по-добър свят!

От редакцията и читателите на в. “България Сега”

Лада Галина – достояние на българската литература и педагогика

Известната българска писателка Лада Галина  /Ганка Славова Габровска-Карамфилова/, особено популярна със своето творчество за децата  и младежта, е родена през 1934 година в Бургас. Завършила е Българска филология  в Софийския университет  “Свети Климент Охридски”. Специализира испански език и литература. Тя е автор на около 50 произведения – романи, пиеси и книги за деца. Сценарист е и на два игрални филма. Беше редактор на детска периодика и издания, сред тях и на изключително популярното списание “Пламък”. Известна е като главен драматург на Държавния сатиричен театър през един от най-плодовитите периоди на „Сатирата”. Има значителн принос за укрепване на Литературната редакция на Българското национално радио. Лада Галина е съпруга на един от най-големите български литературоведи, директор на Института по български език и литература и автор на поредицата биографии на велики наши сънародници – „Българи”. Техен син е нашият колега и член на ред-колегията на вестник  „България Сега” Ефрем Ефремов – спортен журналист от изключително популярния в близкото минало Илюстрован Спортен Седмичник „Старт”,  доцет, д-р и зам-декан на Факултета по журналистика към Софийския Университет „Свети Климент Охридски,. председател на Българската секция към Световната асоциация на спортните журналисти /АIPC/
От 1996 г. до кончината си  на 2 април 2015-та година Лада Галина живее и работи в Латинска Америка и САЩ.  Тя е сред основателите /2002 година/ и  преподава в Българския учебен и културен център “Свети Климент Охридски” във Вашингтон. През 2012 г. бе удостоена с наградата на Центъра за нейния принос за запазване на българския език и култура сред общността ни.
Откъсът „Аз харесвам, аз обичам”,  който публикуваме на страниците на „България Сега” е от една от последните й книги, написана в САЩ – „Пътешествието  на Желъдко”. Лада Галина и нейните творби остават в историята на българската литература като високо достояние и пример за хуманизъм, дарование и изключителен принос в образованието и възпитанието на младото поколение.

АЗ ХАРЕСВАМ – АЗ ОБИЧАМ    
Вечерните часове са най-спокойни за Джон старши, едновременно учител и фермер. Всичко във фермата ляга за почивка. Лайза и Джони току-що са целунали родителите си за “лека нощ” и са отишли в леглата си на горния етаж. На прозорците в горните стаи има телени мрежи, за да предпазват детските стаи от прилепи и насекоми. Само кучето отвън малко скимти и души топлия въздух. Луната виси между клоните на високия бряст.   
Жената на учителя е сгънала уморените си ръце на скута, наместила се е удобно на едно широко кресло и гледа филм по телевизията. Тя и Джон старши чакат вечерните новини с последните съобщения за цените на царевицата, на боба и соята и разни борсови акции. Цифрите, които намират за важни, записват в персоналния си компютър. Интелигентната машина вече е станала член на семейството им, както и на семействата на техните съседи. Компютърът прилича на побелял мъдър старец – той съветва фермерите какво да правят, откъде да купуват и на каква цена да продават.   
Е добре, някои съседи откровено си казват, че ползват компютрите си главно за развлечения. Те още не познават езика на компютъра. Но Джон старши иска да управлява модерна ферма. Той харесва поговорката: “Прави едно нещо, но го прави, както трябва”.  
Нощна пеперуда се сблъска с мрежата на прозореца на горния етаж. Джон старши слушаше тихите звуци в неговия спокоен дом – пролайването на кучето, приглушениясмях на Джони. Синът му още не е заспал, чете книга от Марк Твен. Ако завърши тазиучебна година с отличен, той му е обещал да го заведе с Лайза до Ханибал на Мисисипи, родното място на писателя. Те ще изследват пещерата, където са се криели Том Сойер и Беки, ще видят сала на Хък Фин. Има ли американско дете, което не мечтае да посети това царство на вечното детство?   
Джон старши изключи компютъра. Само ярката светлина на работната му лампа и пълноликата луна, която подлудяваше кучето, останаха в стаята. Учителят придърпа към светлината купчинка от къси есета, написани от неговите ученици. Темата, която той им зададе, беше: “Аз харесвам – аз обичам”. Дали неговите ученици разбират разликата между тези думи? Да харесваш е едно нещо; да обичаш – твърде различно.    
Листът на Барбара Санчес, чернокосо мексиканско момиче, беше най-отгоре: “Аз харесвам тиквените фенери и моето куче. Харесвам хубавите къщи с градини. Аз обичам мама, татко и мене”.   
Джон старши се усмихна на това детско признание. Следващото есе бе на Яна ван Риброк, с родители, имигранти от Холандия. “На мен ми харесва да карам моето колело. То е покрито с блестящи искрици. Аз се возих на моето колело още когато бях в детската градина, а сега отивам с него на училище. Аз обичам чичо. Днес той ще дойде у дома. Ще ме заведе на кино. Той винаги ми носи бонбони”.   
Русокосата Дженифър пишеше: “Аз харесвам музикалните сърца. Харесвам китовете, харесвам дъгата, харесвам прилепите. Има прилепи в моята къща. Брат ми има аквариум с рибки-златоперки. Те са красиви. Те живеят в аквариума. Аз обичам животните и моя брат!”   
Мъничкият Анди, който седеше върху чина на първата редица, беше написал само две изречения: “Аз харесвам хокей. Моят братовчед играе хокей и аз го обичам!”   
Кейт Боярини си признаваше, че харесва Коледа, защото получава подаръци и филмите на Спилбърг за извънземните, но повече от всичко тя обича своята малка сестричка… Тя харесва и чудовища, но не всеки ден.   
– Джони, ти ли си? – Джон старши се наведе през прозореца. Стори му се, че момчето беше излязло да види кучето, а вече е доста късно. Кучето приятелски завъртя опашка към своя господар. То беше само.   
Джони бе заспал, докато четеше книгата от Марк Твен, изпаднала до леглото му. Баща му угаси светлината и внезапно му дойде на ум, че още не беше прочел есе от сина си.   
Харолд, детето на пострадалия в неотдавнашния горски пожар огнеборец,  беше написало две изречения: “Аз харесвам татко. Аз обичам татко!” Като четеше това, учителят избърса сълзите си, с дълбоко съжаление за малкото дете на пожарникаря. А Джони – какво неговият син харесва и обича?   
Джон старши отиде пак до своята работна маса. Той не намери есе от сина си.Виждаше отново малките  главици на учениците си, техните очи и коси, с форми и цветове от далечни предци, от преселниците в нов свят, които бяха дали на своите деца нова родина. Техните внуци и правнуци – тези малки американци – бяха родени тука, в равнините на Средния Запад, но в техните имена и по лицата им разбиращият учител можеше да открие тяхното наследство, фамилни корени и прародина.   
Джон младши не беше написал есе. Учителят се почувства малко засегнат от нехайството на сина си. Той се приготви да си ляга. Кучето също беше заспало, а луната отплава надалеч като следваше своята елипса.   
На следващия ден, готови на път за училище, Джон старши не се стърпя да попита Джони:   
– Е добре, миличък, ти нищо ли не харесваш и никого ли не обичаш?   
– Джони харесва кейк с бадеми – каза Лайза. До нейната чаша с мляко имаше кейк с бадеми, направен от мама.   
Всички около масата се засмяха, а Джони припна да донесе своето есе.   
– То беше в чантата ми… Аз забравих да го сложа при останалите…   
Баща му взе есето и го прочете на глас: “Аз харесвам малкото сърне. То беше ранено в горския пожар, но избяга от нас, защото искаше отново да бъде свободно. Аз обичам моя приятел Харолд, аз обичам мама, татко и Лайза и всички животни във фермата. Също така обичам и горските животн. Те не са наши, домашни, но живеят много близко до къщата ни. Може би те също ни харесват”.   
– Хубаво есе си написал, синчето ми – майка му даде своето мнение преди оценката на баща му, учителят…

Лада Галина