Валентин Георгиев, или… да се завърнеш в своя бизнес

Моето познанство с този своенравен и нестандартен човек и финансов  експерт датира от десетилетие и повече. Владимир Георгиев идва със семейството си в Чикаго в началното на новото хилядолетие. Стъпва на пистата на “O’Hare” като току що простил се българин със шефския си стол в шуменския клон на  популярна българска банка, но в Чикаго започва в друго поприще, както мнозина. Само че бързо намира своето истинско място и става един от най-тачените специалисти в огромната империя на недвижимите имоти „Кънтриуайд. Мисля че беше сред тридесетте челни финансисти, с които една година компанията отпразнува годишните си успехи на Хавайските острови…

Валентин Георгиев беше и сред първите капацитети, който усещаше и предупреждаваше за идващия земетръс. Казваше го ясно и при нашите вестникарски интервюта преди финансовата криза, която сложи черта на една безумна ера на безпочвен бизнес-ентусиазъм. Неговите  предупреждения, че „балонът ще се спука” звучаха дори малко като неуместен песимизъм, но видяхме, че всичко казано от него  се сбъдна като по учебник. За широко известните и придобили дори ореол по онова предфалитно време „перфектни сделки”, за любимите нечии  „рискови сделки” Валентин  казваше:

– Не е добрият път да се печели от такива сделки,  в които обикновено рискът е винаги за клиента. Ако човек не държи на професионалната си чест и разчита на нечия наивност може да направи две-три, да ги наречем “сделки”, от които да спечели  за себе си. По-добре е, обаче,   да се направят  за същия период повече добре обмислени и сигурни  сделки, но да спим спокойно и да гледаме хората в очите. Трябва да се печели от обема… но това значи много работа и специалистите наистина да изкарват парите си с пот на челото. Важно е да сме  “приятели” с нашите клиенти. Да не ги насочваме към уж по-изгодни околни пътища за придобиване на имот, които завършват печално. Не бива да обещаваме нереални неща.  Това е формулата на успеха: да се работи повече и по-всеотдайно, да не протакаме сделките с месеци. И резултатите идват закономерно.

Моят събеседник  е сред водещите специалисти от нашата диаспора в този бизнес и е човекът, осигурил досега заеми за домовете на хиляди хора в Чикаго и по цяла Америка. За бързата му интеграция в Новия Свят спомагат не само отличните му професионални ксачества, но и обществената му ангажираност – както към нашата общност, така и в един от най-динамичните сектори на американския обществен живот, какъвто е ротарианството.
Имах удоволствието да присъствам преди време на първото в САЩ, поне първо познато за мене,”въвеждане” на българин  в „Президенство” на американски Ротари клуб. Става дума за Westmont Rotary – един от клубовете в Илинойс. Вече мина столетие и десет години откакто  адвокатът Пол Харис, с още двама приятели, основават първия в света Ротари клуб. И то точно в Чикаго! Било е баш през февруари – на 23-ти, 1905 година! 
– „Ротари” е световна организация на лидери в бизнеса и професиите, която осигурява хуманитарна помощ, насърчава високи етични норми във всички професии, и помага за разпространяване на добронамереност и мир в света.
Това каза дошлият тогава специално за тържеството гост – един от най-високопоставените в йерархията на Rotary International  – г-н Art Davis, District Governor.
Срещата между нас – “неротарианците” с членовете на Уесмънт Ротари Клyб, които тържествено обявиха за свой президент Валентин Георгиев, беше повече от събитие. Тя беше откровение за това, че тук, в Америка, наистина вървиш напред, че те приемат, че всичко е пред теб, ако си широко скроен, ако си личност с мащаби. Оценяваме го като събитие, което очертава новия облик на България – той все повече се доближава до веруюто на Ротари: “Хуманизъм и почтеност във взаимоотношенията между хората, зачитане на личната свобода на всеки човек.”

Да, но ето, че само в един миг, съдбата бе така решила, тази поредица от успешни стъпки на нашия сънародник бе прекъсната доста сурово. Става дума не само за финансовата криза, която се развихри, като че с най-жестока сила в бизнеса с недвижими имоти, но и за една катастрофа в съвсем прякото значение на това понятие.

Преди седем години Валентин е сполетян от катастрофа. Още по точно –  връхлита го насрещна кола, чийто шофьор просто влиза в неговата кабина. След сблъсъка Валентин като че е напълно здрав, само колата е потрошена и скоро излиза в пенсия… Но на утрото в другия ден той осъзнава, че се е сдобил с една от най-коварните  човешки болежки – тези по гръбначния стълб! По силата на страданието  върху човешката мобилност те често стават катастрофални…  В нашата богата Америка операциите, които се препоръчват се изразяват с шестцифрени суми, освен това  лекарствата, които се изписват, правят други поразии и пр. Изследванията  граничат с двата полюса – имаш тумор – нямаш тумор.
В същото време се спуква и големият балон от банковите жилищни кредити…  Но тогава има и една друга, наистина добра надежда – да се иде в Златна Прага, откъдето е родом съпругата му Яна… Струва ми се, че Прага и Вълтава са се отразили най-силно и многократно и на великолепната детска гвардия в този дом – Анна-Никол, Томас и Анди! Видях ги отново мощни и цветущи!

Представям си го- случилото се с него, по дочутото за това негово премеждие от няколко места…  Виждам как в скромната чешка клиника го преглеждат. Няма тумор. Няма операция. Няма лекарства. Има рехабилитация. Неврологът терапевт прави три манипулации през три седмици време и на четвъртата му казва: „…сега можеш да тичаш като Затопек /един от най-славните и обичани стари чешки бегачи на дълги разстояния, олимпийски и световен шампион на писта и на маратон/, а болката ти я пратихме на Луната!” 

Преди няколко месеци Яна и Валентин с децата си се връщат в Чикаго и той приема поканата на една от бързо проспериращите в последно време финансова институция –  „Пуласки Ванк” да заеме вицепрезидентската позиция и да тръгне по познатите пътища, но вече и с повече вяра в своите сили и възможности
.
“Pulaski Bank” e основана през 1922 година в Сент Лейс – Мизури. След кризата през 2006 – 2008, когато безброй банки фалират, Пуласки Банк напротив – излиза стъпила здраво на краката си и започва да прави свои филиали по всички щати. Нейният клон в Чикаго е основан през 2014-та.

– Аз съм от няколко месеца в банката .- казва Валентин Георгиев, –  но вече усетих благотворното влияние на един  изключително предразполагащ за добра работа и добри успехи климат. Насърчението идва отвсякъде – от разумното ръководство, което ми дава простор да работя с пълна изява на умение и сили,  до клиентите, които са надеждни, сериозни, почтени и успешни хора….

Той като че тръгна с летящ старт – за два месеца се нареди на девета позиция по  продукцията на своята дейност!
Неговият телефон на бюрото звъни  през този февруари с честотата  на белите снежинки, с които Малък Сечко ни направи шампиони по автомобилно изравяне на коли от снега…

Банката работи перфектно в трите най-важни за банкерския занаят неща.  На първо място Банкирането с клиенти – една практически постоянна дейност в четирите сезона на  дванадесетте месеца в годината, от която са спасени само пеленачета и децата… Е, и хората, които просто нямат пари. На второ място са Комерсиалните заеми – заемите за бизнес, за дейност и продукция. И на трето – Жилищното кредитиране.  Най-често от стряхата над главата на човек зависи и това какъв ще бъде животът му…
Банката не се интересува от странични дейности, които на някои други места хипнотизират персонала  и силите на екипа толкова, че започват да недовиждат нормалния клиент! Той не е милионер, но на милионите такива работни хора се крепи на практиката тежката федерална финансова сграда. Да, тук няма пенсионни фондове, няма сток-маркет и пр.

Може би в края трябва да задам на Валентин и някой сериозен въпрос за това, например, ще има ли нещо ново, ако човек тръгне да купува къща? 

– Главното е клиентът да не се подава сляпо на еуфорията да купува. Ако се купи безразсъдно   лоша къща, на лошо място, при лош заем, такава конфигурация, без много пари за ремонти, е непродаваема. Моралната задача на хората, които  работят по сделките, е да споделят всички особености на обекта. И само ако се намерят  пътища за поправяне на недостатъците разумно – да се финализира сделката.
    
– Какво, все пак, е крайъгълният камък в бизнеса, на който сте се посветили?

– Лоялност към клиента, който знае по-малко от тебе и затова трябва да бъде осведомен и за доброто и за опасностите, които могат да се случат. Да го убедиш, че често най-примамливото не е най-доброто. Да го спасиш от много разочарования като повярва, че реалностите са най-сигурния залог за всеки бизнес…

– Това добър бизнес ли е за нашите сънародници?
– Сделките с недвижими имоти СА добър бизнес! И то огромен, с необозрими мащаби! Но се иска професионализъм! Не е здравословно  да се откажете да мислите в тази посока. Видяхме какво става с твърде лековерните, с тези които се ръководят само от схемата „бърза покупка – бърза продажба – бързи и лесни пари”…
    
Климент Величков
В. „България Сега”, Чикаго

Снимковата илюстрация на това интервю е от тържеството през 2007 година, когато Валентин Георгтиев беше „въведен”  на президентския пост  на Westmont Rotary Club