Климент Величков, за в.”България Сега”
www.BulgariaSega.com
Шефкет ЧАПАДЖИЕВ
Някъде преди 7-8 години Шефкет Чападжиев беше провъзгласен за „Емигрант № 1 на България”. Преминал през най-трудните пътища и премеждия по пътя към свободата и започвайки от нищото – стига впечатляващи успехи при печатарския бизнес в Чикаго. Известен е като спонсор и дарител, посещава всяка година България, срещал се е с всички български президенти и управата на много институции в изпълнение на своето посвещение да прави всичко, което е добро за Родината.
Моите впечатления и моето отношение към Генералното консулство на България в Чикаго и неговите служители е положително. Вършат професионално своята работа. Благодарение на Валентин Дончев нашите обществени организации се свързаха с американски личности и институции и работят съвместно. Познавам лично семейството на консул Лила Георгиева, баща и и майка и. Те са много добри хора. Тя дойде в Чикаго и показа как трябва се работи. Има перфектно образование, добър стаж, говори няколко езика, контактна и енергична е. Направи грешка в по-младите си години. Получи си наказанието. Изтърпя го. Никой не е перфектен. Бива ли заради този необоснован шум, който се дигна, да загубим така добре обучен специалист, човек в когото държавата е вложила много средства и има много надежди? Сега тя върши отлично своята работа в Чикаго. Нека се успокои от честите атаки. Все за някои ще е виновна. Особено на такава работа като нейната. Такъв е животът. Специално за нея при най висок рейтинг десет, аз и давам десет.
Доктор Виолета СИМОВ
Доктор Виолета Симов е сред най-познатите и почитани имена в българската общност. Има забележителни професионални достижения и авторитет сред американските медицински среди в Чикаго. Позната е с хуманитарната си дейност, като дарител, спонсор и инициатор в областта на духовното и културно развитие на българската диаспора.
Прочетох статията и съжалявам, че респектиращ вестник като „България сега”, е поместил този материал на страниците си. Човекът, написал тези редове, показва че е на много ниско духовно ниво, да не говорим за журналистика. Неговите дарби и усилия са вложени изцяло във вулгарността на израза. Той няма никакъв интерес и грижа за хората, които живеят в Чикаго. Той или тя, анонимният автор, е единственият човек, който знае защо е написана тази статия. Ние тук в Чикаго не разбираме. Като че единствената цел е дискредитирането с крайно омерзителни и обидни щампи, каквито са характерни за булевардната преса, да нанесе морални рани на атакуваните от нея личности. И особено да ги дискредитира пред обществеността, вероятно и в професионален аспект. Споменаването и на други дипломатически и консулски служби е слабо замаскирана неприязън, завист или желание да навреди на едни хора като Валентин Дончев и Лила Георгиева. Те са професионалисти от много високо ниво, което авторът /или авторката/ не може да си представят и което, впрочем, не ги интересува и не ги възпира.
Обръщам се към моите сънародници – нека ние кажем нашата дума. Обръщам се към тези, с които живеем и работим от 40 години в Чикаго, както и към тези, които съм посрещала и заедно сме вървели напред в следващите години. Ние, които сме в центъра на събитията, виждаме ясно фактите до самите нас, а не погледнати от Витоша или Черно Море. Иска ми се да защитим и окуражим нашите сънародници в генералното консулство на Република България, които не са това, което казват за тях анонимни и безотговорни, непознати и непознаващи нас личности. За мен сегашният екип на генералното ни консулство е действително добро попадение и късмет за нас. Думите написани от човек, който може и да не е стъпвал в Чикаго са неверни, тенденциозни и може би са само видимата част на още невидими сметки и цели.
Кина БЪГОВСКА
Българската художничка в Чикаго Кина Бъговска, преподавател в Трайтън колеж е член на Американската ARC Gallery и за десетилетие тук е направила над 40 изложби в САЩ. Членува както в Съюза на българските художници, така и в Съюза на българските журналисти. Като журналист и изпълнителен директор на изданията „България 21 век” е делегат на всичките досега шест Световни срещи на българските медии в чужбина. Бъговска е президент на Българо- Американския център за културно наследство в Чикаго.
Четенето на тази статия ме накара да се замисля за върху „доброто” и „злото”.
И кой знае защо се сетих за любимия ми цитат на Ремарк, че „човек е великолепен в крайностите си- в омразата, любовта…, но това което му липсва най-много е обикновената човешка доброта”.
И опитвам се сега да проумея – кой е по-лош за обществото: дали онзи, който е направил веднаж глупава погрешна крачка, но не е навлякъл вреда никому, или онзи, който с голямо старание и енергия задвижва отрицателните енергии у хората?
Прилича на стрелец, опиянен от преследване на жертвата.
Дали това не е поредния словесен ексхибиционизъм, заболяване, типично за интернетните форуми радващи се на голяма популярност? Всички онези писачи, които имат завидно търпение и време да следят и най- малката новина и клюка, за да я раздуват, докато от „мравката направят слон”.
И там няма значение кой е прав и кой е крив. Няма значение, че тази словесна енергия няма да изглади причината, няма да реши проблема. Има значение, че е по-добре да отхвърлим и опорочим нещо, отколкото да се опитаме да го разберем и приемем. Станало е сякаш патология да се обединяваме около лошото, а не около доброто.
А колкото до това дали някой върши добра работа в консулството – това е най-важният белег, с който се откроява сегашния състав на генералното консулство в Чикаго. Но също така важен за мен е и фактът, че при постоянната ни съвместна работа с г-н Валентин Дончев и г-жа Лила Георгиева винаги се радвам на искрен и човешки диалог, съпричастност и желание да се свърши колкото се може по-добре поетия ангажимент.
Имах удоволствието да работя с тях в съвместни дейности, свързани с нашия национален празник 3 март, при организирането на Чикагския филмов фестивал на документалния и исторически филм в офиса и със съдействието на Мария Папас, както и при уникалния концерт за 24 май с участието на младата и толкова талантлива българска пианистка, Виктория Василенко и американският оркестър под диригентството на маестро Симънс.
С г-н Дончев обсъждаме много идеи на Българо-Американския център за културно наследство, което в момента е един от най – сериозните и ангажиращи проекти за нашата общност. Когато е бил поканен, той никога не е отказвал да присъства на наши събрания. Въпреки, че след отрязаната една трета част от бюджета им дори бензинът е под въпрос за нашите консулски пратеници. И не увеличаване бройката консули ще реши проблема, а повече финансиране на консулската дейност, което ще подпомогне съвместните ни усилия за опазване на българския език и култура и ще даде възможност за повече инициативи в търсене на чужди инвестиции за България.
Русен РУСЕВ
„Боен пилот № 1 на България” и носител на Купата на Президента преди 12 години, майор Русен Русев от доста време е сред най-успешните брокери в Чикаго. Неговата здрава армейска закалка и стоманеният дух на въздушния ас го правят един от първите по авторитет и доверие българи в Чикаго.
Целта на политиката и политиците с национална идея в сърцето си, е обединението на българите по цял свят. Идеята е да растем като нация, а за това трябва да се представяме добре и да се поддържаме. Другите трябва да гледат с добро око и с доверие към нас. Ако яростно и безотговорно, както е сторено с помощта на коментираната статията, сриваме авторитет и доверие към хора и институции, ако всеки търси само слабото място на сънародника си и се интересува само от своята изгода, ако някой сее интриги като това, което четем в момента – нищо добро не ни очаква и като народ и поотделно.
Бих подкрепил всеки, който работи за България и българското. Създава материални и духовни ценности. Не се грижи само за собственото си име и цифрите в банковата сметка.
Що се отнася до Генералното ни консулство, моето мнение е, че те вършат добре своята работа. Затова искам да ги подкрепя в това натрапено им коварно нападение. Не съм чул да не са били загрижени за нечии проблем, да върнат някого, без докрай да свършат нещата, ако те са наистина възможни. Те работят много добре и с обществените организации, подпомагат нашата общност безрезервно. Зная, че сега бюджетът им е много малък. Но те правят повече усилия и се справят със ситуацията.
А интриганти винаги е имало и ще има. По техния байрак се водят малодушните и бедните духом. Един трезвомислещ човек има своето мнение и не може да се повлияе от анонимни скандалджии.
Нека човек се постарае да съгради нещо, да му се запомни името, да кажат хората хубави думи за него. Обратното всеки го може. Интригантът може да очерни и най-чистия човек. Той получава удоволствие, когато представи в черни краски някого. Тежко ни ако не успеем да го разпознаем навреме. Ако заиграем по неговата музика.
Ако не можеш да направиш добро – поне не пречи!
С генералния консул Валентин Дончев и консул Лила Георгиева ние от Чикаго сме един отбор. Познаваме се много добре. Ние сме силен чикагски тим с тези хора, и никакви анонимни писания и измислици не трябва и не могат да ни навредят.
Динко ДИНЕВ
Присъствието на Динко Динев в Българското Чикаго личи в редица начинания и положителни събития. Той е сред създателите на българската преса в САЩ, създател на Българо-Американската Асоциация, учредител на българската футболна федерация и футболен клуб „ Балкан” в Чикаго. Сега има своя транспортна компания. Динев е завършил Философския факултет на СУ „Климент Охридски” и е член на Консултативния съвет на Американския университет в България.
От дълго време следя материалите, които г-жа Паула Лайт публикува на страниците на българските издания в Чикаго. Написани са интересно от човек, който познава спецификата на своята работа. С интерес очаквах и следващите нейни статии.
Какво, обаче, ми направи впечатление в това, което прочетох тези дни…
Първо, опитният и уважаващ своето перо журналист би трябвало да потърси истината от няколко свои информационни източника, преди да я отрази. В случая се натъкваме на обратното.”Някой каза” или „някой видя” или „някой на някого казал”…
В Чикаго има достатъчно информация и организации, от които г-жа Лайт би могла да получи вярна информация – българските църкви и училища, обществените организации на българите в Чикаго, преса, електронни издания и пр.
Добиваме впечатление, че в стремежа си да бъде крайна г-жа Лайт губи реална почва под краката си. Тя намира някакви минуси в това, че екипът на генералното консулство в Чикаго бил назначен от правителството на Станишев. Кой друг е трябвало да ги назначи по времето, когато то е имало своя мандат? Може би Барак Обама или Владимир Путин? Те са деполитизирани и всички упреци в тази насока могат да бъдат само измислици.
Моето лично мнение е, че присъствието на генералния консул на България в Чикаго г-н Валентин Дончев и консул г-жа Лила Георгиева е истинско попадение, много добра находка и успех за нас, българите в Чикаго и за държавната политика на България. Те са хора, които знаят какво правят, говорещи няколко езика, хора интелигентни и образовани, имат всичките изискващи се качества и затова са добри професионалисти. Те просто са на своето място.
По въпроса за розовите гащички, към които г-жа Лайт така язвително визира няколко пъти, моето лично мнение е, че тя или няма такива или не и стоят така добре, като на г-жа Георгиева.
В заключение – ще продължавам да очаквам статиите на Паула Лайт, като писания на човек, живял и минал през различни периоди на нашата история и да се представи със собственото си име. Иначе отново попадаме в мъглата, която ни връща години назад в едно минало, където много хора криеха собствените си имена и се наричаха, или ги наричаха, с едни особени псевдоними. Причините са известни на всички.
Климент ВЕЛИЧКОВ
Климент Величков е полиграфист и редактор.
В началото на септември в България и Чикаго се появи статия, озаглавена „Консули, клоуни или консуматори” и подписана с псевдонима „Паула Лайт”.
Разминаването на казаното с истината в този материал е почти уникално.
Пресейването на тази смес не си струва – от истината не би останало почти нищо.
Разбира се, тук не очакваме да бъдем информирани от автори, които са твърде далеч от нас и ние изобщо не се идентифицираме едни други.
Написано е и без желанието да информира или да анализира.
С квалификации като „букет от странни птици, пъстрата перушина, закръглен задник, розови гащи, мазник, душевно нечистоплътен, циркова трупа, зоопарк, морски свинчета, гастролиращ цирк, хиени, чакали, тигри, маймуни, папагали” казани по повод на обществени личности и институции, може да се примамят читатели, но в съзнанието на сериозни хора това е белег на широко разпространеното приспособяване към „модата” в момента. То добре обслужва личния интерес, но не е добро за обществото, за нацията. Това е насаждане на омраза, вандалски отношения между хората, път към примитивизъм в мисленето и живота. Ако продължаваме с такова настървение да се обругаваме едни други /при това с абсолютно неверни факти/, скоро се превръщаме в нация, която ще се самоизяде до край.
Доктор Никола ЧАРАКЧИЕВ
Един от най-изявените български класически и генетични генеалози. Секретар на Българо-Американска асоциация в Чикаго. Двигателят на дейността в тази институция. Стратегът и създателят на традиционния в Чикаго и единствен сред българската диаспора по света Фестивал „Български дни” с две издания – пролетно и есенно. Администратор и автор на електронния алманах „Български новини от Чикаго”. Специалист по инверсия на „Черен PR”.
Уважавам Българската държава. Уважавам държавните институции, както и хората, които са поставени да вършат абсолютно необходими работи.
Генералното консулство на Република България в Чикаго е придобивка за нас, която най-добре усетихме, след създаването му. Моите почитания към служителите в нашето консулство. Щом са тук значи държавата застава зад тях. Ние приемаме тяхното присъствие, още повече, че каквото и да говорим – без тях ще ни бъде вече прекалено трудно. Свикнахме…
Когато ги критикуваме трябва да изхождаме не само от нашето удобство. Почти 80 процента от работния ден на тези хора е регламентиран от служебния им кодекс.
С тези хора почти нямаме лични връзки. Нашите служебни отношения са перфектни. Какво да искаме повече?
Аз лично поставям генералния консул Валентин Дончев и консул Лила Георгиева на високо професионално ниво.
Никога не сме имали досега такова живо и грижовно участие в инициативите на Българо-Американската асоциация от държавен служител. Ние помогнахме на консул Георгиева да опознае бързо общността ни. Сега тя участва редом с нас в това, което правим. Генералният консул ни постави на друга писта, благодарение на контактите, които ни устрои с американските институции – с офиса на щатската прокуратура, със сенатора, с общината, с бизнеси и институции.
Коя е Паула Лайт? Личност или сбор от перфектни професионалисти с псевдоним, зад който се крие съдник на обществото? От другата страна на планетата Паула е видяла, че хората, с които ние сме всеки ден заедно, са лоши. Защо? Може би защото най-много посещения на електронните сайтове и в пресата има при силно негативната информация. Ако това й дава по-добро препитание, по днешните сурови закони, тя е права. За себе си. Защото ако не беше Паула, щеше да бъде друг. Пазарна ниша. Но това е вредно на нас в Чикаго. И ние не го приемаме. В нашата нова Родина, наречена Америка, това не е нормално. Паула, молим те, ела само за един ден всред нас и ще станеш по-добра – като нас. Очакваме те.
Тодор ПАУНОВ
Тодор Паунов е работил като програмен експерт в НДК и някои български театри. Треньор е по джудо в американски клубове. Посещава няколко пъти Япония, където неговият син и състезател Тодор Паунов – Джуниор завърши прочутата японска гимназия по стари бойни изкуства и е първият европеец и американец постигнал това.
Напразно търсиш в поднесената статия факти и доказателства. Намираш само вроден рефлекс към нещо, което се изказва с неприятната дума „оплюване”. Професионалният журналист има отговорност, правила, етика в своята дейност. Никоя държава не може да оцелее без народът й да спазва определени етични норми в отношенията помежду си.
Има нации, които са довели правилото до невероятен финес. Те са на върха на съвременната цивилизация – и по технологии и по качество на живот. Такива са японците. Присмиват им се, че се покланят по десет пъти помежду си и никога не говорят лошо за другите. Но тези смешни японци живеят на друга планета. Живеят друг живот. Народите без етика са на дъното – в немотия и непоносим живот, какъвто си го правят сами помежду си.
Авторът или авторите на това произведение могат със същия апломб и средства да разбият на пух и прах и краля на Тайланд. Заради баровете в Банкок и Пукет, където изобщо не са стъпвали. Преглеждайки сайтове и жълтата преса. Ще бъде истина толкова, колкото са истините и за българското генерално консулство в Чикаго.
Впрочем в случая авторите не се интересуват от истината. Интересуват се от ефекта. Написано е толкова грозно, че всеки нормален човек се чувства длъжен да защити нападнатите.
Каквото и да е, каквото и да се случи – трябва да се коментира цивилизовано. Трябва да е спазена етичната формула. Иначе идва времето, когато в България всеки ще си изкопае окоп и открива от него кръгова стрелба.
България е залята от безотговорни и анонимни материали. Това не е свобода на печата. Това е гибелна слободия. Не трябва да вярваме на анонимните. Била анонимна, за да не се тревожи семейството й. Но анонимният може да тревожи, и още как, семействата на жертвите си! Критикува липсата на дипломатизъм с абсолютна липса на дипломатизъм у себе си. Цитира анонимни текстове от форумите. Познавам неколцина от същата гилдия: най-напред пускат по форумите измислици, после ги поставят като доказателства за някаква своя поръчкова статия, може вече и под собственото име…
Като стигнах края на „статията” – стори ми се, че не друг, а точно аз съм изблизал намазаната горчица по задника на котката на Чичерин – примерът, с който авторката ни довършва.
