ЩЕ ИМАТ ЛИ БЪЛГАРИТЕ В ЧИКАГО КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР?

 “Гледище” е новата рубрика на вестник “България Сега”. Тя е опит да погледнем на света през себе си: през собствения си опит, възторзи, заблуди и страдания. Вярно е, че нищо не започва от нас и не свършва с нас. Но е вярно също така, че животът си е наш и ние му придаваме аромат, цвят и смисъл. Ние живеем тук и сега, като превръщаме миналото в настояще и така очертаваме рамката на бъдещето. И това не е философска теза. Това е всекидневието ни. Или по-скоро представата ни за живота, който сме мечтали, превърната в труд, ранно ставане за работа, мъчни пари, неочаквана самота и, разбира се, надежда. Надежда, че ще постигнем мечтата си преди да е станало прекалено късно. Надежда, която ни е довела в Америка. Надежда, която може да ни отведе обратно в България. Надеждата, която ни дава светлина, за да продължим, колкото и да ни е трудно.
Коментари, предложения за нови теми изпращайте на [email protected]

Едва ли има българин в Чикаго, който да не се вълнува от поставения въпрос – каква е перспективата скоро да имаме Български културен център тук. Покрай този въпрос обаче възникват и много други. Какво да бъде точното название на това българско средище? Заинтересована ли е българската държава и може ли да ни помогне? Ако това не стане, готови ли сме да запретнем ръкави и да направим сами Дом на българите в Чикаго?
Поради актуалността на темата редакцията е готова да предостави място и за други мнения в следващите броеве на вестника.

Много българи имат основание да претендират, че са автори на идеята в Чикаго да се създаде Български културен център. Това може само да ни радва, защото дава отговор на два важни въпроса, свързани с осъществяването на подобна идея. Първо, доказва по безспорен начин осъзнатата от българската общност необходимост да създаде свое културно средище. И второ, подсказва, че обществена подкрепа за реализирането на подобна идея съществува, въпреки че досега не са провеждани специално организирани акции за структурирането на тази подкрепа.
Идеята за Български културен център в Чикаго е възниквала естествено или се е появявала спонтанно в изказвания на различни обществени обсъждания или публични дискусии през последните години. Не мога да подмина обаче страстта, с която защитава тази идея Кина Бъговска, художник, журналист и ентусиаст, какъвто човек рядко може да срещне. Разговорите ми с нея по тази тема започнаха отдавна. При последното ми посещение в Чикаго през юни тази година обаче темата за Българския културен център бе преобладаваща в разговора ни, защото Кина Бъговска бе вече президент на неотдавна регистрираната организация с нестопанска цел “Българо-Американски център за културно наследство.” Разбираемо е, че тази организация се нуждае от собствен дом. Според Кина този дом може да бъде Българският културен център.
Малко по-различно е мнението на Петранка Стаматова, която е вицепрезидент на Българо-Американския център за културно наследство. Всъщност тя развива съществуващата вече идея, като отива по-нататък. Докато Кина Бъговска дава предимство на културната функция, Петранка Стаматова е на мнение, че водеща трябва да бъде социалната функция. Според нея този център е по-добре да се нарича Център на българската общност (Bulgarian Community Center), защото така ще отговори по-добре на актуалните нужди на българите в Чикаго и ще се разшири социалната база за неговото изграждане.
Както и да се нарича този център, безспорно е едно – българската общност в Чикаго има нужда от него. Българската държава също има нужда от подобен център в град, където живее най-голямата българска общност в Съединените щати. Запазването на българския дух и език, съхраняването на традициите, обичаите и културата на един народ с хилядолетна история, е единственият начин за развитието на българската нация в условията на глобализацията, когато компактни маси българи живеят и ще продължат да живеят в различни краища на света. Както думата “емигрант” днес може да се смята за архаизъм поради естествената динамика на миграционните процеси, така и традиционното разбиране за нация е остаряло. Според класическото определение нация е исторически създала се устойчива общност от хора, създала се на основата на общността на езика, територията, икономическия живот и психическото устройство, което се проявява в общността на културата. Очевидно е, че два от компонентите – общността на територията и икономическия живот – вече не могат да играят ролята, която са играли в миналото. И въпросът е какъв е начинът да се запази и развива българската нация в променените и продължаващи да се променят условия в света.
Създаването на Център на българската общност (Български културен център) в Чикаго очевидно може да се смята за отговор на този въпрос или поне за един от отговорите. Всъщност колкото и странно да звучи, аз твърдя, че такъв център съществува. Съществува като дейност. Имам предвид обединяващата социална и просветна дейност на българските църкви, училища, вестници, телевизионни и радиопредавания. Този списък може да бъде продължен с изявите на фолклорните ансамбли и оркестри, както и със стимулиращото националния дух представяне на футболните отбори “Славия” и “Балкан”, които неведнъж са печелили шампионски титли в своите групи. Изложбите и литературните вечери са неотделима част от тази дейност. Никой не бива да подценява и ролята на  българските магазини, ресторанти и кафенета. Към всичко естествено се добавят и целенасочените усилия на създадените през последните години български организации: Българо-американска асоциация, Български музеи в Чикаго, Българо-Американски център за културно наследство, Съюз на българските писатели в САЩ и по света, а вероятно и други, за които все още не знам.
Разбира се, напълно осъзнавам, че и Кина Бъговска, и Петранка Стаматова под център имат предвид построяването на сграда, която да стане средище на социална дейност и културни изяви. Подобна сграда, независимо дали ще се нарича Български културен център или Център на българската общност, несъмнено ще даде възможност за много по-ефективна и по-видима дейност за запазването на българския език, дух и култура. Тази сграда може да се нарече и Дом на българската общност или Дом на българите в Чикаго. Подобно название би създало база както за още по-широка социална подкрепа, така и за разширяването на полето за обществено-полезни дейности до границите на възможното.
И тук вече стигаме до най-съществената част за реализирането на благородната и любородна идея – финансирането. А с финансирането са свързани два много важни въпроса, от които зависи както устойчивостта на самия проект, така и бъдещото му функциониране. Става дума чия собственост ще бъде този Дом на българската общност и кой ще го управлява.
Едната – и най-лесната на пръв поглед – опция е този дом да бъде изграден от българската държава. Доколкото ми е известно, Кина Бъговска директно е поставила този въпрос на срещата на българските медии зад граница, която през тази година се състоя във Виена. Незавидното икономическо състояние на страната, както и неясните перспективи за излизане от кризата правят тази опция неосъществима в обозримо бъдеще. Освен това българската държава може да финансира подобни проекти само и единствено с парите на данъкоплатците, живеещи в пределите на родината. Предполагам, че всеки, който гледа новините по българската телевизия, ще се съгласи, че пред правителството стоят за неотложно решаване икономически и социални въпроси от много по-висок приоритет.
Другата опция е Българският дом да бъде построен с дарения на българите, които живеят и работят в Чикаго, с участието на българския бизнес и с финансовата подкрепа на американски донорски организации и институции. Тази опция всъщност е използвана от повечето етнически общности в Чикаго, които вече имат изградени подобни центрове. Разликата между тях и нас е, че те са се установили тук преди много години. Времето им е позволило както да съзреят за необходимостта от общи усилия за построяването на свой дом, така и да укрепнат финансово и да заемат позиции в американските институции. Това е път, който българската общност предстои да измине. И рано или късно Дом на българите в Чикаго ще има.
Иван Сотиров
за в. “България Сега”(Bulgaria Sega)
www.BulgariaSega.com