Вестник „България СЕГА“ продължава серията от публикации за различни видове кибертормоз. Поводът за днешния материал е случай с наша сънародничка в Чикаго – очарователната Анастасия Ангелова. (сестра на популярния в нашата общност актьор – Иван Ангелов). Анастасия е не по-малко артистична от брат си и е традиционно забавна в своя фейсбук профил, но ето че преди дни тя получава следния коментар:
Борислав Иванов: „ Лайнарко смотана, скрий се ма, тъпанарко! На кого си притрябвала такава?“
Това съвсем не е начина за общуване във фейсбук и е явна демонстрация на злоба, агресивност и липса на елементарна култура. Освен че Фейсбук трябва да бъде уведомен за подобно поведение би било добре да се знае дали Борислав Иванов или човекът, който стои зад този профил, си е позволявал подобни прояви в социалните мрежи. Ако някой има информация по този въпрос, може да се свържи с нас на емайл: editor@bulgariasega.com. Когато някой си позволява да се държи по този начин, най-малкото, от което има нужда е анонимност.
Ето как реагира и самата Анастасия:
„ Уаууу, някой иска да ме вижда по-често в ефир Благодаря. Поласкана съм. Няма проблеми !!! You got it! Точно ми даде повод за интересна тема. Мерси.
П.П. И другия път ела с истинския си профил, че иначе не ти вярвам
И това мили приятели, се нарича ‘Онлайн психически тормоз/булинг/кибербулинг”
Разбира се, на мен този специално случай ми е детски и смешен, поради много причини , но сигурно и за това, че съм ученик по психология и виждам нещата от по-различен ъгъл … Но исках да го споделя това, защото да видите, че на всеки може да се случи. Но за съжаление, не всеки има психическата възможност да се предпази. Особенно децата. Колкото и да “знаят и могат всичко” , тинейджърите които точно се развиват като характери и човеци, мнението на другите хора е много важно за тях , което ги прави по-уязвими. Знам, че всички го знаем това и знам, че им казвате, че най-добрата позиция в тази “игра” е да не играят въобще, да споделят с вас и да разобличавате и побеждавате заедно та затова и няма да обяснявам повече. Но тук в Америка кибербулинга е много голям проблем. И затова и има много информация и киберполиция. В България не съм много сигурна как е сега, но едно време бяхме с по-дебела кожа или май всички бяхме булита Не, тогава нямаше нет. Имаше повече уважение и респект. (Ех.. добритестари времена. друга тема. )Не съм сигурна.
Усмихвайте се …и знайте, че сте прекрасни и никой не може да ви каже обратното освен човека в огледалото … и сте ми притрябвали всичките, такива каквито сте “
Анастасия добави и това за вестник „България СЕГА“:
„Едно е хората да дискутират или да имат спор и да се обиждат (което е нецивилизовано разбира се) но да го правят пред всички и да си знаят “картите “. Друго е да дойде някой специално да ти намери профила и “зад кулисите” тайничко да ти “шепне” – че не ставаш и никой не те иска“ такава” както се беше изразил .. На мен лично това не може да ми повлияе, поради много неща, най-вече може би житейска практика, но ако е някое дете, тепърва развиващо се като характер, самочуствие и мироглед .. или човек който вече си мисли, че има много недостатъци, то това би било ужасно дори може да се стигне до крайности … защото на края на деня, този уязвим човек ще си мисли “ето аз наистина може би не ставам, и никой не ме иска такъв/такава, какъв е смисъла да съществувам “ …. има много такива случаи.“
Психическият тормоз (булинга) е сериозен проблем в САЩ особено за подрастващите, затова ще продължим публикациите по темата, а когато обект на подобен тормоз са наши сънародници, няма да наблюдаваме, разбира се, пасивно. Всеки човек е ценен и уникален такъв какъвто е. Не е нужно той да се сравнява с другите или да му се обяснява за какво става или не става. Ценете се такива каквито сте, преследвайте мечтите си и се отнасяйте също с респект и разбиране към хората около Вас. Най-внимателни трябва да са родителите, които нямат много време за децата си в динамичното си ежедневие, но такива на пръв поглед малки неща, могат да окажат много негативно влияние върху психиката на малките деца и тинейджърите. Когато сме заобиколени непрекъснато със стрес в големия град, психическото здраве придобива още по-голям приоритет.
Надя Минкова
в. „България СЕГА“
