Лили Рибката – Дарина Досева: Възрастни, бъдете добри и вярвайте в чудесата!

Филмът “Лили Рибката” на режисьора Ясен Григоров, предизвика много спорове сред критици и зрители, които обсъждаха във връзка с него всякакви други теми, но не и най-главната – харесва ли се филмът на децата?
Да, децата много харесват този филм. Те го намират за красив и поучителен – че Доброто побеждава, че е хубаво да сме добри, колкото и различни да сме един от друг.
Това е и поводът репортер на Impressio.dir да се срещне с едно от децата-актьори във филма. А именно, с Лили Рибката, или иначе казано – с Дарина Досева, която бе придружена на срещата от нейния баща – актьорът Добрин Досев. 

– Лили Рибката!… А иначе, в реалния живот си Дарина. Представи се, моля те….
– Ами, коя съм?!…Аз съм едно обикновено дете от 129-о училище “Антим I” в София. В четвърти клас съм…
– Съучениците ти гледали ли са филма “Лили Рибката” и случва ли се да те наричат Лили Рибката?
– Съучениците ми много харесват филма. Преди, като излезе и вече го гледаха, само като отидех да пия вода в междучасие и всички ми се нахвърляха – не можех да дишам. “Хайде, снимка”, “Хайде, снимай се и с нас” – ей така!… Сега вече не е чак така, но пак някои ми викат Лили Рибката!…
– А учителите как се отнасят с теб?
– Като свършиха снимките и още го правеха, учителите нямаха представа какъв е, и само ме питаха “Хубаво ли си прекара?” И после, като излезе, ме поздравяваха. Аз, докато се снимаше, вечер си пишех домашните до 11-12 през нощта. Филмът една седмица се снимаше в София и около месец във Видин. Децата – ние четиримата, ставахме в 6 часа сутринта и отивахме на снимки в гората. Възрастните почваха от обяд, ама ние ставахме рано.
– С баща ти засичахте ли се на снимки, като колеги-актьори във филма?
– Почти не. Обаче, като го снимаха да влиза във фургона, постоянно се блъскаше във вратата, и аз все му виках:”Добре ли си?! Стига си се удрял!”, а той ми обяснява: “Ама то така трябва, такава ми е ролята по сценарий!”
– А като родител какъв е актьорът Добрин Досев?
– Е, родителите са си родители. Обаче е добър!
– А общуваш ли с другите деца от филма?
– Много често. Скоро, когато прожетираха филма по бТВ, го гледахме заедно.
– Според теб, каква е тази история с Лили Рибката? – Може ли човек да й вярва?
– Според мен филмът е създаден повече за поука на родителите, и за да повярват хората, че има чудеса в живота.
– Ти вярваш ли в чудеса?
– Ами, аз много искам да ми се случи нещо странно.
– Прилича ли на приказка това, странното, което искаш да ти се случи?
– Не мисля. Не знам…
– Харесва ли ти работата в киното?
– Ами, да – забавно е.
– А как стана, че те избраха за филма?
– Аз се бях записала на актьорско майсторство в училище. Там ни преподаваше Елена Кабасакалова. Веднъж тя ни разказа за идеята и после дойдоха да ни снимат за проба. Оказа се, че аз най-много приличам на героинята, но аз пък в началото въобще не исках да ме снимат…Беше ме срам…Слизам от колата за интервюто и мама ме бута “Хайде, хайде”, а аз се дърпам: “Не искам!” Накрая отидох. След като ме избраха, пак два месеца отказвах. И най-накрая режисьорът ме покани с неговите деца на ресторант и там ми каза: “Давам ти срок още три дни, и ако кажеш “Да” – участваш, ако кажеш “Не”, ще намеря някой друг”. Мислих, мислих, и на втория ден се съгласих…
– Кога ти беше най-забавно по време на снимките?
– Докато още бяхме в София, в една декорирана стая в студиото имаше нещо като зловеща, тъмна къща. Аз и децата се забавлявахме много в нея – “плашехме” се и постоянно вдигахме шум. Миналата година с Калоян, Калина и Боян – другите деца, много искахме да празнуваме заедно Нова година, ама родителите….
– Какво, не разрешиха, така ли? – Май не са си взели голяма поука от филма, а?
– Абе, моите са готини, ама няма такъв човек без кривици.
– В какво те ограничават мама и татко?
– Най-често, като искам да се видя с приятели, майка ми почва: “Не, не може”, “Аз не знам те кои са, къде живеят…” и т.н.
– Е, но ти знаеш, че донякъде е права майка ти, нали?
– Аз съм на 10!
– Все пак още си дете и не разбираш страховете на възрастните. А ти имаш ли страхове?
– Да. Страхувам се от паяци.
– А в училище имаш ли предмет, от който да те е страх – примерно, да трепериш дали няма да те изпитат?
– “Човек и общество” – там са най-трудни тестовете и изпитванията.
– А случвало ли се е някакво чудо в твоя живот?
– Не съм виждала чак чудо – примерно риба да лети покрай мен, но веднъж ми се случи нещо забавно. С тате бях в Пловдивския театър, и там имаше и едни други деца – на негов колега. Едното момиче беше на моите години, другото беше на 4-5. Малката се загуби някъде из театъра, и ние с по-голямото момиче викаме: “Айде да се скрием!” Тръгнахме по етажите и накрая – в тоалетната. И си говорим на глас: “Тя няма да ни потърси тука!” по едно верме взехме да се шегуваме, че ако сме сбъркали женската с мъжката тоалетна, ще стане много интересно. И изведнъж чуваме от съседното отделение едно ръмжене на мъжки глас :”Ауу-ууу!” – Първо се изплашихме, после взехме да се смеем.
– Ти си свикнала с театъра покрай родителите си. А имаш ли си любими актьори? Освен татко си, разбира се…
– Той ми е първо татко, и после – актьор. От колегите на татко много харесвам  Радина Думанян  и Краси Василев.
– Татко ти и майка ти взеха ли си “поука”, както ти казваш, като родители, от филма “лили Рибката”? Кой от двамата е по-строгият родител?
– Майка. Естествено е да ме пита къде съм, но тя вместо да ми звъни често, избра един друг начин, много коварен начин – свали някакво приложение в телефона, и сега направо си ме следи. И в момента знае къде съм!..
– Ако можеш да правиш чудеса, какво чудо би пожелала да се случи?
– Да няма лоши хора. Например, във филма бащата на селското дете беше лош и стана добър. Накрая помните ли, че каза на детето си “Обичам те!”?
– Каква е поуката за децата от филма “Лили Рибката”, според теб?
– Децата, сигурно има някои които са разбрали смисъла на филма, но според мен ние, децата, по-скоро търсим забавление. Историята вв филма е много хубава.
– Дарина, какво си пожела да ти донесе Дядо Коледа?
– Нов телефон. А второто желание му оставих, той да го избере.
Атьорът Добрин Досев: Мисля, че съм късметлия!…
– Г-н Досев, хубава година за вас – горд татко и актьор в Пловдивския театър – един от най-добрите в страната…
– Така е, изведнъж станах баща на знаменитост, а в Пловдивския театър през последните години се случват най-хубавите неща. Аз дори си мисля, че съм голям късметлия, че работя там. Особено сега, с последния проект “Дебелянов и ангелите”, имахме голям успех. За този спектакъл няма билети! Не сме и помисляли, че ще има такъв интерес. Мислехме си, че ще се хареса на определен кръг хора – примерно на такива, които се занимават с литература, а се оказа, че го харесват много и различни хора. Вече са изкупени билетите за 28 януари. И това е страхотно, наистина.
Сега голямото предизвикателство пред театъра е проектът за “Пловдив – европейска столица на културата”. Постановката е “Одисея” – едно послание за Пътуващия човек. Много подходящо, според мен. Драматургията по “Одисея”-та е на Александър Секулов, режисьор е Диана Добрева, сценограф – Нина Каланова. Около 40 актьора ще участват – мащабен проект се очертава.
В процес на разпределение на ролите сме. Двама инженери работят по проекта – подготвят се специални механизми за спектакъла. В края на февруари е премиерата. Очаквам с нетърпение да се захванем за работа.
На всички колеги пожелавам здраве, добри роли, пълен салон и доволна публика!

Еми МАРИЯНСКА

impressio.bg
за в. „България СЕГА“