Заради него останаха в миналото почти всички европейски киностудиа. Да не говорим за тези от Източна Европа – ДЕФА, Барандов, или нашата „Ню Бояна“. Всъщност последната е възкръснала за нов живот. България е вече филиала на Холивуд в Източна Европа, според едно от водещите списания за филмови професионалисти в света – Definition Magazine. Тя предлага съчетание от модерни съоръжения на ниски цени, много добре подготвен екип и доказани възможности за създаване на високобюджетни холивудски филми, според специализирано списание. Но, дали високобюджетни означават и високохудожествени? Защото днес съдбата на един филм се решава от банкери, политици, модисти, монтажисти, компютърни аниматори и юристи, а у тях липсва оная творческа лудост, която е присъща за истинските творци на изкуството. Така всеки може да се превърне в творец, освен, ако професионалистите се намесят и успеят да отстранят брака и направят добър филм. Защото единствената им грижа е снижението на разходите и причина за походът им за улов на евтини професионалисти от Изтока.
Обикновено филмовите мениджъри са антипатични на околните. За това са и истеричните крясъци постфактум на актрисите от движението „Me too”. Но те правят всичко възможно, за да станат симпатични. И тогава, въпреки присъщия си нарцисизъм и инфантилизъм, те проектират на екрана тази собствена представа за себе си, която несъмнено предизвиква симпатията на публиката. Разбира се, ще бъдат призраци, но призраци симпатични и добри. Качества, които им липсват в реалния живот, изпъстрен със скандали. Но нали така правят всичките, така наречени творци, някои от които са абсолютни задници в личния си живот? В крайна сметка и такива хора трябва да притежават някаква дарба, която да даде наслада за околните, да извлекат поука, да получат по-вярна и задълбочена представа за живота.
Но, в киното може да се постигне много и без наличието на дарба, стига зад гърба ти да е този с дебелия портфейл. А той може да стане герой просто като се възползва от могъщата и всеобхватна магия на екрана. Което не означава, че при капчица талант филмът ще стане по-добър. Вече много романисти, начело с Дан Браун пишат книги, почти готови филмови сценарии, в които действието се развива в най-забележителните и съблазнителни туристически дестинации по света, неприкрито съдържащи „продуктово позициониране”. За това и такива филми са щедро спонсорирани от заинтересованите.
Това което става, едва ли се различава от повечето човешки дейности, при които важи правилото на моркова и тоягата. Участващите в този бизнес действително мърсуват като луди, вършат какви ли не измами и използват секса като разменна монета. Но, само те ли го правят? Продуценти, сценаристи, режисьори и артисти са хора, които все пак се борят да си изкарат хляба. Цял живот се учат на занаят и работят като луди без почивка и са абсолютно всеотдайни. За създаването на добър филм се изисква талант, дори гениален талант. Цялата тази армия от актьори и актриси е пехотата в този особен бизнес. Тях ги убиват от бачкане и често не могат да се докопат до кокала на главната роля само с малко мърсуване, неизбежно в тази професия. Трябва да бъдат завършени професионалисти и да владеят занаята си до съвършенство. Естествено, в този бизнес има достатъчно некадърници, готови да вкарат в игра гаджето си и да съсипят филм, струващ милиони. Те обаче не се задържат и течението ги завлича към дъното. Тогава презрението на зрителя се прехвърля върху режисьорите и продуцентите, макар че в бранша по-трудна професия от режисьорската няма. Но и продуцента следва да е артист в професията си. За да направи филм, често се налага да целува поне десет задника, за да осигури финансирането му. Да целува задниците и влюбено да гука на бебчета актьори, режисьори и финансисти. А след това да се превърне в мама и татко на куп шантави и своенравни звезди, които мърсуват, пиянстват и се тъпчат с наркотици и изпадат в творческа депресия. Също и да ги варди да не се изпотрепят помежду си в нарцистичното им високомерие и грандомания. Именно продуцентът е този, който им сменя памперсите и накрая сам замирисва на специфичната за бранша смрад.
Но, всичко това остава зад кадър и ние сме свидетели на поредния бляскав филмов хит, който поставя в килера и най-гениалния роман, послужил за негов сценарий.
P.S.: И както казват – Chercher la femme, защото съпругата ми е причина да напиша този материал, ровейки се в купчините й от години събрани стари и по-нови списания „Филмови новини”, Киноизкуство, Кино и т.н.
Светослав АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
за в. „България СЕГА“
