Най-големите художници в историята на световната живопис, като Леонардо да Винчи, Рафаело и Микеланджело, са дръзвали да рисуват образа на Христос. Те ни представят един образ на Спасителя, в който долавяме черти, характерни за гърците, или италианците. Християните от Африка и арабските страни, обаче, често изобразяват Христос като тъмнокож. Дали това е опит да доближат Бог до себе си, тъй като всички сме образ и подобие Нему, или се позовават на други причини?
Как, в действителност, е изглеждал Христос? – Имат ли отговор по този въпрос културолозите?
Общо взето те са на мнение, че “многовариантният” образ на Спасителя се дължи на различията в културите на християнските народи. И отделно, че различните Му образи са проява на различията в традициите на живописното изкуство в отделните страни.
И все пак, със сигурност може да се каже, че в света доминират западноевропейските представи за визията на Исус Христос. Другите, в които той прилича на арабин, или латиноамериканец, се приемат по-скоро като културологична особеност и не са популярни извън територията, чиято култура представят.
Дали, обаче, не е тъкмо обратното, ако се пирдържаме към биографичните факти около личността на Христос? – Защото в църковната литература Йешуа /Иисус/се описва като обикновен човек от града Назарет. Предполага се, че е имал чертите на хората от Близкия Изток?
Един британски учен, на име Ричард Нив, счита че има един общ принцип, на който трябва да се опираме в такива случаи. Нив смята, че ако се използват комплексно познанията от няколко научни области – антропологията, археологията, физиката и биологията, бихме могли да направим съвсем точни визуални възстановки на лицата на всички знакови личности на човешката цивилизация, включително и на Христос. Самият Нив е автор на сполучливи “реконструкции” на портретите на Филип Втори Македонски, на Александър Велики и на фригийския цар Мидас.
По отношение образа на Исус, ученият обръща внимание на един исторически факт – че Александр VI заповядал да унищожат всички изображения на Исус, на които той изглеждал като семит. Били нарисувани нови картини, за които позирал синът на папата – Чезаре Борджия, издигнат за кардинал на 18-годишна възраст. Но и този образ ан Христос не става особено популярен.
За да се пресъздаде точно лицето на Христос, Ричард Нив взаимствал формата на главата от три черепа, намерени в Йерусалим, за които се предполага, че може да са били на съвременници на Спасителя. В съответствие с черепите, ученият определил формата на носа, бузите и мускулатурата на лицето. За работата си Нив използвал и рисунки от I век. Така, според Нив Исус Христос е бил с коренно различна форма на лицето, с тъмен цвят на очите, и носел брада?….По останки от скелети ученият установил и какъв е бил средният ръст на семитите – около 155 см височина, и тегло – около 50 килограма.
Така или иначе, въпреки доказателствата, с които ученият защитава теорията си за някакъв “друг”, по-достоверен образ на Христос, различен от този, който имаме в живописните портрети на най-големите художници в света, именно техните изображения са възприети от християнския свят в Западна Европа за “истинския” Исус.
Вероятно културолозите са прави, че тази свобода на вижданията и противоречивите трактовки на образа на Спасителя в изкуството, са напълно оправдани.
При това – и необходими. Защото дават свобода на отделните народи от християнския свят, да виждат лицето на Бог такова, каквото Го прави по-близък до тях самите. До тяхната визия и представа за Онзи, който е не само техен Създател, но “брат” и “свой”.
Еми МАРИЯНСКА
impressio.bg
за в. „България СЕГА“
