Да предизвикаш себе си е изключително трудно нещо. Да накараш силата на духа ти да те води, да подчиниш страховете си дори когато знаеш, че може да не оцелееш е решение, което човек взема сам. Много хора мислят, че алпинистите и онези, които се занимават с екстремни спортове са малко луди и сами си търсят „белята”. Но това как да живееш и как да умреш, понякога, е решение взето от хора надарени с голяма воля, дух, емоция и собствено разбиране за живота, а и дори отвъд него.
Няколко дни ние хората, които обичаме всички онези сънародници, които по най-различен начин прославят България, се молехме да стане чудо и Боян Петров да не заспи, да не остане като Христо Проданов в гробницата на Хималаите. Понякога смелите си заминават по този начин, но важното е какво са направили и оставили след себе си. Боян показа на болните от диабет, че няма страшно да живеят живота си и че дори на инсулин е възможно човек да постига мечтите си. За първи път имаше такава съвместна операция между Китай и Хималаи за издирване на алпинист, нашия Боян Петров. Още много катерачи ще имат шанса да се завърнат у дома постигнали мечтата си, защото нашият алпинист показа, дори и от отвъдното, че не са важни политическите предразсъдъци, а от значение е единствено човешкия живот.
Дълбок поклон пред силата на духа на един смел българин!
От редакционната колегия на вестник „България СЕГА“ в САЩ и Канада изказваме съболезнования на семейството на Боян Петров с думите: За нас той не е умрял, смелите и достойни българи никога не умират, те стоят в историята ни и в паметта на поколенията ни!
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“