…Върти ни с оста си Тя, Земята, в гигантското кълбо, наречено ЖИВОТ!
За да живеем в мир – дала ни е и своите блага. Но оставила е да добавим и нещичко от нас, сами да усетим колко скъпо е това чудо – човешкият живот.
Изсипала е тя своя дар и над нас, в моя роден Кюстендил: минералната изворна вода и борова гора…
Но изглежда, устроен е светът така, че човек понякога трябва да изгуби нещо, за да разбере какво е направил с решението си, което уж помага при житейските му проблеми, а в същност го погубва, или поне срива мечтите му.
Напускаш страната си и дълго живееш и работиш в чужбина… Чикаго, Лондон…
И тогава усещаш и разбираш колко измамен е финесът на милото безразличие, изразено в сърдечна усмивка на формално съпричастие към съдбата на ближния – в този илюзорен, светещ от имане, свят.
Попаднал си сам в своя капан! И спасението от него струва скъпо. Особено ако ти се наложи да тръгнеш по болници…
Уви, не рядко ти се налага точно това.
Обиколих болници, огромни колкото цял град. Пълни с компютри и машини, като ракетен полигон. Лекуваха ме лекари, велики в своите специалности… По-точно с мен се занимаваше цял полк от машини, чиито стотици данни, диаграми и снимки отиваха към местните медицински авторитети, които отчитаха с тях своя труд в болничния бюджет и изписването на килограми таблетки, от чиято реализация се получава съответния процент.
И в някоя кошмарна нощ усещаш края… Разбираш, че всичко, което ти е дала богатата чужда страна не струва и една спасителна глътка въздух от боровата гора в Хисарлъка…
Как оцелях – не знам. Преди 26 години вярвах и се радвах на щедрите усмивки, на фините отношения и хуманни правила, възприети от обществото, а още повече – на най-добрите, дори в някои случаи и безплатни, лекарства, с които разруших всички клетки от издръжливия си здрав организъм, изграден от слънцето в моята страна.
Не само моята участ е такава, но едва ли ще се намери място за редовете, с които може да се обясни това “явление”.
И ето ме отново у дома. Разкъсана здравословно – тръгнах по пътеката на здравето в моята страна.
Донесох със себе си здравословен проблем пълен с неизвестност в новия живот у нас сега!
Още в първия преглед в българска болница попадах на лекарка, от която получих точна диагноза на моето здраве, люлеещо се вече от поне три години. Изпратиха ме в Александровската болница в София. Там… там… и днес, вече след дългото и усилно лечение по даденото ми предписание, нямам достатъчно силни и благодарствени думи да опиша доброто, професионално поведение и лечение, което получих и получавам още оттам. Преминах през грижовни изследвания, а на визитациите доценти, доктори… споделяха, сериозно разнищваха моя случай, за лечението, и всеки един от тях се стараеше да даде най-доброто от себе си, като съответен специалист в сектора от заболяването. Ще повторя: думите ми са слаби да опишат и изразят благодарността ми към тези учени мъже и жени, и преди всичко човечни хора!
Личната ми лекарка в Кюстендил се измъчи с мен. Говореше, подкрепяше ме с издръжливост, вдъхваше кураж, че ще се намери изход и за мен. Казваше ми – “Няма неразрешим проблем, но само ако искаш да го направиш”.
Да, но имах си аз проблеми не един, а няколко… Някои от тях дойдоха и от прекомерна доза предоперационни инжекции, увредили костната ми система. Убиваше ме и диагнозата на лекарите в чужбина, че “…нищо не може да се направи, това ти е от годините”.
Само че моята съгражданка – лекар не ме оставяше на мира. И аз избрах нея, а не инвалидната количка, която милостиво ми протягаха от другите места. И още по-точно – вълшебната кюстендилска минерална вода! Изтриваща болежките на “…опорно-двигателния апарат от възпалителни и дегенеративни процеси”! Лекуваща “заболявания на централната и периферна нервна система” и пр.
Започнах аеробика с момичетата, те и треньорката им ме посрещнаха и подкрепяха с чиста, искрена любов. Играеха пред мен като птици в полет, а аз ги следвах със сълзи в очи от болки в костите. Тренирах в Relaxing House, място, където се чувстваш наистина като у дома. Свежа атмосфера от доброжелателство, помощ и сърдечност имаше у всеки от влизащите и излизащи от общата ни “Къща на здравето”… Така добре бяха комбинирали специалната тренировка, че веднага след нейната магия можеше да продължиш с огромна енергия и жар в басейна с нашата кюстендилска лечебна минерална вода.
И всичкото това здраве – само за пет лева в моят роден град.
Но заедно с всичко това и още нещо. Изпратиха ме в Рехабилитационния център. Там ме чакаше още по-голяма изненада. Влязох в сграда с дизайн по-добър от много други по света. Докторът, който ме посрещна, бе жена – сърдечна, мила, търпелива, откъдето и да я погледнеш – достойна и хубава жена. Поговори с мен, прочете диагнозата и с точен професионализъм не се поколеба да даде съвета си и тя. “Ние помагаме, и то много, но освен минералната вода – тук имаме и още нещо даващо живот – боровата гора!”
И ето ме – там, горе, в Хисарлъка, сред боровете, сега се срещам със слънцето, което гали с лъчите си лицето ми с топлина и моите тежки и дълги страдания в чужбина вече са само като кошмар, който остана зад много чужда земя и океански простори.
Да, в моя град има всичко – здраве и радост, въздух и вода, за всяко живо същество.
Къде има другаде по света тази благодат и топлина, освен у дома?
Разказвам всичко това и го пращам с поздрав до Българското Чикаго, защо не и към всички българи, пръснати по света, пред които стои този въпрос, чрез добре познатия ми и почитан от мен вестник “България СЕГА” и крайно атрактивната дискусия, която се появи и в токшоуто “Stanley’s NEW “America”, като моето лично мнение и отговор на изключително актуалната и стартирала прекрасно в изданията дискусия – “Къде е по-хубаво – дали в чужбина или в България?”. Знам, че има и други мнения. Чест е за българските медии в чужбина да дават трибуна на толкова важни въпроси в днешния глобален свят!
Емилия Иванова,
за дискусията от страниците
на в. “България СЕГА” – Чикаго и
Токшоуто “Stanley’s NEW America”
