Деца и родители – в Библията и у дома си…

от

Ако векове наред разликата в житието и битието на бащи и деди с това на синове и внуци се е заключавала само в имената на единия от двата вола, с които са обработвали земята – “Сивчо” е бил заместван с “Белчо”, то днес децата боравят със съвременните компютри и телефони като играчка в ръцете си, докато някои от техните бащи и деди гледат на тази електроника като на “изчадие, което мъти главите на поколението”…
Но значи ли това, че гръмотевичното развитие на технологиите трябва да прави родителите за посмешище на децата им, да навирят нос и да се срамуват от тях? Или да се отнасят с тях както към ненужните вече и Сивчо и Белчо?
И като че точно за това ново наше време е била вписана във вечната и свещена книга – Библията онази, пета по ред от Десетте Божи Заповеди – “Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”.
Тя следва веднага след утвърждението, че нашият Господ Бог е Творецът на всичко в небето и на земята, чието име и могъщество са неизменни и безпределни и пред заповедите – не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не пожелавай нищо, което принадлежи на ближния…
Задълженията ни към Бога и Сътворението ни са свети и неоспорими. А Родителите – това са Божите заместници на Земята за своите деца. Те са сътворили техния живот. Родителите са продължителите на живота.
Те опазват и препредават Божественото творение, наречено “Живот”.
Но защо Бог казва “почитай”, а не “обичай” родителите си?
Може би защото обичта между създатели и творение е нещо естествено и закономерно, свързано дори с необходимостта да се продължава съществуванието. То е нещо по-първично. При висшето положение, което човек заема в природата е по-малко от почитта. Да ПОЧИТАШ своите създатели след Бога – това означава, че ти трябва да ги уважаваш безпрекословно, независимо от мнението дали те заслужават или не заслужават това. Дали са богати и силни или са останали бедни и слаби.
Върху почитта към родителите и значението на техния авторитет се гради основното звено на обществото – семейството, без което е немислимо издигането на човешкия род, дори и самото му съществуване.
Почит и преданост към родителите е онова безкористно чувство, което в днешния век на интереси, на болезнен стремеж към притежание на вещи и стремеж към необуздани наслади, постепенно губи своята сила.
Колко радост и колко надежда вдъхват децата на своите родители! Сред тях и това, че те ще бъдете обгърнати винаги с любов и грижата за тях – скъпите, любими, почитани майка и татко!
Много пъти деца, които живеят сред връстниците си – отрочета на много по-богати от родителите им хора, деца които изпитват често горчивите за детската душа отрови на неравенството, обичат – все пак гордеят се и почитат безпределно своите родители, въпреки, че те нямат яхта, къща с басейн или самолет. Мисля даже, че те почитат своите родители понякога и повече отколкото децата на мнозина от онези с яхта, къща с басейн и самолет…
Има еднo конфузно нещо, по което се познава кой наистина почита родителите си. Не може да твърдиш, че ги обичаш, ако… се срамуваш от тях. Ако при всеки случай, при всяка обстановка, на всяко място не си готов да кажеш – “Това са моите родители” със синовна почит!
Обичта поражда и действията, без които тя би била само словесна заблуда – да се погрижиш за тях на старини, да не ги огорчаваш. С благодарност за това, че някога те са се грижили за тебе, отглеждали, възпитавали…
Идват, за съжаление, времена, когато човек губи силите, понякога и бистротата на ума си, това може да го направи капризен и своенравен… С една дума – остарява. Но, както е казано в Библията: “Синко, прибери родителите си в старостта им, не ги огорчавай в залеза на живота им. Ако и да са отслабнали по снага и ум – имай снизхождение…”!
Между Бог и родителите има сходство. Както Бог е Небесен Баща на всички, тaка и родителите са земните бащи и майки на своите деца.
Бог иска от децата да почитат своите родители! Независимо от тяхната нагласа – дали те заслужават това или не.
Почитта към родителите е синовно чувство. Те са дали живота им. Бог се радва винаги, когато синове и дъщери кажат – “Ето ги Те, моите родители” – колкото и да са стари, бедни и не в крак със съвременната мода и порядки… ние ги обичаме, грижим се за тях и дълбоко уважаваме”.
В една проповед чух да се казва: “Почит към родителите проявяват онзи син или дъщеря, които не само на думи ги обичат, но изразяват синовните си чувства при всички обстоятелства на дело: поемат издръжката на престарелите си родители, услужват им и не ги огорчават. Почит към родителите проявяват тези, който си спомня с благодарност как те някога са се грижили за тях, как са ги отглеждали и възпитавали, сега с радост им се отплащат”.
Казано е, че както Бог е небесен Баща на всички, така и родителите са земни бащи и майки на своите деца. Затова и Мойсей говори, че родителите трябва да бъдат за децата си не само физически бащи и майки, които са ги създали и се грижат за живота им, но и техни духовни родители, които ги раждат за вярата в Бога, за носители на доброто. В една сентенция се казва: “Ако Вас, като родители Ви е срам за Вашите деца, то самите Вие сте виновни за това”. А Лилиан Хелман иронизира: “Баща ми често се сърдеше, когато аз бях като него…” И може да завършим с “Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и не ще се отклони от него дори когато остарее. (Притчи 22:6). Или още по-добре с думите на Христа-Спасителя: “Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. (Лука 18:16).