Съдбата на всеки човек е уникална и неповторима. Нито една съдба не може да се сравни с друга. Нито една ситуация не се повтаря – всяка призовава човека към различни начини на действие. Всяка ситуация е единствена по рода си и допуска един отговор – Правилният.
Човек загубил вътрешната си устойчивост, бързо се разпада. Има няколко важни сентенции в живота:
1) „Животът е страдание” или „Раждането е страдание”, „Болестта е страдание”, „Старостта е страдание”, „Смъртта е страдание”.
Има и още някои важни неща:
2) „Да бъдеш разделен от тези, които обичаш е страдание.”, „Да не постигнеш целта, която преследваш е страдание”. Когато съдбата наложи страдание на човека, той трябва да осъзнае уникалността на болката си, защото никой не може да ни лиши от теглилото ни или да го изпита вместо нас.
Когато разбереш, че нямаш почти никакви шансове за оцеляване, трябва да се бориш в името на смисъла на живота.
Животът има две същности – физическото тяло и психиката. Ние се раждаме свободни, но за кратко, в един момент влизаме в „рамката на обществото”-думи, религия, принципи, морал, правила… От една страна „рамката” ни запазва, но от друга ни заробва. Ставаме роби на обществото и неговите представи. То ни налага как да живеем и ако преобладават простаците, ставаме заложници на простотията. Смисълът на живота е в това да се противопоставим на равнодушното съществуване и ако срещнем трудности или изпитания да обърнем дори невъзможното във възможно. Трябва да се вгледаме в себе си, да се опознаем и да видим какво точно искаме от живота си. Да го изживеем както е най-добре и това да ни направи по свой начин щастливи… За нас най-добрият съветник не е обществото с клишетата си, а Хармонията. Ако мислите ни не са в хармония с тялото, то рано или късно се разболяваме. Тялото винаги издържа, просто мозъкът ни трябва да повярва в това. Кажете „ДА” на живота.
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“
