Даскал Ботьо Петков и Даскал Ботьовото училище в Калофер (2)

от

Продължение от миналия брой
Казват, че Ботьо Петков бил „модерен учител”, който е извършил значими училищни преобразувания? В какво се състоят те?
В Мъжкото класно училище на Калофер се разгръща истинският ентусиазъм и талант в педагогическата дейност на Ботьо Петков. Като главен учител той започнал цялостно преустройство в учебния процес и се стремял да приложи всичко научено от следването в Русия. Преобразованията, които въвел, били голяма рядкост у нас, но с течение на времето, когато броят на учителите – руски възпитаници се увеличил, те се наложили като масова практика в българските училища.
Преди всичко Ботьо Петков разделил учениците по класове и в начало сформирал 3, а по-късно и 4 класа. Учебниците, по които преподавал, са главно руски: геометрията на Перевошчиков, географията на Ободовски, а по-късно вече си служил със своята „Всеобща география”, станала популярен учебник в цялата страна. Физика преподавал по учебника на Найден Геров от 1846 г., а българска граматика по „Първичка българска граматика” на Иван Богоров.
Ботьо Петков успял да създаде единна годишна програма за изучаваните предмети и седмично разписание. Преподаваният от него материал се превърнал от монотонно зубрене „оттук дотук” в омайващ разказ за далечни страни, за славната и величава българска история, за древността на езика на Омир и красотата на руската реч. Уроците си онагледявал с оскъдни по онова време учебни помагала – географска карта, глобус и планетарий.
През 1859 г. по негова инициатива за пръв път се организират годишни изпити на учениците. Изпитът започвал на 6 август (Преображение Господне), продължавал 3 дни, и се провеждал в голямата зала на първия етаж на училището.

Патриархът на българската литература Иван Вазов е учителствал в Калоферското училище от 1865-1866 г. Самият Вазов пише: „Баща ми беше ме пратил не само да учителствам, а и да уча езика на Омира и Платона при главния учител Ботю.” Какво бихте добавили по повод учителската дейност на Вазов в Калофер?
Иван Вазов учителства в Малкото (първоначално) училище само 1 година. Довел го неговият съгражданин и учител в Класното училище Спас Съйков, с когото живеели заедно в учителската стая на долния етаж. През 1867-1868 г. Вазов заминал за Пловдив, да продължи образованието си и е заменен от Стефан Дерибеев от Карлово.
Бих искала да посоча и това, че на Иван Вазов дължим един от най-точните словесни портрети на Ботьо Петков: „Висок, снажен, почти колос, какъвто беше и знаменитият му син: стар и грохнал вече, но бодър духом и с ведър ум, той внушаваше неволно уважение. Голямото му въздълго кокалесто лице, грапаво от шарка, носеше строгия печат на тежък труженически живот и грижи.”, както и оценката за богата библиотека на училището: „Тая училищна библиотека игра голяма роля в моето развитие. Без нея аз нямаше да бъда нищо”.

През 1868 г. в Пловдив е издадена „Кратка всеобща география от Ботя Петкова”. Какво е включено в съдържанието на този учебник?
През 1868 г. излиза най-големият труд на Ботьо Петков „Кратка всеобща география”. Зад изданието стоят 16 години упорит труд и лишение, но резултатът е -един от най-добрите за времето си учебници. При написването на учебника Ботьо Петков използва VІ, VІІІ Х-то издания на „Географията на Ободовски”. Но това не е обикновен превод, а основно преработено издание. Въведен е нов раздел „Историческа география”, в който авторът запознава учениците с най-същественото от историята на всяка по-значителна страна. Материалът за Европейска Турция е изцяло преработен и е 4 пъти по-голям от този за Русия. В раздела са дадени сведения за всички по-големи и известни български градове и селища. Учебникът на Ботьо Петков е напълно съобразен с нуждите на българските училища и се ползва години след Освобождението.
Даскал Ботьо написва своя Българска граматика, посредством която искал да въведе „всеобщо българско правописание”. Има ли и други учебници, написани от него?
Ботьо Петков прави филологически проучвания, озаглавени „Писменост. За българският език”, публикувани в „Цариградски вестник”. Търсейки близост между съвременния книжовен и старобългарския език, той настоява за пълното членуване на съществителните. Подкрепя използването на пълния член –ЪТ, вместо –А, – АТ или –О, – ОТ. Имал е знания и способности да доразвие проучванията си в тази област. Почти две десетилетия подготвя издаването на своя труд „Българска граматика”, който още в 1866 г. изпраща на Найден Геров за преглед, оценка и печат. Ръкописът е откупен от Драган Манчов за 500 гроша, но така и не е издаден. За съжаление, съдбата му е неизвестна и до днес.
Бихте ли разказали за преводаческата дейност на Ботьо Петков?
Преводаческата си дейност Ботьо Петков започва още в Одеса с превод от руски език на „Нещо за безграмотните человеци” (този превод е преиздаден още 3 пъти). През 1849 г. излиза преводът му от гръцки език на „Психология или душесловие за учение на децата”, преиздавана през 1851 в Смирна и през 1861 г. в Цариград. С тези свои първи преводи Ботьо Петков се налага като истински народен учител и просветител, чиято дейност не се ограничава само в рамките на училището. Той отъждествява борбата за грамотност сред народа с новите идеи на Просвещението.
Най-значимо постижение на преводача Ботьо Петков е издаването на „Критически издирения за историята българска” на Юрий Венелин: І част и ІІ част – 1853 г. Земун. Този труд на Венелин се е превърнал в настолна книга на всеки буден българин. В нея, единствено по онова време, аргументирано и с научен подход е обяснено идването на славяните на Балканския полуостров. През 50-те години на ХІХ в. тази книга е важно оръжие в борбата за новобългарска просвета и национално освобождение. Самият Ботьо Петков, до голяма степен, се формира като книжовник и общественик именно под нейно влияние.
Ботьо Петков проповядвал църковна независимост и борба за свобода. Редица негови статии са публикувани в „Цариградски вестник”, в. „Дунавски лебед”, в. „Съветник”? Какво още бихте разказали за обществената му дейност?
Ботьо Петков е една от водещите фигури в духовния живот на народа ни през Възраждането. Той е активен участник в борбата за новобългарска просвета и църковна независимост. Повлиян от новите идеи на Раковски и Бозвели, той открито проповядва борба за независима българска църква и смело посочва опасността от влиянието на католицизма. В тази борба се проявява като истински патриот, а името му се налага като на водещ журналист в ранния период на българския периодичен печат. От 1858 до 1862 г. името му не слиза от страниците на цариградските български вестници – „Цариградски вестник, в. „България”, в. „Съветник” и др.
Няма нито едно значително събитие в Калофер, а и не само в него, през периода 1845-1869 г., в което Ботьо Петков да не участва като инициатор и блестящ изпълнител. Със стотиците си речи, проповеди и слова, той завладява сърцата и умовете на съгражданите си. За пламенните му речи, произнасяни на 11 май – Деня на Св. Св. Кирил и Методий, редовно се пише в дописките на „Цариградски вестник” още от 1858 г., а тази от 1859 г. е и публикувана под названието „Много любопитно слово, изречено то г-на Ботя Петкова в Калоферското училище”.
Ботьо Петков силно обичал сина си Христо. Изпратил го да учи в Русия. Запазена ли е кореспонденцията между бащата и сина Христо Ботев?
За съжаление от кореспонденцията между Христо Ботев и баща му Ботьо Петков не е запазен нито един документ. За нея съдим само от цитираното в първата биография на Ботев „Христо Ботйов. Опит за биография” от Захари Стоянов, писмо от Одеса, 1865 г., чийто оригинал също не е запазен.
През 1986 г. Даскал Ботьовото училище е превърнато в музей. На първия му етаж е подредена постоянната изложба „Просветното дело в Калофер през епохата на Възраждането.” На втория етаж на музея е представена възстановка на Взаимното училище, Класното училище, учителската и общинската стая. Какво ще добавите към това?
През 1980 г. сградата е архитектурно възстановена във вида й от 1865 г. и превърната в музей. В нея е разположена постоянна експозиция „Просветното дело в Калофер през епохата на Възраждането”, която проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. На втория етаж са показани възстановки на стаи от Взаимно и Класно училище, както и Учителска и Общинска стаи.
На първия етаж се намира Художественият отдел на Националния музей „Христо Ботев”. В изложбата са експонирани оригинални произведения на именити български творци, пресъздали образа на Ботев върху платно и камък.
Пред сградата се намира историческият камък, от който Ботев произнесъл паметната си реч на 11 май 1867 г.
Постоянната експозиция се обслужва от служителите на Националния музей „Христо Ботев” и работи с неговото работно време. Посещенията се заявяват на касата на Националния музей, където се заплащат и входните такси.
Г-жо Николова, съхранени ли са материали за някогашната дейност на Даскал Ботьовото школо?
На 26 юли 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война, Калофер е напълно опожарен. Не оцеляват както богатите и красиви калоферски къщи, така и прочутото Класно училище. В пожара са унищожени архивът на училището, богатата му библиотека и всички документи, свързани с учебния процес.
По-късно интериорът на училището е възстановен по спомените на бившите ученици и учители, събрани и публикувани от Никола Начов в капиталния му труд „Калофер в миналото”.
Възможно ли е в обзаведените класни стаи в музея да се провеждат уроци и тържества?
С предварителна заявка, на служебните телефони, в стаята на Взаимното училище могат да се провеждат „Уроци по родолюбие”, връчвания на свидетелства за завършен клас и др. мероприятия.
В Общинската стая се организират представяния на книги, а Графичният отдел на галерията е мястото, където се показват собствени или гостуващи изложби.
Броят на българските училища зад граница надвишава 300. Дейността на тези училища-светилища е изключително родолюбива и многостранна. Според Вас с какво Националният музей „Христо Ботев” в град Калофер би могъл да бъде полезен на българските училища в чужбина?
Националният музей „Христо Ботев” разполага с богати фондове, в които се съхраняват документи, снимки, веществени материали и др., свързани с живота и делото на Ботев и историята на Калофер. Една от дейностите на музея е насочена в подготовка и реализация на временни изложби, осигуряване на фото-документални материали за създаване на специални кътове, посветени на Христо Ботев и др. прояви, популяризиращи гениалната поезия и безсмъртното дело на нашия патрон. При заявено желание, от страна на български училища в страната и чужбина, музеят „Христо Ботев” винаги откликва на интереса и потребностите на любознателните млади българи. Ще се радваме да бъдем полезни.
Бихте ли ни казали кои са най-значимите дати в календара на музея и какви са мероприятията, предвидени за следващите месеци?
Най-значимите прояви в календара на музея са отбелязването на годишнините от рождението и гибелта на Христо Ботев. Музеят е и инициатор и основен организатор в националните и общински прояви, свързани с всички значими чествания като: 3 март – Националният празник на Република България, 6 май – Денят на храбростта и Българската армия (Калофер е родно място на повече от 10 български генерали), 24 май – Денят на българската просвета и култура и славянската писменост, 1 ноември – Денят на будителите.
Какво бихте пожелали на читателите на в. „България Сега”?
Преди всичко им пожелавам да са здрави. Уверена съм, че не са забравили българските си корени, традиции и история. Най-важното е да имат желание, а надявам се и мотивация, да предават на децата си всичко, което ни прави горд и достоен народ, независимо къде сме по света!