Българските рокери и американските рокери – на везните…

Ако сте в Чикаго и четете американски вестници от там ще ви кажат, че най-топ рокери са тези от Hell’s Angels MC. Носи се мълвата, че клубът е основан някъде между 1940-1950 г., в Калифорния, но не уточняват, защото те имали железни правила за конфиденциалност. Бяло и червено са цветовете им и това няма как да се скрие. Било е военно време и емблемата им е един озъбен череп, и страшен, взета направо от знаците на известна бомбардировъчна ескадрила –  като онези дето изравниха със земята Лайпциг, изпробваха се в Хирошима и не простиха даже на София. После феновете на “Ангелите на ада” се пръсват по много страни в света – и пренасят този вкус към “страшното”, което кара мнозина да се отнасят подозрително към този феномен на нашата цивилизация.
Много популярни са и Mongol Nation (Монголска Нация), основан в Калифорния. Емблемата им е също застрашителна  – мотоциклетист с кожена жилетка, черни очила и меч в ръка.
Pagans /Езичниците/ е основан в Мериленд през 1959. Емблемата изразява скандинавски гигант, който седи върху слънцето и също стиска в ръцете си меч.
Sons of Silence /Синове на тишината/ са основани през 1996 в Колорадо
Outlaws впечатлява с древността си – създаден е през 1935 г.  в „Бара на Матилда” на път 66 (Route 66), Мак-Куук, в нашия Илинойс. Символ му е този от коженото яке на Марлон Брандо във филма The Wild One – череп с кръстосани кости…
Рокерите на ЧикагоДа, рокерската магия в САЩ се заражда бързо след Втората световна война, когато стотици хиляди млади хора изведнъж се виждат без униформа и началниците около себе си, купуват си мощни мотори и литват из магистралите като волни птици – на свобода, като изразяват отношението си към прекаралите на топличко у дома си цивилни свои сънародници с много шум и презрение.
Рокерите е появяват в Европа след 1970.
Първоначално летящите ездачи се характеризират с далече изнесеното напред предно колело, кожените си дрехи, дълги коси и импозантни бради. След 90-те години на мода идват спортните модели – аеродинамични, бързи и мощни, а хората върху тях стават по-елегантни със спортна фигура и шлемове като тези на космонавтите

В рокерските среди са се утвърдили някои традиции. Като специфичните паради. Най-крупните паради в САЩ са в третия понеделник на юни и в първия понеделник на септември – Ден на труда и държавен празник, на който навсякъде се организират клубни мероприятия и мотопробези. Важни изяви на този съвременен обществен феномен са рокерските мото шоу програми с участието на музика и вокал, каскади и скечове.

Моторите Harley-Davidson са мечтата на многобройната летяща по аутострадите армия. Те са символ на класа, сила, на свобода… Преди две години беше приет възторжено моделът Street с обем на двигателя 500 и 750  куб. см. Неотдавна бе показан и първият електромотор… Но най-уважавани са мотоциклетите, направени лично от техните стопани – често пъти с голяма фантазия и уникалност.

***

Михаил Томов, Ангел Джамбазки, Николай Василев, Никола Масларски пред бюст-паметника на Васил Левски в Чикаго… Но ако сте в Чикаго и четете вестник “България СЕГА” ще се уверите, че най-прекрасният клуб е този на българските рокери  “Хайдути” – по названието на българските четници намерили подслон в гори и балкани и от там водещи неравен бой с поробителите, надежда и спасение у поробените. И още повече ще ми повярвате когато научите още неща за тези изключително атрактивни и позитивни в деянията си наши млади или вече зрели юнаци, които за две години станаха популярни колкото за 2 пъти по 20 от средностатистическите имигранти като нас.

Основател и председател на клуба е Николай Масларски.

Като спортен журналист бях дълбоко съпричастен с всичко, с което се появиха и направиха за две години нашите чикагски “хайдути”. Но като човек, който не е сядал върху мотоциклет в Чикаго нямах онзи магнетизъм, който ме притегляше към спортните зали и стадионите Затова и срещата ми с основателя и президента на нашия чикагски клуб, и то в Поморие и Ахелой ме изненада с толкова енергичната натура на този човек – насочена пряко към най-липсващата еманация в нашето време – стремежът към доброто – не само за себе си, но и за ближния.

Но и бях, все  пак, донякъде подготвен за това – нашите рокери в Чикаго грабнаха сърцата ни със своя патриотизъм, когато изведнъж станаха “първа цигулка”, при въздигането на бюста на Апостола Левски, заедно с “бащата на паметника” – Михаил Томов, със спортния журналист Николай Василев, директорката на училище “Джон Атанасов” Боянка Иванова и още неколцина супер-патриоти…

За своето възприятие на мисията, с която се нагърбват чикагските рокери президентът им казва в едно интервю:
„След всички американски, полски, мексикански и други клубове, най-накрая се роди и българският мото клуб „Хайдути”. Имаме толкова голяма българска общност в Чикаго, крайно време беше да се създаде и български рокерски клуб. Ние искаме всички да имат самочувствието, че дори в Америка има български мото клуб и да се чувстват наравно с всички, защото ние с нищо не сме по-назад от останалите.Но нашият клуб е не само мото клуб, а и патриотична организация, защото освен на мощните машини, членовете му са се посветили и на родолюбието, както и на запазване на българския дух и култура и в българските общности в чужбина, които са вече една нова, съвременна България.
„Искаме да не забравяме българското и историята, която напоследък се опитват да я изтриват или видоизменят. Помагаме на близо 300 хиляди българи в Чикаго да не забравят българското. Децата, които растат там, да не забравят историята, нашите герои, да се гордеят, че са българи. През годините спомогнахме за създаването на паметници на Васил Левски и Христо Ботев в Чикаго. Сега е готов и паметник на американския журналист Дженюариъс Макгахан, който в своите „Писма от ада” описва ужасите в Батак. Монументът ще представлява бронзова статуя – бюст, а отдолу ще бъде изписана извадка от неговото произведение. Нека и децата да знаят какво се е случвало тук и нека никой не забравя. Защото един ден, ако ситуацията в родината се подобри, една част от българите могат и да се върнат тук. Както аз ще се върна със сигурност – дали ще е след 5-6 години или по-късно все още не зная….“

А някъде предпочитат каските - черепи...Ник Масларски е наследник на една от най-будните и патриотично настроени  фамилии в Разлог. “Потомствен бунтар” като своя прадядо дал най-скъпото за свободата на своята родина, като дядо си – дарител на училища, които носят неговото име – “Гимназия Никола Стойчев”. Създател  на духовата музика и операта в града… Завършил е Художествена гимназия, бил е учител по рисуване. В САЩ печели наградата на големия конкурс в Айдахо за своята картина на мотоциклет изпълнена с модерната техника аерограф. В Чикаго работи в областта на промишлената реклама. И това е разгадаването защо при участията на Клуб “Хайдути” в различни културни, учебни и възпитателни инициативи и интериорът е така въздействащ…
Клубът беше организатор и на пикник с присъствието на 4- 5 хиляди българи, с песни и хора, “хайдушки игри”, много забави за децата и сценки от историята на България. Организира благотворителни мероприятия като набирането на солидна сума за пострадалите от наводнението в Мизия. Организира и учебни сесии за опознаване на българската история, като най-добрите получават в награда близки и далечни екскурзии…
Накрая стигаме и до самата тема на идването му при “Несебър Мото”, а сега и в Сливен, където “Хайдути” стават до голяма степен покровители на новия клуб, изграден там. Връща се от едно изключително по своите емоции тържество, една вечер на ентусиазъм, музика и песни, речи и поздравления, хора и ръченици, пъстри цветя и сладки торти, нощни ракети и феерия и накрая – салют от двете черешови топчета, с които започна “новата ера” – Сливен е вече със свой Мото-Клуб!
Сбогувахме се и аз бях щастлив, че българите имаме в “Чикаго – българският град” такъв човек и Мото-клуб, които променят вече видимо лошата репутация на старите американски “ангели от ада” и тем подобни…
Нещо повече – нашият чикагски клуб и българските рокери са един пример за отличните взаимоотношения между Родната България и Новата България, простряла се в близкия и далечен свят…

Климент Величков
в. „България Сега”, Чикаго