Брак и изневяра

Тези дни разсъждавам над светинята наречена брак и изневярата като противоположност или може би в днешното време вече като част от въпросната светиня… Спорно е дали изневярата почва с флирта и недвусмисления поглед между двама души или едва когато те потъркат крака под одеялото.
Ако приемем изневярата като безразборни сексуални контакти с множество партньори, то интелигентните чичковци психолози са я нарекли промискуитет. Казват, че мъжът е ужким малко по-склонен към такъв тип връзки, защото у него е заложено да „осемени” повече партньорки (за да продължи рода), докато у жената, като повече ангажирана с отглеждането на детето и съответно отделяща повече ресурс и енергия в грижите, е заложено да търси по-сигурния партньор, който би могъл да е най-добър баща. Е, предполагам, че това е биологичното обяснение, което касае повече нагоните и либидото, обаче едва ли на днешно време целта на изневярата е да се „осеменява”. Хич, ама хич! За жалост все още доста висок процент от абортите са именно от такова извънбрачно „осеменяване”. Като си свалят гащичките поне да мислят за предпазни средства, но явно не им е на дневен ред (нито на нощен ред). Направо полудявам от такъв тип безотговорност и недомислие.
Човекът хойка, хойка и накрая ляга например болен или спира да донася необходимите дарове на любовницата и после се връща при законната си партньорка, която го приема обратно. Тъжна картинка, но я има в широкия свят. Има я и във вариант от женски пол – жена, която хойка и накрая „си сяда на задника” след 1-2 аборта примерно. Пиша го на езика на по-консервативните хорица, които общо взето споделят подобно мнение. Такава е картинката, когато става дума за всякаква липса на ценности и за задоволяване на чисто плътските нужди, след което любовника или любовницата биват изхвърлени като носни кърпички на боклука. Какво пък, като не е с този, ще е с онзи. Не е толкова фатално! А че някой страда изобщо не е важно. Истински важното е да се запази брака и да изглеждаме порядъчни пред обществото, нали?! Или всъщност не признаваме пред себе си, че понятието брак за нас не означава нищо друго освен плащане на дълг, на кръвнина пред „хората”! За Бога, какво значение имат хората?!
Парадоксът е в това, че някои от тези изневери даже заздравяват брака. Познавам някои хора, която гледат съвсем философски на темата за изневярата и за тях дори е ненормално ако липсва изневяра. След една нощ с извънбрачния партньор се прибират вкъщи с нови, свежи сили и готови да бъдат перфектните съпрузи и родители. Същински апотеоз на моралността и семейството! Да, ама друг път!
Има и една порода хора, които с годините се чувстват излъгани от законния си партньор или просто усещат, че все повече той или тя им налага своята ценностна система. Само че тези ценности не отговарят съвсем на техните собствени. И в един момент, колкото и компромиси да бъдат направени, душата се изморява. Дали сватбата е била поради чисто социалната нужда да създадеш семейство и деца, защото така е нормално и така правят всички или е поради факта, че с времето човекът осъзнава, че този партньор просто не е Неговият партньор, но диалогът между двамата почва да се пропуква, желанието се изпарява и те живеят по навик или по дълг заедно.
И ето как отново опираме до въпроса за дълга! Дългът и в този, и в който и да е случай обаче, ако твърде много си го самоналагаме, придобива формата на чист изкристализирал страх и колебание. Страх от промяна или може би страх, че е възможно новият партньор да е дори по-лош от предишния („от трън, та на глог”). Чувство за дълг да се грижиш например за него или за детето ви, защото все пак си поел вече отговорност. Е, добре де, истина е, че не можеш просто да вдигнеш ръце и да си тръгнеш, а най-малкото трябва преди това да поставиш картите на масата и да разкриеш директно какво се таи в душата и в сърцето ти. А може би е трябвало да го направиш далеч преди да се обвържеш извънбрачно?! Обаче на мен ми е чудно защо всички говорят само за дълг и данък към законния партньор?! Очевидно подписът в общината и църковният брак не гарантират истинска любов и щастие до гроб и дори някои хора, живеещи само на семейни начала, но затова пък подписали дълбоко в сърцата си, са много по-женени от реално женените! Вече не знам доколко се е запазила вярата в брака и дали е нужна тази институция. Пред това аз лично предпочитам да спазваме обета даден един пред друг насаме в най-съкровените ни мигове.
Ако се появи извънбрачна връзка, значи в семейството нещата бавно, но сигурно почват да се късат. Има една много вярна максима, че каквото не намираш в брака си, а имаш огромна нужда да получиш, го получаваш извън полето на брачните отношения. И за жалост в реалността се получава именно по този начин, защото в края на краищата никой не е от камък. Защо обаче никой не говори за отговорност и дълг към извънбрачния си партньор?! Та нали като запалиш огън в нечие сърце и душа ти самият носиш и дълг и отговорност пред този човек, за който ти също си цялата вселена. Истина е и че не можем и не бива да поставяме връзката извън брака само в границите на плътското задоволяване. Най-малкото хората, които търсят единствено плътки удоволствия сменят често любовниците си или използват платени услуги. И те отдавна са спрели да имат проблем със съвестта си. Може би повечето от тях копират вреден модел на разклатени семейни отношения от родителите си?! А може би те така или иначе по начало нямат семейни идеали и семейни духовни ценности?! Само че не всички са такива!
Има и хора, които наистина откриват сродната си душа, която са чакали цял живот, именно при извънбрачен контакт. Никой не е планирал да се случи така, ала се случва! Това са тези, които бягат далеч от хорските очи, далеч от суетата на града и споделят любовта си из планинските пътеки, заслушани в планинския ручей. Това са тези, които не бързат на всяка цена да измачкат чаршафите в някоя хотелска стая и срещите им не се свеждат само до час-два седмично или месечно, в които се виждат предимно за по чашка вино и доза плътска наслада. Тези, които лягат като дечица в тревата и се радват на слънцето и на аромата на любимия си, вслушани в гласа му, който им звучи като същинска ария.
Ето за тези хора точно пиша тази статия. Искрено вярвам, че дори любов родена по този „незаконен” начин може да намери своя път към законността и да не остава завинаги в сянка и в измеренията на анатемата! Любовта е сила, която те връхлита навсякъде и по всяко време. Обаче, знаете ли, любовта е за смелите хора, които не се боят да застанат до своя партньор и да защитят общия им интимен свят като същевременно оповестят, че го обичат истински и се чувстват свързани с него до гроб! Човек постоянно израства и преминава през различни периоди в живота си и ако законния му партньор не гледа в неговата посока и нещата не куцат, ами вече направо са в инвалидна количка, то по-добре е да се сбогуват по живо, по здраво и всеки да си хваща шапката. Така ще направят услуга взаимно един на друг и може би дори по този начин ще се погрижат по-добре за другия и за детето си. Така поне детето ще види един смел и доблестен пример от смели и доблестни родители. Ако поне малко са се обичали и уважавали, могат да си останат приятели. Не е толкова учудващо и колкото и да не ви се вярва, се срещат и такива случаи.
Съществува по-страшно от това да изневериш на законния си партньор – да изневериш на себе си! Сега се сещам за една песен, в която се пее, че истинското вино и истинската любов горчат и са само за истински пиячи. Е, може би е време да се запитаме: ние истински пиячи ли сме или само жалки страхливци?! Стиска ли ни да допрем устни до кристалната чаша и да пием до дъното с жажда?! А ти какъв си?! Имаш ли лъвско сърце? Можеш ли да обичаш? Или вече уби душата си с един куршум?!

Тази, която не изневерява на себе си:

Деспина Клер  
в. „България СЕГА“