За тайнствената връзка между небостъргач и руйно червено

от

… И ето, че един ден в Чикаго ми се случи една супер-среща, по време на която си поговорих и разбрах що е това “Небостъргач” и тайнствената му връзка с Руйното Червено Вино… Поговорих си с един професионалист и по двете тези неща – по онези дълги сгради, забили нос в небесата сред облаците и онази руйна, и даже много буйна течност, за която се пеят толкова много песни… А за небостъргачите не съм чул ни една, но и тях си ги бива…

Та те са една историческа забележителност за “Българският град Чикаго”, чуждестранния град с най-голямата наша диаспора – магнетичната задгранична столица на България. Даже са и донякъде визитната й картичка! Докато хубаво направеното домашно вино тук е нещо свръхестествено, чудо, на което са способни най-вече моите тукашни сънародници.

Сигурно знаете, че тези мургави момчета, които живеят из арабските пясъчни дюни и спестяват от подстригване и правене на модни прически като се разхождат покрити с белите си бурки, защото единствената им прехрана иде от нефтените кладенчета, които са им изкопани по евро-долар програмите, си направиха най-близкия до небето небостъргач и така станаха не само световни рекордьори, но и леко ни нервираха нас, чикагци – много му отпуснаха края, откакто го няма Ал Капоне… През 2010 година те си вдигнаха в селцето Дубай, община Обединени Арабски Емирати небесен оазис, наречен Бурж Халифа на височина от 828 метра, по който са разположени 160 етажа. Мъчиха се с бетон и арматурата цели 5 години и се бръкнаха за 1.5 милиарда долара.

След стратегическата крачка, която направи България, избирайки за свой президент един от най-добрите познавачи на небесните висини – небесният вълк генерал Радев, ние ще поизчакаме да видим резултата от китайските небостъргачески проби преди да направим нещо по-добро в тази насока. Сега в Китай се работи по друга най-висока сграда в света – с 10 метра повече от арабската. Ще вдигне своите 220 етажа на 838 метра за 90 дни и ще струва 630 милиона долара.

Изглежда, като че ни баламосват. Но тези магьосници от Изтока вече наистина построиха в гад Чанша, провинция Хунран /ако решите да проверявате/ своя Мини Скай Сити на 57 етажа за 19 дни с 800 жилищни апартамента и е вече продадено – нищо не са оставили нас! Разбира се, всичко е направено от предварително сглобени модули – стомана и стъкло, които се произвеждат в китайските заводи като захарни петлета на клечка…

Сред 25-те най-високи сгради по света на днешно време 10 са китайски, 6 – американски, 2 – на Малайзия, 1 небостъргач има даже в Пхенян – Северна Корея и тук-там са останалите 6…

… Търсим със Стоян по книжките кои са най-старите по света – и, естествено, в САЩ, небостъргачи, тъй като това е първата люпилня на тези небесни птици…

1873 година – почти 150 години преди нас – “Ексуйтъбъл Лайф Билдинг” – Ню Йорк, висок 43 метра, 6 етажа, Вече не съществува.
1889 година – “Аудиториум Билдинг”, Чикаго, 82 метра, 17 етажа. Функционира!
“Сиърс Тауър” /сега “Уйлис Тауър”/ днес е най-високият небостъргач в Чикаго, пети в света – 443 метра, 110 етажа, построен в 1973 година, когато нашата Америка беше още млада… Световен рекордьор по височина до 2003 година.
Следват “Джон Хенкок Център – 344 метра, 100 етажа – ресторанти, офиси, плувен басейн на 44 етаж…
“АОН Център” 346.3 метра, 83 етажа… През 1990 година сменят облицовката му с бял гранит, който струва половината от общите разходи, но тук работят спецовете от най-голямата застрахователна компания в света…

… Продължаваме с моя събеседник Стоян Улев… Да, да същият този Стоян, с когото сме заедно почти всяка неделя в българските църкви в Чикаго, на някой пикник или друго тържество, където често неговата суховата младежка фигура е в най-важната позиция – води хорото! Той е фигурата, която е съчетала в себе си дългогодишен май-стор-стро-и- тел на небостъргачи и майстор-създател на изкусителното червено руйно вино в домашната работилница.

– Обичам народната музика и танци, обичам и да пътувам по света – когато свърша сериозната си работа – ми казва Стоян. – Човекът е човек, когато има работа…
А може Стоян да пътува по света, защото е имал изключително почтена, много хубава и още по-хубаво платена работа. Чак до когато пък започва да взима прекрасна пенсия.
Моят събеседник е маестро на небостъргачите. Майстор-строител е. Но не на дървената едноетажна Америка, а на впечатляващите исполини от бетон и стомана, които „стържат” небе и облаци над нас. И Чикаго е нещо като роден дом и музей на това особено развилняло се покрай езерото Мичиган явление.

Участвал е в строителството на поне 20 небостъргача и други високи сгради в нашия „Град на ветровете”, където има 97 сгради над 150 метра. Сред тях 25 са над 200, 6 – над 300 и 2 – над 400 метра.

Една от тези сгради е прочутият AON Center, Била е работно място и на нашия сънародник.

…Питам Стоян как се прави небостъргач. Оказва се, както всичко на този свят, има и добро и лошо. Пада голямо катерене. На мен ми се струва – и опасно. Той казва, че с всичко се свиква. Катерят се по колоните, балансират по огромните метални греди от височината на птичи полет. Пред очите ми заиграват прочутите снимки на Чарлз Ебертс – „Обедна почивка на върха на небостъргача”: строителите са насядали на стоманена греда, нагъват сандвичи или четат вестник, а краката им висят над други сгради и хора, които изглеждат като мравки и кашони.
– Започнах с $1.50 на час, после станаха $2.30 – казва Стоян. – Беше по времето, когато работих в разни фабрики, докато понауча английски, и докато Владо Мечкарски не ме вкара в Юниона на строителите. Там нещата се промениха коренно. В България не съм бил възпитаник на Английската гимназия, но имах образование и практика, които също ми свършиха отлична работа. Завърших едно от тогавашните училища за трудови резерви /УТР/ и добих после сръчности по заводи и строежи. Преди да се пенсионирам стигнахме до $33.30 на час, плюс бонуси и здравна застраховка. За 5 работни дни на членовете на юниона се събираше над 1300 долара седмично. Това бяха много пари. Тогава едно кафе струваше 10 цента, автобусният билет бе 25 цента. Месечно наем за една стая – 60 долара. Имаше хора, които работеха и по 10 часа. За двата допълнителни часа получаваха 50 процента повече. Ако работиш в почивен ден – двойно.
– За колко време се прави, примерно, един етаж?
– Строителните технологии се развиват постоянно и бързо. В началото правехме 3 етажа месечно, после стигнахме до там да вдигаме етаж за ден и половина. Сега китайците правят по 3 етажа на ден.
– Какво е значението на профсъюза, в който членуваш?
– Преди 20 години Юнионът на строителите имаше в активите си 12 милиарда долара. Взимаха един процент от заплатата ти като членски внос, но получаваш много повече. Свои професионални организации имаха и електротехници, бояджии и пр. След 25 години работа взимаш пенсия от 3500 долара и можеш да си позволиш много – има и за семейството, и за големите деца, и за така дефицитния сега „добър живот” за хората, които в активните си години и не са били „мениджъри” или спекуланти, а са се трудили с двете си ръце.
Стоян е бил 9 пъти на Хаваите, по 3 пъти на Акапулко и в Канада, по 1 или 2 пъти в страни като Порто Рико, Коста Рика и Панама, Испания, Франция, Германия, Швейцария, Люксембург, много пъти в България.
Питам го как живее, какво спортува, та държи от доста години една и съща фигура – здрав, прав, че и подскачащ на хорото!
– Нямам спортни увлечения. Изглежда такава е моята натура. Никога не съм бил повече от 70 килограма. В България не знаех нито едно хоро. Тук научих много. Имам си народна носия и играя много. Ако може – всяка седмица. Не в ансамбъл, а на срещите, които в Чикаго си правим ние, българите. Понякога идвам с национални дрехи и на тържества и срещи. Някои се учудват, но на мен ми е добре и уютно с тези дрехи. А като дойде „часът на хорото” – удоволствието от народния костюм е пълно!
– Зная, че участваш почти всяка година в конкурсите “за най-хубавото чикагско домашно вино” и често ставаш лауреат на винените майстории. Как омагьосваш виното?
Оказва се, че Стоян е напуснал преди доста години не само България, но и родния си край Карабунар – легендарно селище със своите огромни бъчви от черноморски дъб, пълни с червени вина и незабравимото бижу – ракия от червен мискет… Не се напуска леко такова място, но явно по онова време на Стоян нещо му е натежало много, та побягва през чужди градове и граници по Солун, Кавала, в Атина, после през Австрия и Италия, та с кораба – право на островчето със Статуята на свободата – вратата за Новия свят!
А накрая научавам при този безценен наш разговор безценните наши, български, родни рецепти за производството на старите, дори древни живителни човешки елексири, които са били, и са, еднакво магнетични и омайни както на днешния изсушен от компютри и телефони машинизиран човек, така и на древните слънчеви, мускулести и гласовити персони като Орфей, Одисей, императорите и техните шутове, че и на кого ли не още. Но за това – друг път…