Отец Димитър от „Св. Иван Рилски“ за храма, вярата и отношенията между духовници и миряни

Продължение на -> https://www.bulgariasega.com/interesting_facts/gledishte/32270.html


Аз съм се придържал да спазвам Господните правила: ”Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“/Матея 18:21-22/

Има обаче едно „НО”… Прошка се дава и след това би следвало да има покаяние и поправяне. Това никога не се случи досега. Напротив, с всеки изминат ден безобразията, тормозът, клюките, спънките, арогантността и безсрамието нарастваха.
„Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.” /Матея 18:15-17/

Свещеникът не може да си позволи заради своя Спасител и Господ да позвъни на 911, както е бил „съветван” многократно от „доброжелатели” и желаещи нови саирджийски „шоута” хора, след ужасните ексцесии, защото ще доразруши авторитета на църквата, в която трябва да се излъчва мир. Лесно е да дойдат служителите на реда и да сложат белезници някому (имало го е този акт вече тук), но срамът от тези необмислени действия е нарастнал и хората разочаровани са се отдръпнали.

Светото Писание, чрез любимият на Господа ученик Свети Йоан Богослов, ни съветва и ние би трябвало да обърнем внимание на него, а не на фалшиви „доброжелатели”:

„..да любим един другиго… А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея; ..Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела ./2 Йоаново 5,9-11/

Заповядано е: „Да се отлъчи”…

Правило 69

Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.

Ако не се спазват постите… Мирянинът да се отлъчи!!.. А тук се пропагандира, предлага се без алтернативно постно меню блажна храна, многократно през постите, с критика, че така трябвало, защото сме в „други времена” и трябват приходи… ”Защото всичко това търсят езичниците… Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.”/Матея 6:22,23/. На първо място Бог! И „приходите” ще дойдат”… от благословение, от дарения чисти и от сърце, а не от „печалба”, чрез светски средства за печалба, от „бизнеси”, взаимствани от безбожния модел, заобиколил ни навсякъде.

Прилагам част от постановленията /Constitution/на Българският диоцез към Православната църква на Америка, които касаят правилата и изискванията за провеждане на избори за нови настоятели. Такъв избор и отчет трябва да се провежда задължително всяка година.

„Гласуващ член” на Енорията трябва да е навършил 18 години, който взима РЕДОВНО участие при светите тайнства „Изповед” и „Свето Причастие”, в неговата лична енория (не някъде другаде или в друга енория), най-малко поне веднъж в годината (което не е препоръка, а изключение – например заминал в командировка, ваканция, в друг щат временно, в чужбина, болен е и не може да участвува ежемесечно в причастяването). Бил е член на Енорията за период, който може да бъде определен от Енорията.

В създалата се екстремна ситуация в църквата – финансов колапс, останала без членове, тотално нарушаване на канонична дисциплина от назначените и неизбирани на редовно събрание настоятели, сегашият президент на църквата състави текст за обява на събранието, в който е подчертано, че от 2 октомври, до деня на събранието, ръководено лично от Владиката, започва приемане на нови членове, които ще имат право да присъстват, да гласуват, да номинират и да бъдат номинирани (предлагани) за нов разширен борд от настоятели.

Правило 45

Не може да бъде приета за член на енорията личност, която посещава и е член в неправославна христианска деноминация. Религиозните, морални и социални задължения на енориашите са да спазват догмите на светата православната вяра, в своя живот и дейности; да присъстват редовно на Светата Божествена литургия и на другите църковни служби за истинско и лично поклонение в неделя и празници; да спазват правилата и постите на Светата Православна традиция; да пристъпват често към светите тайнства и да ги получават достойно и неосъдително след надлежно покаяние, изповед, да се причастяват; да ръководят, учат, наставляват, възпитават и изграждат подрастващите и младите, според вярата и духа на Светото Православие, да уважават свещеника си, духовенството и църковния авторитет на всички ръководни органи на Църквата; да се подчиняват и са послушни към съветите и въпросите на вярата, както и за църковния ред; и да си сътрудничат със свещеника и взаимно помежду си, по всякакъв начин, за благосъстоянието и просперитета на енорията и успеха на своята свещена мисия.

Задължение на енорийският член е да си плаща редовно годишната членската такса.

Един от назначеното настоятелство, човекът със журналистическа карта, пишещ клеветите срещу мен, и неточни информации за събитията в храма и службите, своеволно, без благословия на свещеника, не си е плащал членския внос за пет години.

Правата на енорийският член включват да може да присъства на всички редовни и специални енорийски срещи, за да вземе участие в обсъжданията и да гласува там, и да бъде избиран за член или служител на енорийското настоятелство, или на съвета, и в такава позиция да взима участие в управлението на енорията, в посока на нейния духовен живот и социална дейност.

Енорийският свещеник, по силата на каноничното си ръкоположение и назначаване, е Предстоятел /Председател/ на енорията и църковната община, и оглавява местната енория на Епархията. Той има правата да изпълнява всички религиозни служби, като следва и е предписано, и да спазва догмите, Светите канони, Учения и традициите на Светата православна църква, както и нарежданията и директивите на Епископа. Да извършва в неделя и празник службите в енорията си редовно и правилно, и да се грижи за духовните потребности на енориашите си. Да проповядва Божието слово в неговата свята православна чистота и значение, чрез проповеди и други беседи с верните енориаши.

Да се грижи за и да поддържа в добро състояние регистрите за кръщения, сватби, погребения, и да избира и НАЗНАЧАВА учителите за религиозното образование в неделното училище на енорията, и да бъде готов за проверка от епископа.

Да пази достойнството и честта си от посегателства срещу личния и семейния му живот, така че да бъде примерен духовен пастир на енорията му.

Да споменава редовно името на своя Епископ на Светите служби.

Да бъде глава и ръководител на Енорията, на офиса с компетенцията и правоспособността да бъде ръководител, на когото е поверено попечителството, спесимените, контрола на архивите на енорията, заедно с официалния енорийски печат, кръщелните, венчалните, светото миро и погребалните документи. Енорийският свещеник е глава и ръководител на енорията. Никакви дейности в енорията не може да се започнат без негово знание, одобрение и БЛАГОСЛОВЕНИЕ. Енорийският свещеник трябва да има последната, решаваща и окончателна власт над неделното училище. Само редовните енорийски членове с добро поведение и отговарящи на каноничните изисквания, имат право да избират и да бъдат избирани.

Срещата за изборите за Съвета на настоятелите на енорията се провежда на място на енорията в помещения, предварително обявените от управителния орган на енорията чрез лично тайно гласуване. Като обобщение твърдя, че не съм се ”изпокарал” с никого от църковното настоятелство, както беше написано от самоопределилия се и самоназначил се „настоятел” за „отговарящ по културно-масовата дейност в черквата”. Такава дейност съществуваше някога в комсомолските активи, но никога в светата църква… Бил съм внимателен, отстъпчив, учтив и бащински настроен към всеки. Тези, които „вкусиха и видяха колко Бог е благ”, чрез светите тайнства изповед и причастие, се преумножиха, като вече знаят как и откъде да черпят надежда, утеха и сили от Светото Писание, Библията и молитвеника. Тук е мястото да благодаря и на г-н Хамид Русев, който е от друга вяра, че подари безплатни много православни книжки – молитвеници, вече почти раздадени от мен на всеки заинтересувал се, също безплатно. На всеки посетил храма, който е отворен всеки ден от 8 сутринта до 8 вечерта, съм бил на разположение. Всяка една църковна нужда е била задоволена по всяко време и на всеки посетил храма, като комплиментите не са ми били спестени и аз благодаря на всички за подкрепата при всички трудни ситуации. Не съм пропуснал нито една света служба и тайнство. Извън всякаква празна суета, като намерение, поствам всяко свое служебно действие, проповеди, четене на Светото Евангелие, кръщенки, венчавки, освещавания и празнични събития, снимки, духовни материали на стената си във Фейсбук и на сайта на храма, който администрирам. Тази дейност няма как да се скрие умишлено – всеки може да я види, оцени и добие представа за мен, за разлика от манипулативните жълтини, които не правят чест на някои предубедени медии, допускащи явните клевети досега. На всяко събитие, свързано с чествания на официални български празници, съм участвувал подобаващо със слово, освещавания и присъствие. Дал съм всичко от себе си, за да помиря враждуващите групи, не само от амвона, но и с лични разговори. Приел съм стария свещеник като събрат, съработник на клира, помощник, певец, без да се интересувам от внушенията на непростилите му негови бивши приятели и съидейници, с които са вече в жесток конфликт, за съжаление. С него се опитахме за тази една година да вдигнем „летвата” на духовността в храма. Доколко това се получи, показва нарастналата посещаемост, запитванията по телефона и добронамереността на досега отпадналите от църквата християни. Съществува и обективна пречка за намаляването на членството и посещението -тя е преместването на множество християни в други жилищни (по-евтини) райони на мегаполиса. И въпреки това хората идват.

Показателен е фактът, че на „Успение Богородично” в понеделник, работен ден, 38 градуса по Целзий, храмът се препълваше през целия ден до късна вечер. КОЙ и какво привлече вярващия народ така масово? Вечеринката ли? Театралните сценки ли? Пикниците ли? Идването на свръхценни гости и политици ли? Не! Света Богородица и Свети Иван ги доведоха, за да се помолят и да бъдат истински благословени и духовно нахранени!!! Затова и с Божията помощ, живея с надеждата, че всичко ще тръгне за добро: ”При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? /Римляном 8:28-31/

 

Eurochicago.com