В очакване на „големия газ” от нашите дълбоководни находища

През месец април т. г. великолепният сондиращ кораб „Noble Globetrotter II” беше вече на позиция в български води над дълбоко погребания тектонски вал „Полшков”. По този повод българският премиер Б. Борисов отбеляза „започваме да дупчим и да добиваме нефт и газ”, а плановете му за изграждане на български газов хъб „Балкан”изглеждаха доста реалистични. Четири месеца по-късно корабът напусна тази най-перспективна структура в дълбоководния лицензионен блок „Хан Аспарух” (проучван от консорциума „Тотал”-ОМВ-„Репсол”), без компаниите да коментират резултатите от търсещия сондаж „Пол-1”. Фактически чуждестранните компании търсят залежи от въглеводороди в българските черноморски води от няколко десетилетия, но досега откритите на шелфа малки залежи успяват да доставят твърде скромни количества от нужната на страната суровина. Няколко водещи български енергийни експерти и видни политици от няколко годни публично заявяват, че дълбоководния сектор на Черно море е „много перспективен”. Но дали той може да бъде и „индустриално продуктивен”? Всъщност, досега нито един представител на компаниите-оператори все още не се е ангажирал с подобна прогноза…
Българският морски блок „Хан Аспарух” заема части от континенталното подножие и абисалното равнинно дъно на Черно море. В неговите граници се разполага най-голямата позитивна палео-структурна форма, забелязана от геолозите в целия Западночерноморски басейн – валът „Полшков”.
Тя е открита и схематизирана чрез няколко геофизични профила от съветски изследователски експедиции още през миналия век, но стана обект на детайлизация с модерни сеизмични методи от страна на западни компании едва през последните десетина години. Валът се протяга на дължина около 40 км.и визуално тази погребана (под 3-4 км утайки) структура изглежда като съчленението на Люлин и Витоша. В неговите недра, както и в покриващите го по-млади формации, присъстват скални задруги с добри резервоарни показатели.

Фигура 2. Концептуална идея на геолозите от ОМВ за типологията на възможните залежи в блок „Варна-дълбоко море” (сега „Хан Аспарух”).В границите на блокове, принадлежащи на съседните ни държави, от години тече много по-интензивна търсещо-проучвателна дейност, характеризираща се с твърде разнопосочни оценки. В огромното по площ турско икономическо пространство на Черно море са прекарани вече 7 или 8 дълбоководни сондажа. Всичките те са позиционирани от квалифицираните геолози на няколко от най-големите енергийни компании, но сондажните тестове не успяха да докажат наличие на значими акумулации. Няма обявен резултат и от миналогодишния сондаж на „Шел” в перспективен район пред склоновете на планината Странджа (по-рано тук беше получен газов приток от млади формации). Все пак, компаниите-оператори в турски води обмислят прокарването на още един сондаж в западната част на Черно море (блок 3921), но неговото залагане най-вероятно ще изчака резултатите от търсенето в „Хан Аспарух”. Що се отнася до сондиране в руските дълбоки води на Черно море, то тази дейност все още не изглежда да е на „дневен ред”. От една страна, Руската федерация разполага с достатъчно богат портфейл от находища в други райони, а смутната геополитическа ситуация (след присъединяването на Крим) отложи вече планирани съвместни дейности с чуждестранни компании.
Ситуацията в румънските дълбоководни блокове обаче е съвършено различна и наситена с оптимистична информация. Първоначално тя избликна през 2012 г. с откритието на газовото находище „Домино” (40-82 милиарда куб. м. прогнозни геоложки запаси), което се разполага на около 60 км от северната граница на „Хан Аспарух”. Това събитие силно стимулира оптимистичното „пожелателно мислене”на българските политици, въпреки, че геоложкият строеж в нашия блок е по-различен и не бива върху основата на прости аналогии да се говори за залежи и запаси. В границите на румънския блок „Нептун”, върху континенталния склон, досега се прокарани общо седем параметрични и търсещи сондажа, позиционирани върху още няколко структури (Фламинго, Делфин, Пеликан-юг, Калифар).В румънски медии беше обявено, че „в повечето от тях има газ”, но окончателната икономическа оценка на находището ще се оформи най-рано през 2018 г. Световната геоложка практика показва, че обикновено 6 сондажни пробива са достатъчни за изясняване строежа и икономическата рентабилност на един новооткрит залеж. Забавянето на очакваното с нетърпение становище на опериращите компании относно бъдещето на „Домино” показва, че пред евентуалната му подготовка за промишлен добив има някакви препятствия от геоложки, технически, юридически и/или комерсиален характер (текущите ниски цени на горивата). Дори оптимистично настроените специалисти от бранша в Румъния вече говорят за отлагане на развойните дейности в блока за следващото десетилетие. В същото време размерите на откриваните в румънската шелфова зона залежи, чието търсене започва още през 1969 г., вече не впечатляват и някои компании дори се отказват от разработката на вече откритите обекти. Само в рамките на миналата година от сектора се изтеглиха „Стърлинг” и „Петрокелтик”, а други компании отказаха да продължат търсенето в дълбоководни блокове, оценени като ниско перспективни. Общо взето, румънските експерти от геоложката практика оценяват успешността на морското сондиране за откриване на залеж на 20 %.
Върху така скицираната черноморска геопроучвателна панорама шансовете на структурата „Полшков” за успех с първи сондаж не трябваше да се надценяват. Все пак, съществуващата геоложка ситуация разкрива различни възможности и вероятности за сбъдването на щастлив сценарий. В блока може да бъде открит само един голям залеж, но той трябва да бъде с геоложки запаси доста над 100 млрд куб м), за да оправдае инвестициите за допроучване. Може да бъдат открити и няколко разноразмерни залежа, чиито позиции и мащаби биха предположили нетрадиционни технологически схеми за усвояване на ресурсите им (хоризонтално и дирекционно сондиран, хидравлично стимулиране на добивите и т. н.). В тази насока е възможно да бъдат потърсени решения с кооптирани усилия, финансов ресурс и съоръжения на компаниите от двата консорциума, опериращи съответно в румънския „Нептун” и българския „Хан Аспарух”. Тези решения в някаква степен биха зависили и от начина по който ще се осъществят амбициите на Русия за още един газотранспортен поток по дъното на Черно море (опциите са за „Турски поток” и „Посейдон”). Не бива да забравяме и румънско-унгарско-грузинския проект за пренос на газ от каспийските находища към Кюстенджа и после на запад, който ще се втечнява в Поти. От този автономен проект, който изглежда като нереалистичен на експертите от авторитетния „Атлантически Съвет” се интересува и Сърбия. Той обаче е в конкуренция с руската стратегия за газопренос към Балканите и Италия, а съперничи и на „Южния газов коридор” (поради което не е в списъка на обектите „от взаимен интерес” за ЕС).
Липсата на новини, а най-вече на добри такива, от вертикалния сондаж „Пол-1” след неговото приключване не означава, че в изучения разрез няма въглеводороди. Геолозите добре знаят, че такива най-вероятно има, за което може да се съди по косвените геофизични индикатори и преките наблюдения на подводни газови извори. Но компаниите търсят природен газ в голям залеж със запаси от стотици милиарди кубически метри, които да оправдаят огромните разходи за търсене, проучване и добива на суровината. А такъв на този етап не е намерен. Не е ясно и дали консорциумът ще е склонен да изпълни вторият договорен сондаж през следващата година. Така, в края на този геопроучвателен етап българската енергетика изглежда доста изморена от лутане в лабиринт от проблеми. През април т. г. НСИ констатира на годишна база почти 24 % спад в производството на местна електроенергия и 25 % спад в добива на природен газ. Вероятно затова много шумно беше разгласено, че България е сключила с Гърция договор за виртуални покупки на газ, който ще постъпва в далечния регазификатор „Ревитуса”. На практика това ще става чрез „прихващане” на порции от пренасящия към Гърция руски газ Трансбалкански тръбопровод, но ….заплащани на гръцката DESFA като „втечнен газ”(разбира се, на по-високи цени). Друг желан от България диверсификатор е отдавна договореният с Азербайджан тръбопроводен газ в обем от 1 млрд куб м/год., но той може да постъпи в българската мрежа след изграждането на Трансадриатическия газопровод, неговото съчленяване с Трансанадолския сегмент и тестовете на целокупния „Южен коридор” (което едва ли ще се случи преди 2020 г). Всичко това трябва да насочва българските правителства към аналитичен реализъм, изоставяйки пожелателното мислене по тази тема. Ако за лош късмет Черно море не ни предостави достъпен ресурс, а намеренията за прекратяване на руския газопренос през Украйна след 2019 г. се превърнат в сурова реалност, то би трябвало да разполагаме и с „план Б”. Той ще трябва по неизбежност да включва залежите ни от презираните лигнитни „мръсни въглища”, както и въглеводородите от местни нетрадиционни източници в Северна България. Сега тези ресурси от аргилитови формации, плътни резервоари и метан във въглищни пластове са практически забравени и забранени за изучаване (след злополучния мораториум върху новите технологии от 2012 г.). Затова като постоянна тема във всички наши правителствени и президентски разговорно-преговорни инициативи са все находищата отвъд Каспийско море или във водите на Кипър и Израел (с вече намалени от последвали ревизии запаси!), както и преносът на газ от далечни райони – Катар, Иран, САЩ. Тези обсъждания едва ли скоро ще се реализират в икономически оправдани проекти. Така, засега влизането на страната ни в „златната ера на природния газ” (с ниски въгледвуокисни емисии!) „на собствен ход”или чрез изграждането на газовия хъб „Балкан”, захранван от външни източници, остава като възможност, но с неособено висока степен на вероятност .
(Публикуваме с разрешение на Редколегията на списанието „Геология и минерални ресурси”, съкратен вариант на оригиналната статия от кн. 6/2016 г).
Обяснителни текстове под фигурите:

д-р Венелин Х. Велев
за в. „България СЕГА“