Божествено Начало, но сатанински край за човечеството?

Иде ли? Краят на Света?
В беседа със своите ученици за събитията, които ще го предшестват Господ наш Иисус Христос предрича: “Ще чуете също за войни и слухове за войни”… (не се ли отнася това за днешните кръвопролития, а също и за крачещата към нас Трета световна война?) Но ние трябва да стоим здраво на краката си, да не падаме  духом, защото жестоките дни наистина ни чакат, “ще се изправят народ срещу народ, и царства срещу царства, ще има глад, мор и земетресения, и ще бъде това началото на страданията”…Но няма да е Краят.
… Библията предсказва  катаклизмите, които очакват човечеството…”Ще се повдигне народ против народ, и царство против царство“. Войните са само част от краха на системата. По-нататък със своите думи Иисус ни предупреждава, че ще има глад, епидемии и земетресения. /Матей 24:3, 7, 8. Лука 21:6, 7/. И още: “Злото сред хората е в изобилие, загубена е любовта им към Бога и ближния. Цари морален упадък, престъпност и насилие. Хората обичат повече парите, отколкото Бога и мислят само за удоволствия”… /Тимотей 3:1–5/
Само малцина ще оцелеят. Иисус казва: „Малка е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ (Матей 7:13, 14).
Но въпреки, или защото, огромните злини, които хората нанасят сами на себе си, един ден днешният свят, в който живеем заедно със  сатаната, ще се преобрази в по-друг свят… В него ще царува доброто. И когато става това преобразование  – сред хората отново ще бъде Иисус Христос. Защото ще дойде часът на Второто Пришествие… Иисус отново ще бъде на Земята и Небесното царство ще бъде възстановено…
Днес трудно можем да си представим как ще стане всичко това. А събитията край нас и по света все повече ни стъписват. Накъде сме тръгнали? На къде върви нашият свят? И дали това е наш свят или на други, които ни водят към гибел? И можем ли да променим посоката?
Може би и при първото Божествено присъствие на Земята на Иисус Христос, е трябвало да бъде времето на последните дни на обсебеното от зли сили човечество? Иисус казва, че е дошъл да донесе “осъждение” (Иоан 5:22), а Малахия пророкува идването му по следния начин: “Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява; И тоя ден, който иде, ще ги изгори… Та няма да им оставя ни корен, ни клонче .” /Малахия 4:/. Иисус идва, за да възстанови създадения от Бога модел на идеалния свят. Но обсебеното от злите сили човечество проваля и този опит за спасение… Мечтата за един свят, който да живее по Божиите закони остава за… Второто  Пришествие.
И ето – ние сме днес хората, които очакваме Второто, спасително, идване на Иисус на Земята. Но дали всички го чакаме с радост и надежда? Не са ли твърде много и тези, които се боят заради греховете си? Не чакат ли те с боязън това време, когато може да ги сполети Божието наказание?
Объркани и обезсърчени, страхът им започва да се превръща в злоба, любовта им – в омраза. Първо – към съседа, който им се струва по-хитър и безскрупулен от тях. И не се свени от измами, да краде и прави престъпления, от които пълни къщата си с пари и злато, гаражите си с най-новите коли…
Завистта у цели поколения и народи, алчността и безбожието расте и придобива фатални размери.  Една част от хората заграбват създаденото от Бога, което е за всички, обявяват го за свое и обричат ограбените си ближни на тежък живот и смърт. Като че няма кой да спре злото и да усмири озверения  дявол и неговите злокобни ангели – убийци – алчност и омраза, болестите и войните, порокът и насилието… които постепенно купуват душите на все повече хора. Нашите души, които не са били създадени за злини, но сега са станали такива!
Болести без граници като рак, СПИН, икономическите катаклизми на съвремието, унищожаването на природата – това са гибелните показатели на епохата, които не ни дават спокойствие. Двете Световни войни през миналия век, които са най-кръвопролитните в човешката история и десет или дори двадесет хилядните ядрени бойни глави, които могат да унищожат за броени часове живота по цялата планета не ни дават покой.  
Всичко това показва, че ние не само, че не сме извървели достатъчно дълъг път към нашето спасение, но и имаме сериозни причини да се замислим ще ни търпи ли още дълго по Земята Творецът – Бог, след като сме се отдалечили толкова много от идеала за единственото  творение, което е по Негов образ и подобие?
Божествено Начало, но сатанински край на човечеството?
Нима това е съдбата ни? Да, днес може би текат последните дни. Но за кого? За всички нас, за Човечеството, създадено от Бога, за да смени бездънният мрачен безкрай с Божествените искри на живота и разума? Или само за онази част от хората, които не ще успеят да преминат през дяволските блата от пороци  и злини, с които Сатаната днес пълни нашия дом и двора ни, нашия град и нашата държава, народите по света, в чийто души хвърля омраза и поквара?  А може би това са наистина последните дни, но не нашите, а на Сатаната?
В “Книга на Пророк Исая” виждаме оптимистична развръзка, защото Бог ще помогне на своите верни и достойни чада, които са изгонили от душите си бесове и дяволските кълнове:

11. И всички Мои планини ще направят друмаве, и Моите пътища ще бъдат издигнати.
12. Радвайте се, небеса, весели се земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши своя народ и помилува Своите страдалци.”
/”Книга та Пророк Исаия”, гл. 49: 11-12/ 

Но ние трябва да сме достойни за тази милост. Ние трябва да възкресим любовта си. Към Бог и към Ближния… Да повярваме и обикнем Създателя и да има между хората истинска, братска любов. Доброта и любов – това е огромна сила! Сега злото е покрило света с черното си було. Но, ако ние посеем семената на любовта – тя ще поникне и ще даде своя безценен и спасителен плод.
Светът очаква своя край. И той е неминуем, ако не се поправим. Ако изцяло не прегърнем Божията повеля като възлюбим нашите братя така, както обичаме себе си… Защото не може повече да се живее в свят обгърнат от злост и тъмнота. Искаме да настъпи по-добро време, но за това трябва да е молим и изпълняваме Божията воля. Да посеем колкото се може повече и по-бързо семената на доброто… Иначе нашият свят ще заслужи своята гибел, защото е загубил смисъла на своето съществуване.
Учете се да развиете в себе си високи идеали и стремежи.
Посветете частица от своето време на молитвата си към Бога и Спасителя наш Иисус Христос. Винаги, когато можете. И нощта е благодатен час. Направете го и ще усетите какво благоговение ще се всели в душата Ви. И не мислете в своя молитвен час за земните си дела, изключете телефона, откъснете се изцяло от околната среда. Въдворете Божията светлина в сърцето си и всеки ден се връщайте  към нея… Душевният плод, който ще получите ще Ви изведе към Вашето спасение… Молете се, молете се на Бога, живейте с любов към ближния и спазвайте Божите заповеди – и Вие ще получите Вечен живот – най-висшата и единствено значима награда, която Ви очаква в Царството на нашия създател – Бог!
Човечеството може да се спаси, ако всеки поеме общочовешката отговорност като своя, грехът на другите като свой, и всички се покаят. Ето защо и Иисус започна своята проповед  с призив към покаяние. “Покайте се, защото близко е Царството Небесно”.

Климент ВЕЛИЧКОВ
“България СЕГА”, Чикаго