Братски се делили, братски се избили! (Част 2)

Надвечер, след двойно преминаване на граничните пунктове от Босна към Хърватия още по светло пристигнахме в градчето Неум на адриатическото крайбрежие. Хърватската държава благосклонно е отстъпило 20 км. морска ивица на съседката си по причина, че в тази област живеят основно хървати.  При положение, че имаш около 5 000 км. изключително нарязана и изпълнена с 1145 острова морска ивица не е толкова учудващо. Хотела е съвсем нов, но от свръхмодерното съчетание на стъкло и алуминий човек се чувства донякъде неуютно, все едно че е в операционна. Изгледа към морето е чудесен. Малко се затруднявам да кажа море, защото това е огромен тих залив, защитен отсреща с острови, където „вълните” стигат едва до глезена ти.  Рано сутринта слязохме до пристана с каменист бряг. Да се препичаш на слънце тук е възможно само по терасите на хотела в шезлонг,  или по наредените долу в редици стотици сгъваеми пластмасови такива. Такова чудо и лукс да легнеш на кърпата си върху пясъка по Адриатика няма. Навсякъде е абсолютен камънак. Ако изключим продължителния курортен сезон, прекрасните градчета с яхтени пристани за яхтен туризъм и риболов, предимствата им се изчерпват. А и пребиваването в  огромните хотели, приличащи на термитници с безброй килии, подобни на общежития, където си в компанията на хиляди непознати е съвсем съмнително удоволствие.
След обилната закуска потеглихме към Дубровник – перлата на Далмация. Всъщност Хърватия се покрива с територията на тази бивша римска провинция. В далечината се показа дантелената плетеница на модерен мост, подържан от опънатите струни на дебели стоманени въжета. Под него си отдъхваше огромен круизер, готов да отплава след краткия си престой. Зад съвременния град е скрит стария Дубровник с крепостните си стени и средновековните си съкровища, оградени от тях. На площада пред стария град ни очакваше местната екскурзоводката Диана от смесен българо хърватски произход, говореща с малко странно произношение на думите. За нея Дубровник е най-красивият град на Адриатика. За хората, които са имали възможност да се докоснат до красотата на неговото географско разположение, архитектура и мек средиземноморски климат, това определение не е преувеличено. Още с влизането силно впечатление правят неговите всяващи респект крепостни стени и укрепления. Те са свидетелство за бурна история и продължителни обсади. И днес старата част на града е оградена от крепостна стена с дължина 1940 м. Разхождайки се по нея постепенно навлизаме в средновековната атмосфера на Дубровник. От височината на крепостната стена ясно се виждат отделните цитадели и крепостни кули, бранели града през вековете. За природната красота на тази тясна крайбрежна ивица допринасят величествените скални масиви над града, влизащи в състава на Динарските планини. Както повечето средиземноморски градове през средновековието, Дубровник има добре изградена отбранителна система от крепостни стени. По време на византийското владичество на брега срещу острова с древния град Рагуза възниква ново славянско селище с името Дубровник. Предполага се, че това наименование идва от съществувалите там гъсти дъбови гори. Строените в Дубровник кораби се славели със здравина и надеждност. В средата на 16 в. флотът на града наброявал над 230 големи за времето си кораби. По време на своя разцвет дубровнишкият търговски флот се равнявал на този на Венеция и успешно му е съперничел. Освен в Средиземноморието някои от дубровнишките кораби излизали в просторите на Атлантическия океан и достигали до бреговете на Англия и Западна Африка.
Потапянето в атмосферата на средновековния Дубровник е възможно само след обиколка по неговите каменни улици и красиви градски площади. Впечатлява видяното по Плаца (Страдун). В миналото и днес това е най-предпочитаното място за разходки и срещи. Едновременно с това Страдун е и главната търговска артерия в старата част на Дубровник, съединяваща неговите западни и източни порти. В съвременният си вид Плаца е оформен след голямото земетресение от 1667 г. За съжаление голяма част от градското ядро с типичните архитектурни символи за Ренесанса са унищожени от него и стихията на последвалия го пожар. На мястото на готическите и ренесансови сгради с красиви фасади били изградени сравнително скромни барокови домове с еднаква архитектура и размери. Разрушените по време на земетресението катедрали и манастири били възстановени предимно в стила на римския барок. Своят първоначален вид запазили само отделни сгради, като палацо Спонза и отчасти Княжеският дворец. Той е единственото здание в града, в което хармонично са съчетани стиловете на готиката, ренесанса и барока. Запазена била и фортификационната система на града, която останала почти непокътната при земетресението. Неизменна част от атмосферата на тази красива пешеходна зона са множеството магазинчета, разположени в приземните етажи на сградите. Допълнителен уют внасят и кафенетата с изнесени навън маси и чадъри. Туристическата тълпа вече запълваше масите. В блъсканицата се разминавахме често с инвалиди на самоходни електрически колички и даже старци, пъплещи с проходилка. Всеки искаше да навакса пропуснатото в живота и да се наслади като за последно на красотите на света.
След беседата на екскурзоводката не бе дадено 2 часа свободно време, в което всеки за себe си откриваше красотите на града, а някои предпочетоха интимна среща с местната кулинария. Преди да се разделим споделих с екскурзоводката Диана нещо, което тя не знаеше, но ни бе известно от престоя ни във Венеция. Че в миналото горите на Хърватия са изсечени за построяването на Венеция. Това е постигнато със забиването на милиони дървени пилоти – колове с диаметър 25-30 см, на дълбочина няколко метра от елша (Alnus), върху които се прави насип, върху който са построени сградите, издържали вече над 400 години. Защото елшата не гние и е здрава като стомана.
Следва продължение

Светослав АТАДЖАНОВ
за в. „България СЕГА“